Месец: януари 2025

Малина Виткова е старша акушерка на родилно отделение в ,Мама и Аз‘. Всеки ден вече 26 години  поема новия живот в ръцете си. За нея всяко ново раждане е благословия, всеки първи детски плач е удовлетворение, а сълзите в очите на майката – награда. Днес – 21 януари – Ден на родилната помощ разговаряме с нея за избора и посвещаването на професията – акушерка.

– Кога и защо избрахте да бъдете акушерка?

– От много малка винаги съм искала да уча медицина. Решението да се посветя на акушерството дойде спонтанно, след раждането на моята първа дъщеря. В най-важния и труден за мен момент, аз видях в моята акушерка подкрепа, закрила и спокойствие. Тя беше моето вдъхновение и осъзнах, че това е моето призвание.

– Какво е чувството да си част от раждането на новия живот всеки ден?

– Да участваш в появата на новия живот за мен е привилегия, а чувството – уникално. Всяко родено бебе в моите ръце е благословия. В мига, в който чуя плача на новия живот, изчезват умората и стреса. Забравям за проблемите, трудностите, притесненията. А сълзите от радост в очите на майката са най-голямата награда. Всяко раждане е по своему различно, затова и работата на акушерката не е шаблонна. Нужни са  знания, умения, търпение и любов, всеки път! Работата на акушерката не е свързана само с раждането. Грижата за майката също е много важна, както по време на бременността, така и след нея. Днес бременните и родилките ползват много повече и различни източници на информация в сравнение със жените от преди десетилетия. Задават много въпроси и очакват от нас верните отговори. Днес акушерката трябва освен професионалист да бъде и психолог, и приятел. Тя няма „работно време“. Тя трябва да е непрекъснато до жената, да завоюва доверието и да отговори на нейните потребности. Също така рутината на професията не трябва да доминира върху чисто човешката топлота и уважение, към хората, избрали нашата болница за това така важно и очаквано събитие.

– Как екипите на ,Мама и Аз‘ се справяте с предизвикателствата и потребностите на съвременните бъдещи родители?

–  Бъдещите родители избират родилното отделение на ,Мама и Аз‘ с големи очаквания и надежда. Очаровани са от отличните условия, от отдадения екип от лекари и акушерки и от възможностите, които предоставяме на младите семейства – например двамата родители да са заедно до новороденото от първия ден. Бъдещите майки прекарват часовете до срещата с тяхната рожба в уютна обстановка, максимално близка до домашната, с подкрепата на техен близък и дискретно наблюдение от страна на екипа.

Родилният сектор разполага със зали за естествено или оперативно раждане. Има възможност и за избор на самостоятелна родилна зала за нормално раждане, където се позволява и присъствието на придружител по време на раждането.

В послеродовия сектор на ,Мама и Аз‘ е организиран престоят след раждането – осигурено е всичко необходимо за майката и новороденото. Екипите от лекари и акушерки работят като едно цяло, знанията и уменията дават сигурност и адекватна реакция, а понякога могат да бъдат животоспасяващи.

За да отговорим на нуждите на бременните жени, сформирахме и училище за бъдещи родители, което набира популярност.  В него заедно с бъдещите родители обсъждаме различни теми, свързани с раждането и отглеждането на детето в спокойна и приятелска обстановка.  Наред с училището, всекидневно провеждаме и индивидуални срещи с тях, за да са спокойни и максимално подготвени в грижата за тяхното дете след изписването от отделението. И при изписването сме заедно с тях – всички бебета си тръгват от тук с подарък – албум, запечатал техните първи моменти – първа снимка, първи отпечатък от крачето и ръчичката, първи впечатления.

– Вие сте избрана от управителния съвет на Алианса на българските акушерски за председател на структурата в Плевенска област. Градът ще е домакин на академията на акушерките през есента на 2025 г. Какви цели сте си поставили?

– Това, което ни предстои да развием в акушерската грижа, е т.нар. „домашен патронаж“ – грижата за родилката и детето в домашна обстановка. За жената това е един труден период, в който тя се чувство объркана и несигурна и има нужда от нашите грижи и съвети.

– Какво за вас е 21 януари и какво е вашето пожелание за празника?

– За мен, както и за всички колеги, това е един много специален ден и се чувствам изключително горда. Акушерската професия е съдба и призвание! Пожелавам на всички колеги здраве! Да работят с любов, сърце и душа!

Германският професор има патентован собствен метод за ендопротезиране на тазобедрената става

Първата по рода си академия по ортопедия се създава във високотехнологичните болници ,Сърце и Мозък’ в Плевен и Бургас – това обяви преди дни проф. Аспарух Аспарухов, началник на клиниката по ортопедия. Инициативата е резултат от отличното сътрудничество на специалистите от ,Сърце и Мозък‘ със световнопризнати експерти в областта на ортопедичната хирургия като проф. Хайнц Рьотингер – пионер в областта на минимално инвазивната артропластика на тазобедрени и коленни стави, и д-р Щефен Хауг – международен консултант по спинална минимално инвазивна хирургия и патология на дегенеративния гръбнак. Към тях се присъединяват и проф. д-р Ник Шпиндлер от Германия, водещ специалист в областта на пластичната хирургия при тежки травматични случаи, и проф. Оливер Марин-Пеня от Испания, вицепрезидент на Европейската асоциация по хирургия на тазобедрената става и таза.

Първият голям научен форум, който организира академията, ще бъде през месец април на тема „Навигационно протезиране на колянната става“. Събитието ще събере в Плевен ортопеди от цялата страна, като са предвидени научни сесии и операции, излъчвани в реално време. До края на годината са планирани още два симпозиума, свързани с ревизия на усложнения след протезиране на тазобедрени стави и протезиране на раменни стави с т.нар. Reverse-протеза.

„Основната ни цел е обучение на младите лекари, не само от нашите болници, но и от цялата страна. Започваме с  минимално инвазивната хирургия, артропластиката и ендоскопската хирургия, за да стигнем до ревизионната артропластика с усложнения след инфекции“, каза проф. Аспарухов. „Постигнали сме много – изградили сме изключителен екип от професионалисти, разполагаме с високотехнологично оборудване и прилагаме най-модерните световни стандарти в областта на ендопротезирането и ревизионната ортопедична практика. Време е да надграждаме – да внедряваме още нови световни техники“, допълва д-р Йордан Вълешков.

„Желанието ни е да предадем опита и знанията си на мотивираните за развитие и усъвършенстване млади ортопеди в Плевен и Бургас. За мен е удоволствие да ги консултирам по време на операциите и съм горд, че мога да обучавам новото българско поколение медици“, развълнувано споделя проф. Рьотингер и дружески прегръща д-р Георги Димитров.

„Всеки месец съм в Плевен, за да обучавам младите лекари специално в диагностиката и лечението на дегенеративния гръбнак и срещам изключителен интерес. Това отношение ме вдъхновява. Подготвяме курс за български специалисти по минимално инвазивна и пластична хирургия на ръката в нашата клиника в Германия“, каза д-р Хауг.

По-голямата част от мъжете се срамуват да отидат на преглед проф. Деян Анакиевски

Профил: Проф. Анакиевски е началник на клиниката по урология във високотехнологичните болнични комплекси „Сърце и Мозък“. Завършва Медицинския университет – Варна, през 2004 г. Същата година започва специализация по хирургия, а през 2013 г. придобива и втора специалност по урология. Защитава дисертацията си за степен „Доктор“ през 2015 г. на тема „Оценка и валидиране на някои предоперативни и следоперативни прогностични модели при рак на простатата“. През 2021 г. защитава академична длъжност „Професор“ по урология. Той е основен автор и съавтор на над 200 научни труда.

Съществува ли профилактика на рака на простатата и какво трябва да предприемат младите мъже в опит да избегнат заболяването? От каква възраст нататък и на какъв период от време трябва да посещават уролог, съществува ли профилактика?

– Ракът на простатата е вторият най-често диагностициран рак при мъжете, с приблизително 1.4 милиона диагнози и 375 000 смъртни случая по света през 2020 г. В Европа това е най-често диагностицираният рак при мъжете и третата най-честа свързана с онкологично заболяване причина за смърт при мъжете. Това е основен проблем за здравето, особено в развитите страни, поради по-големия дял на възрастните мъже в общото население и потенциалния риск от прекомерно лечение след ранна диагностика. За съжаление, профилактика за РП не съществува. Има скрининг, който в България все още се използва за откриване на нови случаи, но той сам по себе си не е достатъчен за диагноза на рак на простатата, затова в повечето държави по света не се прилага. Има три добре установени рискови фактора за рак на простатата: нарастваща възраст, етнически произход и генетична предразположеност.

Съществува голямо разнообразие от екзогенни фактори (фактори на околната среда), които свързваме с риска от развитие на рак на простатата или определяме като етиологично важни за прогресията от латентен (спящ) към клиничен рак на простатата.

Понастоящем обаче няма известни ефективни превантивни диетични или фармакологични средства. Важно е все пак да споменем няколко рискови фактора за развитието на рак на простатата, на които трябва да се обърне по специално внимание, а това са: метаболитният синдром, затлъстяването, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, приемът на хормонални лекарства. Фамилната история (обремененост) и етническият произход са свързани с повишена честота на рака на простатата, което предполага генетично предразположение. Генерално, и Европейската, и Американската асоциация по урология предложиха препоръки за индивидуално ранно откриване чрез ранно изследване на PSA (простата-специфичен антиген) при мъже с повишен риск от РП:

– мъже над 50 години;
– мъже над 45 г. с фамилна история за РП;
– мъже от африкански произход над 45 г. възраст;
– мъже, носители на ген 2 за рак на гърдата (BRCA2) мутации след 40-годишна възраст.

Също така през последните години беше разписана стратегия, която е адаптирана към риска (базирана на първоначалното ниво на PSA), с интервали на проследяване от 2 години за тези, които изначално са изложени на риск. Това са мъже с ниво на PSA>1ng/ml на 40-годишна възраст и мъже с ниво на PSA>2ng/ml на 60-годишна възраст.

Какви са симптомите на изменения в простатата? Как се диагностицират? В каква възраст най-често се срещат?

– Локализираният рак на простатата обикновено протича безсимптомно. Локалното прогресиране може да причини симптоми като по-често уриниране, нощно ставане, еректилна дисфункция (ЕД), ретенция (задръжане) на урината, болка при уриниране, кръв в урината (хематурия) или в спермата.

Рак на простатната жлеза обикновено се подозира въз основа на високи нива на PSA и/или положително ректално изследване, както и ако има фамилна история за починал с рак на простатната жлеза. Диагнозата на рак на простатата най-често се базира на положителен ядрено-магнитен резонанс, който в момента е стандарт и е анализиран като първоначален тест заедно с положително ректално изследване и високи нива на PSA. Освен че предполага наличието на рак на простатата, образната диагностика също така позволява насочена биопсия (Fusion) на простатата и предоставя информация за стадиране на пациента. Както вече споменахме, възрастта варира от 45 до 70 години и зависи дали някой в семейството ви има обремененост с рак на простатата.

Как бихте мотивирали мъжете да посетят лекар, от какво се страхуват пациентите ви? В какъв стадий на заболяването идват при вас?

– От години забелязваме, че по-голямата част от пациентите се срамуват да посетят уролог – един сякаш български феномен. Другата част се страхуват да не се установи злокачествен процес, което би нарушило качеството им на живот. Винаги казвам на мъжете, че е по-добре да установим навреме дадено образувание, за да се лекува правилно, отколкото да чакаме и да живеем в неведение. С напредъка на технологиите в медицината днес в по-голямата част от случаите успяваме да излекуваме пациента, независимо че е със злокачествено заболяване. За съжаление, около 30-40% от пациентите с рак на простатата идват в напреднал стадий и все пак това не означава, че не могат да бъдат лекувани. Ракът на простатата е заболяване, което позволява мултимодално лечение, а именно – хирургия, лъчетерапия и хормонотерапия.

Какво е лечението при установен простатен карцином в различните стадии?

– Златният стандарт при локализиран рак на простатата е радикалното отстраняване на простатата, независимо по кой метод ще бъде извършено – с отворена, лапароскопска или робот-асистирана хирургична интервенция. Най-добри функционални резултати (запазване на континентност и еректилна функция) се постигат с робот-асистираната хирургия. При авансирал РП и локални метастази в лимфните възли без ангажиране на кости, в зависимост от възрастта на пациента и общия му статус, може да бъде заложено и на робот-асистирано хирургично лечение, съчетано с последваща лъчетерапия и хормонотерапия. Разбира се, има и други методи на лечение за рак на простатата, какъвто е лъчетерапията с нейните разновидности.

Какви са иновативните и безкръвни методи за лечение на простатен карцином? Какви методи прилагате вие и екипът ви?

– В болници „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас извършваме робот-асистирана хирургия при рак на простатата – прилагаме най-модерния подход, с най-добри резултати за пациента и минимално време за възстановяване. Няма да скрия, че в момента сме водещ център за роботизирана хирургия при различните урологични заболявания, включително и рак на простатата.