Всяка година на 7 април отбелязваме Световния ден на здравето. Тази година Световната здравна организация поставя фокус върху темата „Здравословно начало, обнадеждаващо бъдеще“, с акцент върху грижата за майките и новородените. По този повод разговаряме с д-р Андрей Христов – началник на отделението по неонатология в най-новата специализирана болница за майчино и детско здраве у нас – „Мама и Аз“.

Д-р Христов е дългогодишен републикански консултант по неонатология за Централна Северна България, интензивен терапевт с богат клиничен опит в реанимацията и лечението на новородени, включително на екстремно недоносени бебета. Притежава правоспособност за абдоминална и трансфонтанелна ехография и е внедрил редица иновативни подходи в неонатологията у нас. Преподавал е на специализанти и студенти, а днес ръководи екип, който работи с кауза и визия за бъдещето. На Световния ден на здравето разговаряме с неонатолога:

Какво постигнахте за по-малко от две години в болница ,Мама и Аз’?
От откриването на болницата на 1 юни 2023 г. до днес при нас се родиха 477 бебета. Радваме се, че сме предпочитан избор не само за жителите на Плевенска област, но и за бъдещи майки от съседни и дори по-отдалечени региони. Жените днес търсят модерна, сигурна и човешка среда, където да се чувстват подкрепени.

Отделението ни по неонатология концентрира рисковите бременности заради високата си компетентност. При нас пациентките не носят нищо от вкъщи – само вяра и усмивка. Останалото е наша грижа.

Кой е най-сложният случай, който помните?
Предизвикателствата в нашата специалност са ежедневие. Наскоро се сблъскахме с доказано нелечимо заболяване – но въпреки това работихме с вяра и не допускахме мисълта, че няма да успеем. Родителите често казват: „Щом е във вашите ръце, значи ще бъде добре“, което говори много за доверието, което сме създали за родителите на децата.

Най-голямото предизвикателство в работата ви?
Съвсем наскоро се наложи да лекуваме новородено с тегло 650 грама, в критично състояние и с остро съдово усложнение – тромбоемболия на артерия в ръката. И по-конкретно – остра артериална непроходимост на горен крайник.

Подобни случаи са изключително редки в световен мащаб. Веднага организирахме мултидисциплинарен екип, включително съдови хирурзи и специалисти от други клиники. На минутата се отзова д-р Самарджиев, началник на отделението по съдова хирургия, и специалисти от други клиники, обсъдихме възможностите за терапия.

Наложи се да приложим модифициран терапевтичен подход, без утвърдени алгоритми, и успяхме – спасихме ръката на детето. За екипа ни това беше истинско изпитание и важен успех. Специализантите видяха състояние, което вероятно няма да видят края на кариерата си.

Има ли истина в твърдението за увеличение на децата с вродени малформации в Плевен?
Категорично не. След откриването на болницата „Мама и Аз“ при нас се концентрират най-тежките случаи от цяла Северна България, а понякога и от други части на страната. Това не е признак за локален проблем, а по-скоро доказателство за доверие в капацитета ни.

Колегите знаят, че това е болницата за тежко болните деца на България. Тук получават прецизна диагностика и лечение. Невероятният набор от решения, които имаме ни дават възможност да поставим етиологична, а често и генетична диагноза на пациентите.

В болницата ни работи изключително прецизна генетична лаборатория. Осъществява се медико-генетична консултация, цитогенетичен анализ, както и ДНК анализ на хиляди редки заболявания и моногенни такива. Именно това води родителите при нас – възможността за яснота и лечение.

Какво бихте пожелали на колегите си по повод Световния ден на здравето?
Желая на всички колеги да имат шанса да работят в болници като ,Сърце и Мозък’ и ,Мама и Аз’ – модерни, добре оборудвани, с уважение към екипите и визия за бъдещето. Вярвам, че все повече български градове заслужават такива болници.

Първа копка за изграждане на болница ,Сърце и Мозък’ бе направена днес в Кърджали, като символичният старт на строителството бе даден от кмета на Кърджали Ерол Мюмюн и проф. Тони Веков, председател на борда на високотехнологичните болници.

Очаква се болницата да осигури не само по-добро медицинско обслужване за региона, но и да привлече висококвалифицирани специалисти и да стимулира развитието на здравния сектор в Източните региони на България.

В края на 2027 година се очаква болницата да заработи. Става дума за едно болнично заведение, отделна сграда за диагностично-консултативен център и отделна сграда за аптека. Така че наистина става въпрос за един голям болничен комплекс. Тази инвестиция е от около 100 милиона лева или поне 100 милиона лева, 60 милиона лева са предвидени за строителството на обектите, а 40 милиона лева – за закупуване на апаратура. Също така е много важно да се каже, че болницата ще бъде от трето, най-високо ниво, тоест тя ще позволява наистина едно съвременно лечение.

Болницата няма да разчита на местни специалисти, а на такива, които вече са подготвени и се обучават – от Бургас, от Плевен.

Eкип от хирурзи в ,Сърце и Мозък‘ премахнаха огромна възпалителна формация, излизаща високо от гърба на 50-годишна жена от Кнежа. Израстъкът тежи три килограма и е дълъг 30 см., с множество възпалени язви и рани, изключително болезнени за жената.

Пациентката от години неглижирала “гърбицата“, която нараствала, и потърсила лекарска помощ едва когато израстъкът започнал да се възпалява, да я боли и на повърхността му се образували рани, мехури и язви, които прокървили. Избрала ,Сърце и Мозък‘ Плевен заради водещите специалисти и мултидисциплинарния подход по отношение на диагностиката и лечението.

Поради размера, възпалението и множеството кръвоносни съдове, операцията продължила близо три часа. Хирурзите успешно отстранили израстъка, но препоръчали на жената подробен клиничен преглед на цялото тяло, поради възможност за поява и на други подобни формации.

„За първи път в нашата практика срещаме подобна формация и като размери, и като възпалителен процес. За щастие, хистологичното изследване доказа, че тя е доброкачествена и жената ще може да продължи живота си безпроблемно – със самочувствие, без болка и тежест“, информира д-р Димитър Георгиев, водещ хирург и ръководител на екипа, извършил операцията.

Радослав е докаран с хеликоптер от Монтана

Лекари от клиниката по педиатрия в ,Мама и Аз‘ спасиха живота на петмесечния Радослав от Видинско. Благодарение на бързата и адекватна реакция от страна на дежурния екип  –  д-р Игнат Граматиков, д-р Биляна Методиева, мед. сестра Цветелина Тодорова и отличната координация с екипа на медицинския хеликоптер, МВР Плевен и лекарите от МБАЛ Монтана, само половин час след излитането на хеликоптера детето бе прието в интензивното отделение на болничния комплекс и спасено.

„От болницата в Монтана се обърнаха към нас, защото Радослав беше с тежка дихателна недостатъчност, хипоксия, въглеродна задръжка и се нуждаеше от интензивни грижи. Колегите от Монтана организираха транспорта с медицинския хеликоптер, ние бързо сформирахме екип и благодарение на специалната неонатологична линейка на ,Мама и Аз’, оборудвана с транспортен кувьоз, успяхме по най-безупречния начин да спасим живота на бебето“, информира д-р Велимир Симов, началник на педиатричното отделение.

Радослав вече се чувства добре, майка му е неотлъчно до него и лечението му продължава.

„Изключително съм благодарна на лекарите от ,Мама и Аз‘, че спасиха детенцето ми. Благодаря за бързите съвместни усилия на екипите на клиниката по педиатрия и на медицинския хеликоптер. Без тях той нямаше да може да оцелее“, каза през сълзи майката на Радослав.

Същият ден в интензивното отделение на клиниката е приет още един малчуган от Видинско. Той постъпва с  двустранна бронхопневмония и затруднено дишане.  Родителите, които чули за транспортирането на дете в риск с хеликоптер, сами взели решение да търсят помощ от педиатрите на ,Мама и Аз’.

„Имам доверие само на д-р Симов, затова предприехме рисковото пътуване до болницата и ето, че Христо, който е на години и 7 месеца, е спасен. Изборът ни беше правилен“, каза майката Росица.

В момента в клиниката се лекуват над 25 деца

Рано тази сутрин в ,Мама и Аз’ пристигнаха баба Марта и нейната помощница Мартеничка, които изненадаха малките пациенти на педиатричната клиника и дежурния екип. На всяка детска ръчица те вързаха мартеничка за здраве, с пожелание да са бели и червени, румени и засмени.

Един от най-малките пациенти – Преслав на четири месеца, с радост прие да бъде гушнат от усмихната баба. Габриела, която първо се разплака уплашено, по-късно сама дойде до баба Марта, подръпна престилката й и каза: „Сега вече може да се прегърнем, за да оздравея по- бързо.“ Богдан, Калоян и Денис, разказаха за подвизите си в детската градина и училище и споделиха, че въпреки че са големи пакостници, искат бързо да се върнат там здрави.

Най-големият от всички, които баба Марта ориса за здраве, бе 11-годишният Цветослав. Той сподели къде е счупил ръката си, но усмихнат каза, че е изненадан от появата на баба Марта в болницата.

Баба Марта и Мартеничка вързаха мартеници на ръцете и на дежурния екип в клиниката с пожелание да бъдат здрави, усмихнати и да се радват на повече оздравели малки пациенти.

В момента в клиниката се лекуват над 25 деца. Най-много са момичетата и момчетата под една година, главно с остри вирусни инфекции.

Само за година и половина най-новата и модерна клиника за майчино и детско се превърна във водещ център за диагностика и лечение на деца с вродени аномалии в страната. През първите шест месеца от отварянето на клиниката в ‚Мама и Аз‘ са диагностицирани и лекувани 66 деца, а през изминалата 2024 г. лекуваните деца с такива проблеми са 229.

„Фактът, че все повече семейства се обръщат към нас, е доказателство за успеха на мултидисциплинарния подход, който прилагаме, единствени в страната“, каза д-р Велимир Симов, началник на отделението по педиатрия. „Нашите екипи ще продължават да приемат, безотказно и денонощно, най-тежките случаи. Гордеем се, че в ,Мама и Аз‘ развиваме изключително успешно педиатрията и се стремим да обхванем цялата патология и целия набор от изследвания, за да помагаме на децата и родители им. Целта ни е с уточняване на диагнозата да осигурим качествена медико-генетична консултация, която е основата на превенция на генетичните заболявания и последствията им“, категоричен е д-р Симов.

Всички възможности за най-съвременни диагностика,  лечение, технологии и специалисти са на разположение на малките пациенти и техните родители. Максимално бързо и на едно място се извършват образни, клинично-лабораторни, имунологични и генетични изследвания. В клиниката по педиатрия работят специалисти на европейско ниво, чиято експертиза пациентите търсят – доц. Мария Гайдарова, детски нефролог, проф. Добрин Константинов, детски онкохематолог, проф. Стефан Стефанов, детски ревматолог и други.

Много от малките пациенти са с диагнози, чиято етиология е необходимо допълнително да бъде прецизирана. Проследяването за луксации се прави от утвърдени детски ортопеди и травматолози под ръководството на проф. Аспарух Аспарухов. Нервномускулните заболявания, целият спектър на епилепсията, деца с нарушения в нервно-психическото развитие, включително и аутизъм, се консултират с водещия невролог проф. Пламен Божинов и неговия екип. Генетичната лаборатория на ,Мама и Аз‘, под ръководството на доц. Елица Бечева-Крайчир, прилага алгоритъм от специализирани изследвания за своевременна и точна диагностика, анализи, подходи за интерпретация и дългосрочно проследяване.

„В Стара Загора има една пейка, поставена от Националния алианс на хората с редки болести в България, на която пише: „В България има един невидим град от 400 000 души с редки диагнози“. Говорим за това с години – с отделни специалисти, с хората от алианса, с пациентски организации и с десетки наши пациенти. Но стратегия на национално ниво няма“, споделя доц. Бечева-Крайчир.

Специалистите припомнят, че най-доброто лечение е профилактиката и проследяването, преди развитието на симптомите и усложненията, и че така се работи според най-съвременните директиви за добра медицинска практика, съвременна педиатрия и генетика.

Доц. д-р Елица Бечева-Крайчир: В ,Сърце и Мозък’ всеки пациент с епилепсия може да получи мултидисциплинарен подход, индивидуален план за лечение и проследяване

Епилепсията представлява група от заболявания, при които поради засягане на мозъка се наблюдава трайна предразположеност към епилептични пристъпи с различен характер. Това е едно от най-честите патологични състояния в неврологичната практика, като засяга над 50 милиона души по света от различни възрасти, пол и етнически произход. Според скорошни научни данни, до около 10% от хората от общата популация в индустриализираните страни имат поне един епилептичен пристъп през живота си, а поне 3% развиват заболяване от групата на епилепсиите. В същото време, над 80% от асоциираната с епилепсия смъртност се установява в страните с нисък и среден БВП. Над 13 милиона души годишно развиват различна степен на инвалидност в резултат на епилепсия.

Малко хора знаят, че генетиката има важна роля при диагностицирането и лечението на заболяването. В ,Сърце и Мозък’ Плевен специалистите по медицинска генетика работят съвместно с педиатри, невролози, образни диагностици, лекари по клинична лаборатория и имунология. Именно такъв мултидисциплинарен подход позволява в най-кратни срокове да се определи най-подходящият индивидуален план за лечение и проследяване.

В Международния ден на хората с епилепсия разговаряме с доц. д-р Елица Бечева-Крайчир, ръководител на лабораторията по медицинска генетика в ,Сърце и Мозък’ Плевен и Бургас.

 – Доц. Бечева, моля разкажете ни малко повече за епилепсията и епилептичните пристъпи.

– По дефиниция пристъпите са симптомите на неправилно освобождаване на електрически заряди от голяма група нервни клетки в мозъка, което води до усещания за мравучкане, миризми, променено съзнание или потрепвания на мускули, цели крайници или конвулсии на цялото тяло. Възникването на такива пристъпи в различни моменти от време, със или без непосредствена провокация, е епилепсия. Когато освен епилептични пристъпи се наблюдава и засягане на висши функции на мозъчната кора, говорим за епилептична енцефалопатия. А когато освен епилепсия се откриват симптоми от други органи и системи (т.нар. ко-морбидност), говорим за синдромна епилепсия.

По своя вид заболяванията в групата на епилепсиите са разнообразни – различават се по вид и продължителност на пристъпите, тежест на симптомите, наличие на придружаващи други оплаквания и причини за възникване. Епилепсията може да се дължи на тежки мозъчни травми, интоксикация, инфекциозни заболявания, вродени структурни дефекти, мозъчни тумори, мозъчни дегенеративни заболявания, метаболитни заболявания, съдови проблеми (инсулт), генетична предразположеност. Но дори и при задълбочен анализ на причините, близо половината от случаите остават с неизяснена етиология.

– Каква е ролята на генетичните фактори за възникването на епилепсия?

– Една значителна част от генетично обусловените случаи на епилепсия имат мултифакторна основа, като само част от причините за възникване на заболяването са в нашата генетична информация – ДНК, докато друга част се дължи на факторите на средата и начина ни на живот. В такива случаи обикновените диагностични генетични анализи няма да могат да ни предоставят клинично значима информация.

Когато генетично обусловена епилепсия се дължи на отделни генетични варианти, те вече могат да бъдат установени с диагностични генетични изследвания, но по своята същност са различни видове, което налага използването на различни видове генетични анализи, защото няма метод, който да обхваща всички възможни изменения. При една част от пациентите използваме молекулярно цитогенетични методи (например микрочип за варианти, наречени „промени в броя копия“), при друга – молекулярно-генетични методи (секвениране или генотипиране на единични нуклеотидни варианти), при трети, макар и рядко – специфични начини за анализ на неправилни повторения на ДНК (динамични мутации) или дефекти в митохондриалната ДНК.

– Разкажете как вие, генетиците в ,Сърце и Мозък’, работите съвместно с другите специалисти и в какво се изразява мултидисциплинарният индивидуален подход, който прилагате.

– В разнородната група на епилепсиите се открояват две основни групи от пациенти – педиатрични и непедиатрични, като подходът при тях в диагностично и терапевтично отношение понякога е малко по-различен.

Когато се касае за деца с епилепсия, със или без енцефалопатия и придружаващи други симптоми, най-често те са пациенти на специализираната клиника ,Мама и Аз’, част от  ,Сърце и Мозък’. Успоредно с грижите за конкретния здравословен проблем, поради който те са хоспитализирани, се инициират специализирани консултации с генетик и невролог. Провеждат се лабораторни, имунологични, инфекциозни изследвания, образна диагностика, прави се ЕЕГ (електроенцефалограма), според необходимостта. Специалистите от различни специалности обсъждат заедно случая и взимат на решение за генетично изследване.

За разлика от останалите изследвания, генетичните анализи отнемат известно време (1-2 месеца). Каним семейството на вторична консултация, по време на която обясняваме подробно всички наши действия, изследвания, установените изменения, последствията от тях, профилактични и терапевтични възможности  на разбираем за хората език. Близките на болното дете имат възможност да зададат всички свои въпроси. След консултацията предоставяме подробно писмено заключение с препоръки според най-актуалните професионални насоки.

Често детето има нужда от дългогодишно проследяване – не само от педиатър и невролог, но и от други специалисти  като кардиолог и ендокринолог.

Понякога необходимите профилактични прегледи са много на брой, силно специализирани и ежегодни. За да съкратим времето и намалим стреса за децата и техните семейства, ние създадохме условия те да се проведат в рамките на само 2-3 дни на едно място. Не се налага децата да „ходят по лекари“, а лекарите специалисти идват при тях.

Подобно на малките ни пациенти, възрастните с епилепсия или други неврологични заболявания, които биха могли да имат генетична причина, имат възможност да получат генетична консултация на място – в болничната си стая, по време на престоя им в клиниката по неврология. Най-честата тревога на тези пациенти е какъв е рискът и техните (вече родени, пораснали или пък бъдещи) деца да имат генетично заболяване.

– Какво включва генетичната консултация?

– При първата среща на лекаря генетик с пациента (и неговото семейство) специалистът разяснява на разбираем език принципите на генетичната информация, генетичните изследвания и генетичните компоненти на заболяванията. Важно е пациентът да преодолее страха от неизвестното и стигматизацията, а лекарят да разбере и усети психологически пациента си.

Вторичната консултация се състои от един или повече разговори на лекаря генетик с пациентите и писмено заключение. Тук фокусът е разбирането на резултатите и обсъждането на следващите стъпки. Често, при хронични и комплексни заболявания, пациентите и техните семейства поддържат контакт със своя лекар години наред и провеждат множество, например ежегодни, вторични консултации.

– Какви специфични изследвания са необходими?

– Както споменах, в генетиката (все още) няма метод, който да позволява да изследваме всички видове генетични изменения с един тест. Все пак, вече има разработени методи, които позволяват търсене на няколко вида генетични дефекти едновременно.

По принцип, в повечето случаи до индикация за генетичен анализ се стига, когато чрез по-конвенционални методи са отхвърлени други причини за болестта. В случая с епилепсиите, вече са проведени лабораторни, инфекциозни, образни, физиологични и други изследвания, но съмнението за генетична етиология остава.

Въз основа на клиничната картина, предполагаемата клинична диагноза на специалиста невролог и резултатите от други изследвания, генетикът преценява с кой метод е най-вероятно да се идентифицира причината. В повечето случаи като първа стъпка прилагаме анализ за малки ДНК варианти, комбиниран с анализ за копийно-бройни промени, за предпочитане с обхващане на ядрения и на митохондриалния генетичен материал. Можем да изследваме както само гени, за които се знае, че са свързани с развитието на епилепсия, така и всички протеин-кодиращи гени на човека или дори целия му геном. Ако с тези най-общи като принцип методи не идентифицираме генетична причина, предприемаме по-специфични изследвания – например за динамични мутации, епигенетични промени и други.

– Какъв е смисълът на генетичните анализи при епилепсията и какви са ползите за пациента?

– Това е въпрос, който хората нерядко си задават – „каква ползата, когато генът ми не може да бъде поправен?“. Има няколко форми на епилепсия, при които идентифицирането на специфичен генетичен дефект е ключово за избора на терапия. Така например, някои форми на епилепсия се повлияват значително от специален диетичен режим. При други форми на епилепсия конкретен генетичен дефект може да е причина заболяването да не се подобрява, а напротив – значително да се влошава при прилагане на класическа терапия (например с валпроати). Генетичният резултат ни помага да разберем защо това е така и какви медикаменти са подходящи.

За други хора с епилепсия най-важният въпрос е какъв е рискът следващо дете в семейството да бъде засегнато от същото заболяване. Когато става дума за тежка синдромна епилепсия с енцефалопатия, определянето на риска за повторение и предлагане на възможности за пренатална или предимплантационна диагностика е от огромно значение за родителите.

Не на последно място, към ползите за много от семействата е чувството на облекчение, че най-накрая знаят защо детето им, например, е болно и снемането на чувството на вина, особено от майките, които често мислят, че те са направили нещо неправилно по време на бременността.

Познаването на точната генетична диагноза не винаги позволява етиологично лечение (лечение на причината), но все по-често позволява избор на много по-добро, по-адекватно лечение за конкретния пациент, по-добро качество на живот и система от мерки за избягване на развитие на усложнения и инвалидизация.

На тържествена церемония вчера в Бургас Българският Кардиологичен Институт награди лекаря, получил най-много положителни оценки от пациенти през изминалата година. Събитието се проведе в Brasserie Sursum Corda на територията на болница ,Сърце и Мозък‘ и събра на едно място номинираните лекари, началници на клиники и отделения, общественици и медии.

Д-р Ембие Азис, водещ кардиолог в ,Сърце и Мозък‘ Бургас, спечели голямата награда „Златно сърце на годината“ със забележителен резултат, генериран от стотици благодарствени писма и положителни отзиви на пациенти и техните семейства в анкети, интернет и социалните мрежи. Това признание е висока оценка за професионализъм, но най-вече за нейната безусловна отдаденост към пациентите, сърцато отношение, внимание и грижа. Тази награда е доказателство, че истинската стойност на един лекар не се измерва само със знанията и уменията му, но и с неговото човешко отношение към хората, които лекува.

„Това признание означава много за мен. Обичам моите пациенти!“, развълнувано каза д-р Азис.

Конкуренцията беше изключително силна, като резултатите между водещите кандидати от различни специалности бяха много близки. Всеки от номинираните лекари е демонстрирал високи медицински качества и безупречно внимание към пациентите.

Обобщението на резултатите открои няколко основни аспекта, които отличават ,Сърце и Мозък‘ от всички останали. Пациентите изразяват възхищението си от високотехнологичната апаратура и модерните методи на лечение. Но не само технологиите са важни, отбелязват те – ключово значение има създадената уютна и комфортна среда, в която те са спокойни и обгрижени по време на лечението. Пациентите подчертават още, че искрената и човешка комуникация на лекарите с тях и техните близки им помага бързо да преодолеят притесненията. Всяка стъпка от лечението е обяснена ясно и с внимание към детайлите, а това им помага да се чувстват уверени и спокойни.

За да бъде гарантирана обективност и пациентите да изразят мнението си свободно без никакъв външен натиск, при определянето на големия победител в „Златно сърце на годината“ основно място имат анонимните анкети. Резултатите показват, че д-р Азис е успяла да завоюва доверието и уважението на всички, които са я срещнали.

„Поздравяваме д-р Азис за заслуженото признание и ѝ благодарим за неуморната ѝ работа, професионализъм и отношение, които вдъхновяват екипите на ,Сърце и Мозък‘. Всички номинирани лекари са пример за подражание – благодарение на тях, болниците ни продължават да бъдат място, където пациентите получават най-доброто лечение и грижа“, подчерта проф. Тони Веков, председател на съвета на директорите на Българския Кардиологичен Институт.

В Световния ден за борба с рака разговаряме с доц. Чилингирова, ръководител на комплексния онкологичния център в ,Сърце и Мозък‘ Плевен – единственият български член на европейската организация на онкоинститутите

– Доц. Чилингирова, какво показват последните данни на Световната здравна организация за онкологичните заболявания?

– Всяка година почти 20 млн. души чуват тежката диагноза, а около 9,7 млн. умират от болестта. Важно е да се знае обаче, че около 40% от онкологичните заболявания могат да бъдат предотвратени чрез избягване на рискови фактори и прилагане на доказано работещи стратегии за превенция. Разпространението и тежестта на тези заболявания могат да бъдат намалени и чрез ранно откриване на новите случаи и своевременно терапевтично поведение. Много видове рак имат голям шанс за излекуване, ако бъдат диагностицирани навреме и лекувани адекватно.

През 2020 г. 2,7 млн. души са диагностицирани с рак в Европейския съюз, а 1,3 млн. души са починали от това заболяване. Очаква се смъртността от онкологични заболявания в Европа да се повиши с повече от 24% към 2035 г. Данните и за България следват тези тенденции като прави впечатление, че по-голямата част от заболяванията се диагностицират в напреднал стадий.

Но отвъд статистиката, всеки пациент е преди всичко човек, със своята собствена съдба. Мисията на онколога е да бъде заедно със своите пациенти по време на целия процес – заедно да изберат най-добрата стратегия за лечение и да постигнат най-доброто възможно качество на живот.

– Каква е ситуацията в България?

– До голяма степен България следва световните тенденции при заболяемостта и смъртността, белодробният карцином е най-често диагностицираното злокачествено заболяване при мъжете, а карциномът на гърдата – при жените. За съжаление обаче, голяма част от онкологичните заболявания се диагностицират в напреднал стадий. Проблем остава липсата на дългосрочно заложени национални политики по отношение на скрининга и превенцията, а с това и невъзможността за ранно диагностициране на повечето онкологични заболявания. Появата на симптоми в общия случай говори за напреднал стадий на заболяването, затова е важно да посещаваме лекар и да извършаме ежегодни профилактични прегледи.

– Само преди дни приключи международна научна конференция, свързана с иновациите в онкологията. Разкажете ни повече.

– Акцентът в нея падна върху мултидисциплинарния подход и комуникацията. Впечатлена съм от оживените дискусии и пълните зали с медицински специалисти,  защото вярвам, че точно там се раждат решенията и великите идеи. Участие взеха колеги от България и чужбина, от различни специалности, но обединени около каузата за борбата с рака.  А ключът към успеха е екипният подход. Централно място в дискусиите заеха новите възможности на медицината и фармацията в борбата с болестта, възможностите на изкуствения интелект като допълнителен инструмент в помощ на диагнозата за лечение.

Коментирахме новите терапевтични възможности в лечението на белодробния карцином. Акцентирахме върху ключовата роля на генетиката в съвременната диагностика и лечение, обсъдихме новите терапевтични възможности в лечението на меланома, обърнахме внимание на важната роля на скрининга и профилактиката с фокус върху карцинома на маточната шийка. Показахме иновациите в хирургичните подходи –робот-асистираната хирургия, изнесохме собствени данни и анализи от клиничната практика. Накратко – гмурнахме се в безкрая от съвременни възможности за диагностика и лечение, с поглед към бъдещето в медицината.

– Какви са изводите и какви са целите ви оттук нататък за борба с рака?

– Науката върви напред, а с нея и борбата с онкологичните заболявания. Ако мога да обобщя, бих казала, че успехите ни във войната с това заболяване се базират на неуморна екипна работа и иновации на всеки един етап от диагнозата през лечението и проследяването на пациента.

Логично е в ерата на прецизната медицина и иновациите в онкологията да поставим акцент върху модерните възможности за превенцията и скрининг, за да постигнем позитивна промяна на мрачните статистики. Ранното откриване налага въвеждането на дигитални технологии и платформи,  телемедицина в реалната клинична практика. А целта е  да се предложи адекватен скрининг на таргетните популации (пациенти с сповишен риск от заболяване), например за карцином на гърдата, маточната шийка, белия дроб, колоректалния карцином и др. Такива програми вече се провеждат в редица други държави на национално ниво.

Друга изключително важна предпоставка за отличен терапевтичен отговор и постигане на добри дългосрочни резултати е наличието на комплексни онкологични центрове, където всяка стъпка от диагнозата през лечението и проследяването на пациента след това, се случва на едно място, без да се налага той и близките му  да се лутат между отделни институции в толкова тежък момент.

‚Сърце и Мозък‘ е пример за това. Вече близо пет години комплексният онкологичен център прилага съвременен, мултидисциплинарен и високотехнологичен подход на световно ниво – на едно място. Неслучайно, ние сме eдинствения пълноправен и първият български член на най-голяма мрежа от онкологични центръве и институции в Европа (OECI).

– Какво още трябва да се направи по отношение на профилактиката?

– Профилактиката и скринингът са разковничето в борбата с онкологичните заболявания – предвид основните рискови фактори за рак, бихме могли до голяма степен да ги предотвратим или избягваме. Например, тютюнопушенето ясно се асоциира с белодробния карцином, т.е. намаляването му и спирането му биха намалили риска от развитие на този рак. Редовните прегледи и ваксинацията биха намалили заболяемостта от карцином на маточната шийка. Срещу човешкия папилома вирус, част от чиито субтипове причиняват рак на маточната шийка, има ваксини, които са достъпни в България и могат да се приложат. Преди всичко отговорността за здравето е въпрос на личен избор.

Част от процеса е повишаването на обществената осведоменост, социалната ангажираност и  предоставянето на релевантна, достъпна и вярна медицинска информация.

Малина Виткова е старша акушерка на родилно отделение в ,Мама и Аз‘. Всеки ден вече 26 години  поема новия живот в ръцете си. За нея всяко ново раждане е благословия, всеки първи детски плач е удовлетворение, а сълзите в очите на майката – награда. Днес – 21 януари – Ден на родилната помощ разговаряме с нея за избора и посвещаването на професията – акушерка.

– Кога и защо избрахте да бъдете акушерка?

– От много малка винаги съм искала да уча медицина. Решението да се посветя на акушерството дойде спонтанно, след раждането на моята първа дъщеря. В най-важния и труден за мен момент, аз видях в моята акушерка подкрепа, закрила и спокойствие. Тя беше моето вдъхновение и осъзнах, че това е моето призвание.

– Какво е чувството да си част от раждането на новия живот всеки ден?

– Да участваш в появата на новия живот за мен е привилегия, а чувството – уникално. Всяко родено бебе в моите ръце е благословия. В мига, в който чуя плача на новия живот, изчезват умората и стреса. Забравям за проблемите, трудностите, притесненията. А сълзите от радост в очите на майката са най-голямата награда. Всяко раждане е по своему различно, затова и работата на акушерката не е шаблонна. Нужни са  знания, умения, търпение и любов, всеки път! Работата на акушерката не е свързана само с раждането. Грижата за майката също е много важна, както по време на бременността, така и след нея. Днес бременните и родилките ползват много повече и различни източници на информация в сравнение със жените от преди десетилетия. Задават много въпроси и очакват от нас верните отговори. Днес акушерката трябва освен професионалист да бъде и психолог, и приятел. Тя няма „работно време“. Тя трябва да е непрекъснато до жената, да завоюва доверието и да отговори на нейните потребности. Също така рутината на професията не трябва да доминира върху чисто човешката топлота и уважение, към хората, избрали нашата болница за това така важно и очаквано събитие.

– Как екипите на ,Мама и Аз‘ се справяте с предизвикателствата и потребностите на съвременните бъдещи родители?

–  Бъдещите родители избират родилното отделение на ,Мама и Аз‘ с големи очаквания и надежда. Очаровани са от отличните условия, от отдадения екип от лекари и акушерки и от възможностите, които предоставяме на младите семейства – например двамата родители да са заедно до новороденото от първия ден. Бъдещите майки прекарват часовете до срещата с тяхната рожба в уютна обстановка, максимално близка до домашната, с подкрепата на техен близък и дискретно наблюдение от страна на екипа.

Родилният сектор разполага със зали за естествено или оперативно раждане. Има възможност и за избор на самостоятелна родилна зала за нормално раждане, където се позволява и присъствието на придружител по време на раждането.

В послеродовия сектор на ,Мама и Аз‘ е организиран престоят след раждането – осигурено е всичко необходимо за майката и новороденото. Екипите от лекари и акушерки работят като едно цяло, знанията и уменията дават сигурност и адекватна реакция, а понякога могат да бъдат животоспасяващи.

За да отговорим на нуждите на бременните жени, сформирахме и училище за бъдещи родители, което набира популярност.  В него заедно с бъдещите родители обсъждаме различни теми, свързани с раждането и отглеждането на детето в спокойна и приятелска обстановка.  Наред с училището, всекидневно провеждаме и индивидуални срещи с тях, за да са спокойни и максимално подготвени в грижата за тяхното дете след изписването от отделението. И при изписването сме заедно с тях – всички бебета си тръгват от тук с подарък – албум, запечатал техните първи моменти – първа снимка, първи отпечатък от крачето и ръчичката, първи впечатления.

– Вие сте избрана от управителния съвет на Алианса на българските акушерски за председател на структурата в Плевенска област. Градът ще е домакин на академията на акушерките през есента на 2025 г. Какви цели сте си поставили?

– Това, което ни предстои да развием в акушерската грижа, е т.нар. „домашен патронаж“ – грижата за родилката и детето в домашна обстановка. За жената това е един труден период, в който тя се чувство объркана и несигурна и има нужда от нашите грижи и съвети.

– Какво за вас е 21 януари и какво е вашето пожелание за празника?

– За мен, както и за всички колеги, това е един много специален ден и се чувствам изключително горда. Акушерската професия е съдба и призвание! Пожелавам на всички колеги здраве! Да работят с любов, сърце и душа!