Месец: декември 2021

Днес 72% от пациентите предпочитат да се лекуват в частни болници

Разговаряме с проф. Тони Веков, д.м.н., Председател на Съвета на директорите на МБАЛ „Сърце и Мозък‘, Декан на Факултета по Фармация в МУ Плевен и професор по Обществено здраве и здравен мениджмънт и Здравна икономика

– Проф. Веков, в петък (10.12.2021) откриването на Вашата болница в София беше атакувано от опозицията в парламента, а служебният здравен министър обеща да ви даде лиценз. Една седмица по-късно, пак по време на парламентарния контрол въпросът е повдигнат отново от същия депутат. Кой е против болницата и защо?

– Все още нямаме лиценз, въпреки че отговаряме на всички законови изисквания. А откриването е далеч напред. Преди конкретния отговор, обаче, е важно да се разбере каква е средата и кой по принцип няма интерес да има конкуренция в здравния сектор.

Болничната система е най-сложната в свръхчувствителния здравен сектор, най-силно регулираната и за съжаление страда от всякаква липса на конкуренция, защото най-големият собственик на болници – държавата – е в хроничен конфликт на интереси. Тя едновременно е принципал на държавните болници, в които се извършват приблизително 50% от всички медицински дейности, и в същото време определя правилата за всички: държавни, общински и частни. Държавата притежава и управлява държавните болници и надзирава и проверява как всички работят и дали всички кандидати изпълняват условията въобще да получат лицензи за работа! Накрая на този сложен и вътрешно конфликтен процес на регулиран достъп до пазара на болнична помощ и медицински услуги, през здравната каса, държавата определя бюджета на всяка болница и нейния индивидуален лимит за прием на пациенти.

Получава се така, че държавните и общинските болници винаги са „по-равни” от частните, защото разчитат на гърба на своя титуляр (едновременно и регулатор) – от безразборни субсидии за капиталови разходи до целева помощ за безобразно натрупани дългове от текущи разходи. Когато започне каквато и да било дискусия да се накаже или закрие която и да е държавна или общинска болница, която е нарушила законите, източила здравната каса, наранила пациенти… меко казано, да кажа – допуснала преждевременна смърт поради груба небрежност, навсякъде по медиите, в парламента, в здравното министерство и в здравната каса се изреждат политици, фирми, лобисти, кметове и общинари с всякакви защитни тези и димни завеси.

В крайна сметка на държавната болница нищо не ѝ се случва или най-много нейният директор е награден с уволнение! Всички видяхме това през тази година с източването на „Лозенец”, „Пирогов” и „Александровска”. Наказал ли ги е Костадин Ангелов като техен принципал за криминални трансплантации, за злоупотреба с клинични пътеки, за разсипване на болницата, ами не – напротив, преизбрал е същите директори за награда. Защо ги е преизбрал? Като съсобственик на болница ще изкажа едно предположение. Болницата е голяма „фирма”, която провежда множество обществени поръчки за всичко – от тока, през строителството, до храната, спирта и памука.

И ако частните болници купуват най-качественото на най-ниската цена, защото това е интересът на собственика, за да осигури достойни възнаграждения на медицинския персонал преди всичко, държавните и общинските болници са обрасли с партийно верни доставчици, купуват скъпо и прескъпо всичко, не си плащат редовно и това е един огромен канал, в който здравните ни вноски, вместо за лечение на пациентите и достойни заплати за медиците, отиват в джобовете на същите директори, в „правилните” фирми и в партийните джобове.

Малко дълъг стана отговорът, но срещу новата модерна болница ‚Сърце и Мозък‘ в София има гласове само от бившия здравен министър на ГЕРБ Костадин Ангелов и назначените от него директори на държавни болници в София и тяхното обкръжение от началници на клиники.

– Разбрах ви за цялостната среда концептуално, като професор по здравен мениджмънт, но защо конкретно смятате така?

– Защото Ангелов публично прие за своя свещена кауза да се бори срещу нас с всички сили и средства и изгради върху това повечето от публичните си прояви и част от предизборната си кампания през последната година. Вместо да дава обяснения в прокуратурата защо и как той лично доведе до фалит най-старата болница в България – „Александровска”, той предпочете да воюва с все още несъществуваща болница.

Много по-удобна мишена е да хулиш плановете на лошия частник, защото не става да напишеш на предизборния си плакат, че първата ти работа в пандемията е била да прибереш даренията на хората за медиците на първа линия и да сключиш договор за доставки на „Александровска“ с тъща си. Нечистоплътна работа, за която няма справедливост. Частните болници не получават субсидии от държавата, нито за капиталови, нито за текущи разходи. Веднъж инвестирани, почти всички от тях работят и се управляват така, че да не затъват в дългове, а цените на клиничните пътеки са еднакви за държавните, частните и общинските болници. Натрупването на дългове в държавните болници е умишлено поради корупционните потоци към фирми и лица, свързани с управляващата партия и срещу обещанието, че после ще се „покрие“ дълга целево. Това е порочната практика през целия мъчителен преход.

Затова днес 72% от пациентите предпочитат да се лекуват в частни болници според скорошна публикация на Българския институт за правни инициативи. Едва под 50% избират държавна болница и то само поради очакването да е по-евтино – но и това е съмнително, защото там плащанията пациент/лекар са под масата, а не по официалния ценоразпис. Много ясно, че пациентите с радост очакват да постъпят при нас, както се случва в Плевен и Бургас – и заради модерната апаратура и начин на лечение, и заради добрите условия, и заради чудесните ни много квалифицирани колеги медици.

– Все пак някои лекари се изказаха, че в София няма нужда от повече кардиологии, ортопедии, неврохирургии, защо мислите, че атаката е само политическа, а не професионална?

– Защото нямаме проблем с редовите лекари, с лекарите, които наистина работят. Нямаме проблем и с лекарския съюз, който ни подкрепя. След като стана ясно, че ще откриваме болница в София, получихме близо 1500 запитвания за работа в нея – от медици, работещи и в частни, и в държавни и в общински болници. В България има много добри лекари, които в държавните болници са поставени в пълна зависимост от директора и преките си началници, не могат да развият потенциала си, получават мизерно заплащане и заминават за чужбина.

Срещу „Сърце и Мозък” София имат против онези, които се страхуват от конкуренцията и от това, че техните отделения ще бъдат изпразнени от съдържание – и от пациенти, и от работещи в тях лекари и медицински сестри. Техният кошмар е, че ще рухне цялата хартиена кула и мираж на тяхната незаменимост и егоистично величие. При нас водещите професори (академици нямаме) ги мерим само по критерия колко специализанти, докторанти и доценти са „произвели“ и колко те са признати от пациентите и професионалните среди в страната и Европа.

– Защо ще бъдат изпразнени?

– Защото пациентите предпочитат да не се лекуват в мизерни условия и да се срещат с неучтив и зле платен персонал, ако вместо това могат да бъдат приети в модерна болница, да бъдат посрещнати от ведри и обясняващи медици, които им отделят достатъчно време, и да бъдат веднага, без чакане с часове и адекватно поставени в условия на максимален комфорт и минимален стрес. Българският пациент трябва да престане да се превива от болка в ъглите на болниците, да моли за помощ и да бъде дран на живо. Не може здравеопазването да губи хуманния си облик, това е недопустимо. Нашите лекари са задължени непременно да направят колегиум/консултация при всички гранични диагнози и коморбидност – задължени са при всеки пациент да използват цялата достъпна квалификация в страната и Европа.

И тук бих попитал нещо – ако в София има достатъчно кардиологии и неврохирургии, защо всеки ден умират хора от инфаркт и инсулт именно в София и то значително повече, отколкото в Плевен и Бургас – да вземем само данните от 2021 г.? Ще отговоря – защото имаме ефективни клиники само на хартия – болницата уж лекува инсулт, но не го прави по правилата на съвременната медицина, а както казах – по правилата от 20 век, и всеки, попаднал в нея в това тежко животозастрашаващо състояние има риск да остане инвалид завинаги, а не излиза без каквито и да било поражения. Колко модерни строук-центрове имаме в София? Един.

– Какво става на практика?

– Вместо да направим всички болници истински модерни, ние си говорим на ухо къде трябва да отиде някой близък, ако получи инсулт и искаме да оживее, и какво правим реално – просто търсим връзки да го приемат там. Вместо да окажем натиск като пациенти и като вносители на здравни вноски да има достатъчно линейки и достатъчно клиники, в които да се решават реално здравни проблеми. А е ясно, че държавата не може да инвестира всичко, дори не може добре да си управлява вече инвестираните болници. Частните инвеститори, с модерен мироглед и експертиза, са единствената алтернатива. Всички институции и лекарският съюз смятат, че има нужда от нова болница в София, само Ангелов е против.

– Искате да кажете, че няма конфликт между държавните и частните болници?

– Ние говорим, че няма истинска конкуренция, а за нас конкуренцията не е конфликт, докато по интригантски и манипулативен начин не се изроди професионалното сътрудничество във (из)фабрикуван конфликт. През последните две години и частните, и държавните болници основно лекувахме Covid-19. Всички помните, че в началото ние не получавахме пари за това, нито държавата ни подпомогна за апаратура и защитни облекла.

После малко се смекчи, но като се направят анализите, ще се установи, че в частните болници може би смъртността е била по-ниска, отколкото в другите, просто защото сме събрали много подготвени специалисти, включително от Европа, и разполагаме с най-модерната реанимационна апаратура. Пак казвам, няма конфликт между лекарите и сестрите, повечето работят на няколко места, „прегарят“, за да получават справедливо заплащане. Това трябва да се промени. Цените на клиничните пътеки трябва значително да се увеличат, тогава и в държавните болници при спиране на източването ще се върне спокойствието и фокуса върху пациента.

– Често частните болници са обвинявани, че работят само със скъпо платени, бутикови процедури и манипулации?

– Това е стара и напълно невярна, митологична интрига. Ние не сме заети с пластична хирургия за разкрасяване, а главно реализираме огромна животоспасяваща и животоподдържаща кардиохирургия и много щадяща инвазивна кардиология и прилагаме лапароскопски методи, модерна неврохирургия и строук-центрове, напреднала ортопедия и обща хирургия, с уникален Гама нож лекуваме много щадящо тумори и метастази в мозъка и за роботизираната хирургия знаете вече. В цял свят, високотехнологичното лечение е по-скъпо, но в България цените на всички медицински дейности са извънредно ниски.

Просто истината е ясна – ние сме на дъното в Европа по % от БВТ, отделяни за здравеопазване – едва 4,6%. Това е голям проблем както за държавните, така и за общинските и за частните болници. Това е голям проблем за цялото общество и за развитието ни като нация. За сравнение, една и съща операция в България, при нас с европейско качество, в Чехия струва (и техните каси я заплащат) 3 пъти по-скъпо, в Германия – 5 пъти, в Швейцария и Съединените щати – над 8 пъти. Така че балонът с доставката на здравеопазване с европейско качество по български цени вече се пука и е добре политиците и новото правителство да видят тази критично важна истина, наред с възстановяване на конкурентната среда, ако искат лекарите и медицинските сестри да остават в България. Трябва също да се подготвим за отварянето на общия медицинския пазар в Европа, защото ако не го направим, и българските пациенти ще използват Терминал 2 с ниско тарифните чужди авиокомпании дори за елементарни медицински интервенции в чужбина.

– В парламента се чу обвинение, че закриват университетската болница „Лозенец”, за да отворят място на здравната карта за новата Ви болница. Така ли е?

– Ами не, никак не е така! Ние сме получили по процедурата пред МЗ одобрение за проекта „Сърце и мозък” София от всички инстанции преди да стане ясно какво ще е бъдещето на „Лозенец” и в документите ясно пише, че има нужда от такава нова многопрофилна болница тук и това е ясно от поне половин година. Както каза министър Стойчо Кацаров – да, познаваме се, в България всички се познаваме, ние сме една шепа хора, но това, че се познаваме с всички експерти в здравния сектор, които в един момент се превръщат в политици, не ни е помогнало да развием инвестиционната си дейност в здравеопазването. Даже ни е попречило. Каквото сме постигнали досега не е поради политици на власт, а въпреки тях. Ние не търсим преференциално отношение, работим по буквата на закона и имаме на своя страна нашата висока квалификация, доволните си пациенти и посветените на кариерата си медици. Аз самият съм декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в Плевен и си давам много ясна сметка от академична гледна точка, че има проблем в „Лозенец”, че от друга страна има проблем с лечението на бебета и деца и че станахме пословични с това, че сме единствената държава в Европа, която няма детска болница. Но не ние диктуваме държавната политика и какво да открива или закрива министерството. А и как може тази болна идея една фалирала болница с около 100 легла, която години наред не може дори да изпълнява щедро отпуснатия ѝ от касата бюджет, да „прави място“ на голяма високотехнологична болница в модерен комплекс с 500 легла? Не се взема туй, дето го няма!

Всички празноглави приказки за „даване и вземане“ трябва да се изоставят и както казах, в реална конкуренция, при която ще отпаднат зле работещите празни черупки – по израза на един начетен анализатор „болниците табелки“ – ще останат новите и качествените. Дано „Лозенец“ се съвземе и се върне към старата си слава на водеща софийска болница – това е възможно без нови субсидии и без плач по площадите. Това, което искам като преподавател, е да направя всичко възможно да задържим нашите студенти да останат в България, а като инвеститор в този сектор – да им създадем територия, на която да лекуват, да работят и да се развиват в условия, еднакви с тези в най-напредналите страни. И затова ще построим следващата си болница в София. Започнахме от Плевен и Бургас, показахме и доказахме какво можем, очакваме пациентите на столицата да се уверят лично, относително скоро, колко много можем да им помогнем по-бързо, по-качествено, при високо удовлетворение.

Източник: Епицентър

Пълното интервю в предаването „Лице в лице“ по bTV можете да видите тук.

Високотехнологичната МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ Бургас спечели първо място в категория „Социална инфраструктура – сгради здравеопазване“ на тазгодишния конкурс „Сграда на годината България 2021 г.“. Престижното отличие бе връчено по време на бляскава церемония, събрала на едно място най-ярките представители в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата в България.

„От Търговска Лига, България – медицинската общност и преди всичко пациентите трябва да очакват нови големи инвестиции във високотехнологични проекти“, каза по време на благодарственото си слово изпълнителният директор на инвеститора Търговска Лига – Глобален Аптечен Център, г-н Таквор Бохосян.

Главният проектант и изпълнителен директор на „Архитектурно и Строително Бюро Хелвеция“, арх. Даниела Георгиева сподели: „За нас болничните сградите са като пациентите – ние влагаме цялото наше знание и емоционална интелигентност, за да имат те здравословен, дълъг и щастлив живот.“

„Проектантите от Хелвеция са създали истински дворец – мечта за високотехлогочината медицина, който с още 200 български и европейски лекари и 400 специалисти по здравни грижи в 14 основни медицински специалности ежедневно оценяваме“, завърши проф. Николай Димитров, д.м.н.,  медицински директор на болницата.

Националният конкурс „Сграда на годината” се организира от ГРАДЪТ Медиа Груп  под патронажа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и се осъществява  с подкрепата на  индустрията и браншовите организации в областта строителството и архитектурата – УАСГ, КСБ, КАБ, КИИП, БААИК.

Високотехнологичните болници „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас, наричани дворци на здравето, са най-новите попълнения в семейството на Българския кардиологичен институт (БКИ), състоящ се от още 5 специализирани кардиологични болници във Варна, Ямбол, Плевен, Шумен, Велико Търново и 15 медицински центъра в цялата страна. БКИ е създаден през 2007 г. и е част от водещата в страната здравна организация с 30-годишна традиция – „Търговска лига“. Част от нея са фармацевтичният производител „Чайкафарма висококачествените лекарства“, застрахователното дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и Пенсионноосигурително дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“.

Стереотактичната радиохирургия (SRS) и гама-нож

д-р Румен Лазаров, началник на Отделението по лъчелечение в Плевен

От март 2021 г. над 100 души са се възползвали от възможностите на единствения в България гама-нож – без да се налага да търсят варианти за скъпоструващо лечение в чужбина. Най-демонстративни са добрите резултати при пациенти с метастази в мозъчния ствол, които не подлежат на оперативно лечение, и при пациенти с менингиоми на зрителния нерв – за тях това е единственото лечение, позволяващо запазване на зрението. Нашата клиника предлага и възможности за второ мнение от хабилитиран специалист както в рамките на БКИ, така и от колеги от други европейски и международни центрове, с които работим традиционно. Най-често към нас се обръщат пациенти с онкологични заболявания и мозъчни метастази. Максималният брой метастази, които сме лекували едновременно, е 10, но когато са под 1 см, е възможно да се лекува и по-голям брой. При неонкологичните заболявания най-чести са случаите на менингиоми – доброкачествено заболяване на мозъчните обвивки, което в много случаи се лекува по-добре с радиохирургия с гама-нож, отколкото с операция. Използваме „хирургична“ лъчетерапия за лечение на функционални аномалии и малки мозъчни тумори, т.нар. стереотактична радиохирургия (SRS). С допълнителна сложност са случаите на пациенти, при които се налага повторно облъчване. Такава процедура приложихме наскоро при младо момиче, лекувано два пъти в Турция и още два пъти в България. Проведеното лечение на този изключително комплициран случай беше много успешно. Съвременната радиохирургия отделя все по-голямо внимание на движенията на тялото и органите по време на облъчването, така че лъчелечението да е възможно най-щадящо – при гама-ножа този контрол се осъществява автоматично и при отклонение над 0,5 мм апаратът спира лъчението. Високите технологии и уменията на специалистите ни позволяват да достигнем едно ново ниво прецизност – за планиране на процедури с гама-нож използваме последно поколение магнитен резонанс. Точността при работа с най-модерния в момента линеен ускорител се осъществява чрез 4D скенер и позициониране при тумори, които се движат с дишането. Медицината като цяло, и особено радиохирургията, е силно динамична, затова екипите ни се квалифицират постоянно – в следващите месеци предстои специализация за лечение на тежки треморни състояния. Постоянният научен обмен и прилагането на комплексни решения са от ключово значение в борбата ни с онкологичните заболявания. Все по-често например използваме едновременно лъче- и лекарствено лечение, прилагаме и всички схеми за едновременно и последователно лъчехимиолечение и имунотерапия.

Ендоскопска хирургия на гръбначен стълб

доц. д-р Димитър Харитонов, дм, началник на Клиниката по неврохирургия в Плевен

Ендоскопската гръбначна хирургия е най-иновативният сегмент от цялата гама хирургия на гръбначен стълб. Това е модерна и авангардна оперативна техника, намираща все по-широко приложение при лечението на дегенеративната дискова болест (ДДБ), която от своя страна включва дискова херния, стеноза на гръбначен канал, рецесуална и фораминална стеноза, дегенеративна спинална артропатия, спондилоартрит. ДДБ обхваща изключително широк възрастов диапазон – от 20 до 85 години (в редки случаи засяга и по-възрастни пациенти), и е една от основните причини за временна или постоянна нетрудоспособност. Навременната диагноза и започване на лечение е определящо за резултата. Ежегодно в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен, извършваме между 250 и 300 операции на пациенти с ДДБ. Процентът ендоскопски интервенции се увеличава значително с всеки изминал ден и вече представляват повече от 30% от гръбначната хирургия. Предимствата на ендоскопската хирургия пред конвенционалните открити операции, било то и минимално инвазивни, са ключови – значително по-малка болка за пациента, редуциран стрес за организма, липса на големи разрези, значително по-бързо възстановяване, по-малко постоперативни усложнения и периоперативна кръвозагуба, по-кратко оперативно време, възможност за будна анестезия по време на операцията. С въвеждането на високите технологии в медицината рязко се подобри качеството на образа – работим с HD, 4K образ и дори 8К технологии за визуализация. И към момента единственото болнично заведение, което оперира с апаратура на такова ниво, е МБАЛ „Сърце и Мозък“. Досега сме оперирали над 100 пациенти, предимно с дискова болест и фораминална стеноза. В процес на внедряване е и система за ендоскопска лумбална фузия на Joimax, която ще открие нови възможности в ендоскопската хирургия. Нашият опит отчита редуциране на оперативното време от средно 90 мин. на 45-50 мин., интраоперативна кръвозагуба на практика липсва (в сравнение с минимално инвазивната хирургия), хирургичният разрез е 5-8 мм паравертебрално, проникването в гръбначния канал се извършва през естествени анатомични отвори, без да се нарушават анатомията, стабилността и биомеханиката на гръбначния стълб, като по този начин се елиминират следоперативни инфекции. Пациентите се изправят на крака буквално часове след интервенцията с възстановени комфорт, качество на живот и трудоспособност. Продължителното проследяване на пациентите е част от работата на екипите ни, като досега нямаме данни за ранни или късни постоперативни усложнения.

Кампания „Живот след COVID“ и интегриране на изкуствен интелект в борбата с фамилната хиперхолестеролемия

проф. д-р Яна Симова, дм, изпълнителен директор на БКИ, ръководител на научноизследователската група „Пост-COVID синдром“ и началник на Отделението по кардиология

През последните 14 месеца БКИ помага на една особено уязвима и все по-многобройна част от населението – пациентите с продължаващи оплаквания след преболедуване на COVID-19. Повече от половината от тях имат персистиращи оплаквания месеци и дори години по-късно – т.нар. пост-COVID синдром. Вече знаем, че вирусът уврежда и променя малките съдове, а оплакванията обикновено значително нарушават качеството на живот и възпрепятстват пълноценното връщане към нормалния работен процес. Научноизследователската група на БКИ инициира една от първите в Европа кампании („Живот след COVID“) за дългосрочно и безвъзмездно проследяване ефектите на вируса върху преболедувалите. Натрупахме огромен опит, който споделяме с международната научна общност, и досега сме помогнали на близо 3000 души. Необходимо е всички да разберат за риска не само от вируса, но и от неговите последствия. Важно е преболедувалите също да се ваксинират, тъй като имунитетът при ваксиниране след преболедуване е много по-силен в сравнение с този само след преболедуване.

БКИ участва и в друг иновативен проект – създаване и интегриране на софтуерна програма (изкуствен интелект) за разпознаване и сигнализиране за определени характеристики на фамилната хиперхолестеролемия – наследствено заболяване, което води до агресивна и ранна сърдечно-съдова патология. Проектът е от изключително значение – първо, много често фамилната хиперхолестеролемия остава неразпозната, а навременното лечение значително подобрява прогнозата и удължава живота. Второ, заболяването обикновено протича с тежка форма на сърдечно-съдови атеросклеротични заболявания (инфаркти, инсулти, внезапна сърдечна смърт) на ранна възраст. Трето, достъпно е адекватно, мощно и реимбурсирано от НЗОК лечение при идентифициране на състоянието. Не на последно място, фамилната хиперхолестеролемия е наследствено заболяване, така че поставянето на тази диагноза при един пациент позволява провеждане на каскаден скрининг на неговите роднини по първа линия (включително деца), ранно идентифициране и навременно започване на терапия с цел първична профилактика, т.е. да предотвратим или забавим значително състояния като инфаркт или инсулт.

Максимално щадящи лапароскопска, миниинвазивна и роботизирана хирургия

д-р Владимир Корновски, началник на Отделението по кардиохирургия

Две години след като започна дейност в Бургас, МБАЛ „Сърце и Мозък“ се утвърди като предпочитан избор за пациентите в регионa – с над 1300 осъществени сърдечни операции. От ноември 2021 г. болницата се помещава в собствена новопостроена сграда с 9 надземни и 2 подземни етажа – свръхмодерна структура, оборудвана с най-висок клас апаратура. Отделението по кардиохирургия залага на максимално щадящите за пациента оперативни интервенции като минимално инвазивно аортно клапно протезиране, ендоскопски митрални и трикуспидални интервенции, минимално инвазивен байпас (MIDCAB) и реваскуларизацията на биещо сърце, която е стандарт за клиниката по кардиохирургия (OPCAB). В крак с най-новите практики в световната медицина, от септември 2021 г. при нас интервенциите при изолирана митрална патология и митрална комбинирана с трикуспидална патология се извършват изцяло ендоскопски. Работим с най-висок клас инструментариум и апаратура, включително ендоскопска 3-D камера Einschtein 3.0. Екипът се състои от изключително опитни специалисти и специализанти. По този начин се формират четири самостоятелни, независими екипа, които са напълно взаимозаменяеми и могат да покриват цялата гама кардиохирургични интервенции. В началото на 2022 г. ще заработи уникална за района иновативна роботизирана хирургична система da Vinci X 3D – HD с 4 ръце. Робот асистираната хирургия помага за по-малка кръвозагуба, по-малка травма, по-бързо възстановяване и връщане на пациента към ежедневните му активности и работоспособност. Предстои да интегрираме този „златен стандарт“ в кардиохирургията, но и в работата на други отделения като урология, коремна и гръдна хирургия.

Материалът е публикуван в декемврийския брой на Капитал Здраве и в онлайн изданието.

В края на втората година от началото на пандемията от SARS-CoV-2 международната научна общност излиза с учебника „Fighting the COVID-19 Pandemic“, който събира на едно място най-актуалните към момента знания, опит и стратегии в борбата с вируса и неговите последици върху човешкия организъм. Специалистите от научноизлседователския екип на Българския Кардиологичен Институт са автори на ключовата глава „Пост-COVID-19 състояния и сърдечносъдовата система“ – област, в която лекарите от ‚Сърце и Мозък’ Плевен и Бургас имат вече широко утвърден научен и практичен опит.

Абстракт:

При един от четирима пациенти, засегнати от COVID-19, ще се наблюдават персистиращи (>3-4 седмици) признаци и симптоми (състояния след COVID-19 или подостри последици от SARS–CoV-2 – PASC) и този факт ще има голямо значение за здравеопазването и икономическите системи през следващите години. Сърдечносъдовата система е една от основните мишени на Пост-COVID-синдрома, като се има предвид патогенезата на вируса и разпространението  на АСЕ-2 рецепторите. Според първоначалния ни личен опит чрез кампанията „Живот след COVID“ на Българския Кардиологичен Институт, значителна част от пациентите, преболедували COVID-19, развиват дългосрочни сърдечносъдови последици. Те могат да варират от ритъмни нарушения и вариации на кръвното налягане, през увреждане на механиката на миокарда и сърдечна недостатъчност до остри съдови прояви на Пост-COVID-19 състояния като остър коронарен синдром, остра белодробна емболия и остра исхемия на крайниците. Тези сърдечносъдови усложнения изискват специално и целенасочено медицинско внимание. Ние споделиме личния си опит по този въпрос, за да помогнем на нашите колеги и техните настоящи и бъдещи пациенти.

Намерете цялата научна публикация в оригинал тук.

‚Сърце и Мозък‘ Бургас е най-новата високотехнологична болница на Българския Кардиологичен Институт (БКИ) – националният лидер в животоспасяването, част от който са още многопрофилната болница ‚Сърце и Мозък‘ в Плевен, 5 специализирани кардиологични болници във Варна, Ямбол, Плевен, Шумен, Велико Търново и 15 медицински центъра в цялата страна. От 2007 г. до днес в БКИ са диагностицирани и лекувани над 2,3 милиона пациенти. Установено е дългогодишно сътрудничество с водещи научноизследователски медицински центрове в Европа и Съединените щати.

– Проф. Димитров, наскоро отвори врати новата модерна болница ‚Сърце и Мозък‘ в Бургас. Защо се появява още една болница?
– Защото има нужда от издигане на качеството в здравеопазването и за да осигури достъп до иновативни и липсващи до момента здравни технологии за лечение на социално значими заболявания като интервенционално лечение на исхемични инсулти и мозъчни аневризми, високоефективна роботизирана хирургия (вкл. робот Да Винчи последно поколение), минимално инвазивна сърдечна хирургия, електрофизиология и кардиостимулация. МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ започна дейност в Бургас преди две години в малка и мрачна сграда, но за този период се утвърди като предпочитан избор на лекарите и пациентите в регионa – с над 1300 осъществени сърдечни операции. От ноември 2021 г. болницата се помещава в нова собствена сграда, построена само за година и половина – свръхмодерна, оборудвана с най-висок клас апаратура, което дава възможност на нашите специалисти да прилагат мултидисциплинарен подход при намирането на оптималното лечение за пациенти, страдащи от различни хронични и остри заболявания, особено такива с мултиморбидност.

Традиционното сътрудничество с водещи световни университетски болници и, разбира се, натрупаният опит в ‚Сърце и Мозък‘ Плевен са безценни за добрите резултати на нашите лекари и синхронизирани екипи. Основна разлика е, че в Бургас не разполагаме с уникалния за Балканите и Източна Европа Гама Нож за отстраняване по безкръвен път на тумори в мозъка, с който известната клиника на д-р Румен Лазаров вече година работи в Плевен в полза на пациенти от цялата страна и от чужбина.

Изключително ценна за остро нуждаещите се пациенти от специализирана и животоспасяваща помощ в региона на Югоизточна България е хеликоптерната площадка към болницата, която изграждаме в сътрудничество с община Бургас и областната администрация. Тя ще бъде част от чаканата от десетилетия националната система за спешна медицинска помощ по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS). По-важно, ‚Сърце и Мозък’ Бургас има много квалифицирани лекари от няколко европейски страни, медицински сестри и медицински персонал и разполага с най-модерната кардио и неврохирургична база в региона.

– Разбрахме, че ‚Сърце и Мозък‘ Бургас е известна като „швейцарската“ болница в града. Как си го обяснявате?
– Няма нищо случайно. Швейцария е символ на благоденствието и високото качество на живот, а Бургас е градът на благоденствието, сега ще издигнем и качеството. Новата съвременна ‚Сърце и Мозък‘ отвори врати, за да издигне здравния статус и качеството на живот в най-гъсто населената област у нас на нивото на Германия и Нидерландия, където задоволството на пациентите е над 90%. Интересен факт е, че главният архитект на новия клиничен комплекс е от Швейцария, родена в Бургас. Тази година, 32-членното жури на Националния конкурс „Сграда на годината 2021“ с председател арх. Виолета Комитова, Министър на Регионалното развитие и благоустройството, отличи болницата с първа награда в категорията „Социална инфраструктура и сгради със специално предназначение – сгради здравеопазване“.

Истината е също, че се стремим дори отвъд народното „швейцарско“ клеймо, да превърнем ‚Сърце и Мозък‘ в Бургас в национален и европейски център на водещи медицински научни и практически достижения. В него ще работят по различно време доказани лекари от Цюрих, Берн и Женева, Мюнхен, Милано, Прага и Париж и то във всички 12 основни клинични специалности, сред които гръдна и съдова хирургия, образна диагностика, урология, гастроентерология, ортопедия и травматология. Още през януари 2022 г. очакваме първия екип от водещи чешки и френски кардиолози и кардиохирурзи, който ще работи постоянно, рамо до рамо с българските специалисти в Бургас. Понеже БКИ, научноизследователският център на ‚Сърце и Мозък‘, ръководен от млад и талантлив български професор, има дългогодишно сътрудничество и обмен със световния лидер в областта на кардиологията, кардиохирургията и трансплантацията на сърце и бял дроб „Кливлънд Клиник“ от Съединените щати, планираме обучение на български лекари в Бургас от американски светила.

– С какво Вашата болница се отличава от останалите?
– Почти във всичко и с всичко. Първо ще кажа, че компетентната частна инициатива е естествен двигател на прогреса – винаги работи по-бързо и по-модерно от държавната машина. ‚Сърце и Мозък‘ в Бургас съчетава и прилага знанията и опита, успешните практики и научноизследователска работа, натрупани в чужбина, в страната и особено в много успешната болница в Плевен. Ние наистина сме носители на новото, защото интегрираме най-съвременните научни постижения в ежедневната работа и постоянно развиваме нашите млади специализанти, докторанти и водещи лекари. Работим посветено, даваме път за развитие, осигуряваме специализации в чужбина и достойно заплащане на лекарския и медицинския труд, стимулираме лекарите ежедневно да се самоусъвършенстват и да доказват какво могат и знаят. Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените помощ и грижи, са най-ценното доказателство, че ние реализираме реформата в България. А пациентът за нас винаги стои на първо място!

– Планирате ли създаването на още „дворци на здравето“ в други области на страната?
– Българските пациенти страдат хронично от липсата на реални реформи в най-важния сектор на обществено-икономическия живот – здравеопазването. Продължаваме да сме най-болната, най-бедната и кратко живееща нация в Европа въпреки милионите левове обществен ресурс, потънали в големите държавни и особено в столичните болници. Съвсем закономерно, пациентите са несигурни и неудовлетворени.

На този фон, инвеститорът клас „А“ Търговска Лига и БКИ планират изграждането на истински модерна, многопрофилна болница на територията на гр. София, Източната дъга (Казичене). Целта е ясна – умни и ефективни инвестици в болнична помощ, ранна диагностика и животоспасяващи интервенции. Традиционно от години работим в тясно експертно сътрудничество с водещи медицински центрове от САЩ и Европа. Планираме да специализираме трансплантации на сърце и бял дроб заедно с професори от Кливланд Клиник чрез специализации и обмяна на опит. Разбира се, комплексът ще разполага със собствена хеликоптерна площадка за HEMS.

Време е столицата да усети новото високотехнологично и високо конкурентно здравеопазване. Време е да има и „швейцарска“ голяма болница в София. Ние знаем как да реализираме реформата в служба на пациента и българските семейства.

Цялата статия можете да прочетете тук.