Автор: BCI

Екипът разказва, че с тази нова стъпка високотехнологичният болничен комплекс вече разполага с всички налични клапи за транскатетърно имплантиране. Това позволява за всеки пациент да бъде подбрана най-подходящата клапа според неговите анатомични особеност

Аортната стеноза е заболяване, при което се развива стеснение на клапата, която се намира на изхода на сърцето. До скоро единственият метод за лечение на този клапен порок бе оперативният. От няколко години, като алтернатива при високорискови пациенти, се прилага неоперативна транскатетърна имплантация на аортна клапа (TAVI), която се извършва през малък отвор на периферен кръвоносен съд. Този метод се прилага рутинно в ,Сърце и Мозък’ Бургас и Плевен.

При TAVI се имплантират два основи вида клапи – саморазгъващи се и освобождаващи се с балон. До момента са използвани клапи от първия вид, но при последните трима пациенти са имплантирани нов вид освобождаващи се с балон клапи.

Интервенциите са осъществени от мултидисциплинарен екип, включващ инвазивните кардиолози д-р Пламен Пенчев и д-р Красимир Трифонов, както и кардиохирурзите доц. д-р Владимир Корновски и д-р Петър Петров. Като консултант е привлечен и един от водещите европейски специалисти в тази област – д-р Даниел Унич от Университетката болница „Dubrava“ в Загреб, Хърватска.

Специалистите информираха, че тримата пациенти, при които е осъществена процедура TAVI, са високорискови с тежки придружаващи заболявания. При първия от тях – пациент на 83 г., е третирано увреждане на клапата, при което са налице по-малък брой клапни платна от нормалното. Вторият пациент е на 75 г. и е с тежки промени по съдовете, затрудняващи достъпа до сърцето. При него клапата е имплантирата през голям кръвоносен съд, захранващ лявата ръка (субклавия). Третият пациент (78 г.) е с предходна байпас операция и неуспешен опит за имплантиране на изкуствена клапа в друго лечебно заведение поради запушвания на основните периферни съдове и тежки промени по аортата.

Специалистите от ,Сърце и Мозък’ приложиха рядък метод, при който клапата се имплантира директно в сърцето през малък отвор на гръдната стена. След кратък възстановителен период пациентите вече са изписани.

Екипът разказва, че с тази нова стъпка високотехнологичният болничен комплекс вече разполага с всички налични клапи за транскатетърно имплантиране. Това позволява за всеки пациент да бъде подбрана най-подходящата клапа според неговите анатомични особености и придружаващи заболявания. А благодарение на съвместната работа на инвазивни кардиолози и кардиохирурзи могат да бъдат разрешени и най-сложните случаи, включително чрез прилагане на нестандартни методи.

Цялата новина можете да прочетете тук.

Бързата намеса и екипната работа на кардиохирурзи, инвазивни кардиолози, реаниматори и специалисти по образна диагностика спасиха човешки живот посредством хибриден метод на дебранчинг на аортните съдове, екстра анатомичен байпас и TEVAR (ендоваскуларно имплантиране на съдова протеза).

Пациент на 64 г. с остра дисекация (разкъсване на стената), на дисталната аортна дъга и десцендентната аорта е приет по спешност в ,Сърце и Мозък’ Бургас.

Сформираният Heart team в състав – доц. д-р Владимир Корновски, началник на клиниката по кардиохирургия, д-р Пламен Пенчев, началник на инвазивна кардиология, и д-р Цветан Градинаров, началник на кардио реанимация, взима решение, че пациентът е показан за хибридна процедура – дебранчинг на дъгата на аортата и TEVAR в спешен порядък.

По време на процедурата доц. д-р Владимир Корновски извършва последователно дебранчинг и реимплантиране на главните съдове на аортната дъга. В хода на интервенцията е имплантиран и камерен електрод за временна кардиостимулация. След успешното дебранчиране на съдовете, д-р Пламен Пенчев осъществява TEVAR, при който въвежда аортна протеза през периферна артерия. Контролната ангиография показва добър кръвоток през дебранчираните артерии и отлично функциониране на протезата. След кратък болничен престой пациентът е изписан.

Острата аортна дисекация е животозастрашаващо състояние, а лечението при засягане на аортната дъга остава предизвикателство. Конвенционалният подход включва операция с помощта на ЕКК и хипотермичен сърдечен арест, но екипната работа на специалисти от различни звена позволява намирането на нестандартни решения. Екипът от лекари – експерти в различни направления в сърдечносъдовите заболявания на високотехнологичния болничен комплекс ,Сърце и Мозък’ е търсен от пациенти от страната и чужбина.

„Подобен сложен и комплексен случай е предизвикателство. Щастлив съм, че в ,Сърце и Мозък’ изградихме сърдечен тим, който се утвърди във времето и успешно разрешава медицински казуси. Този мултидисциплинарен екип се състои от блестящи специалисти – всеки в своята конкретна сфера. Изпитваме огромно удовлетворение всеки път, когато върнем към живота пациент в подобно несъвместимо с живота състояние.“ – коментира доц. д-р Владимир Корновски, началник на клиниката по кардиохирургия и медицински директор на ,Сърце и Мозък’ Бургас.

Цялата новина можете да прочетете тук.

Kогато става дума за онкологични заболявания, повечето от нас си представят пациенти в много напреднала, обикновено пенсионна възраст, които дълги години са били изложени на влиянието на вредни фактори – в личния и професионалния живот. Скорошни епидемиологични данни от държави от Европейския съюз и САЩ за последните 2-3 десетилетия показват тревожна стабилна тенденция за нарастване на броя на онкоболните в далеч по-млада възраст – т.нар. рак при юноши и млади възрастни (AYA – Adolescents and Young Adults, юноши и млади възрастни индивиди). Тревогата не е само медицинска и научна, а и социална и икономическа.

Това са хората на възраст между 15 и 39 години (по дефиниция, юношеството обхваща тийнейджърските години, а млади възрастни са хората през третата и четвъртата декада от живота), които според популационни данни обхващат приблизително 40% от световното население.

След плавното нарастване на броя на новодиагностицираните случаи на рак при AYA в последните десетилетия, в момента (2023 г.) тези пациенти представляват около 4% от всички нови случаи на онкологични заболявания в страните с висок социален и икономически стандарт. Това означава възникване на нови 50 000-70 000 случая на рак при AYA в Европа годишно (според EUROCARE-5). Добрата новина е, че смъртността от рак в тази възрастова група не следва тенденцията на заболеваемостта. Петгодишната преживяемост в Европа при най-често срещаните тумори е около 87% (изчислена за 30 187 онкологични пациенти, лекувани в периода 1994-2002 г., според данните от 83 ракови регистъра в 23 европейски държави). За съжаление, България е сред страните от ЕС с най-негативни показатели в тази категория, с една от най-високите стойности на смъртност при AYA в Европа (ок. 11 на 100 000).

Тези епидемиологични данни варират значително в зависимост от онкологичното заболяване, като не всички видове рак зачестяват при по-младите индивиди. Най-значимо увеличение при AYA се наблюдава при рака на гърдата, щитовидната жлеза, простатата, тестисите, кожния меланом и до известна степен – колоректалния карцином и рака на бъбрека. Наблюдават се и значителни различия в интензивността на нарастване на заболеваемостта и смъртността от различните видове рак при млади хора, в зависимост от социалноикономическото ниво на развитие на страната, като най-значими промени се наблюдават в „най-напредналите“ страни, при които процесът на икономическо развитие е започнал най-отдавна (напр. САЩ и Западна Европа).

Възниква въпросът каква е причината за тези епидемиологични промени в заболеваемостта. Несъмнено, до голяма степен значение има бързото развитие на медицината, което позволява въвеждането на все по-чувствителни и масови скринингови механизми за ранно идентифициране на рака. Но е ясно, че ключова роля има и излагането на човека на влиянието на нови и по-интензивно въздействащи вредни фактори (т.нар. експозиция на рискови фактори) в последните десетилетия. Освен това, развитието на рака в млада възраст показва още и че влиянието на тези рискови фактори е започнало много рано през живота на човека – още в бебешка и детска възраст, дори и по време на вътреутробното развитие. Такива рискови фактори са свързани не само с драматичните екологични промени, но и с нездравословния начин на живот – промени в диетата, уседналост, затлъстяване, неконтролируем прием на химични субстанции – от хранителни добавки и алкохол до антибиотици и наркотици. Всичко това въздейства на генетичната информация на клетките по един нов начин и създава т. нар. клетъчна генетична чувствителност.

Точна оценка на степента на влияние на отделните експозиции все още не може да се даде, тъй като такъв анализ изисква наличие на данни за много дълъг период от време, с много подробна епидемиологична информация от редица държави по целия свят. Провеждането на проспективни кохортни проучвания със специални технологии за биобанкиране и събиране на данни изисква значителни финансови, персонални и технически ресурси. Вероятно бумът на развитие на технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще ускори и улесни този анализ.

Значението на подобно проучване е много важно, а събирането на данни –необходимо. Нарастването на онкологичните заболявания в млада възраст ще има изключително критични икономически ефекти в бъдеще. Затова научните анализи трябва да бъдат алармиращ сигнал към всички държави за насочване на средства и усилия в мерките срещу тревожното подмладяване на рака. Младите хора не са обект на класическите скринингови програми и дори при съмнителни симптоми (напр. тежка обща отпадналост, главоболие, увеличени лимфни възли, загуба на тегло и др.) обикновено не се мисли за онкологично заболяване и симптомите не се доизясняват. Така диагнозата често се поставя трудно и не навреме. Стресовият и интензивен начин на живот (натоварени програми в училище и университета, задължения на работното място, амбициозното предприемачество) водят до неглижиране на симптоми и от страна на пациента. Според проучванията младите по принцип имат склонност да не съобщават някои оплаквания, например свързани с репродуктивната система (аменорея, тестикуларна маса и др.). Още повече, напълно различното, по-агресивно биологично поведение на туморите в тази група допълнително усложняват картината. Изправени сме пред парадокса, че във век, в който най-ефективните средства и стратегии за борба с рака са превенцията и ранната диагностика, възниква една нова група от населението, при която ще лекуваме напреднали стадии на заболяването с множество тежки усложнения. Лечението на раковите заболявания в късен стадий е свързано със значително по-лоша прогноза, по-малка преживяемост, но и често – значително инвалидизиране. При онкологичните заболявания на AYA има редица предизвикателства, свързани и със загуба на независимост, прекъсване на обучението или професионалното развитие, промени във физиката, влияние върху половото съзряване, фертилитет, семейни проблеми, изолация, борба срещу и примирение с диагнозата, както трудно поддържане на надеждата за излекуване. Влияние оказват и промените във възприемането на физическия образ, така важен за самочувствието и социалната интеграция в тази възраст.

Своеобразната „епидемия“ от онкологични заболявания в работоспособна възраст ще доведе до по-тежки социални и икономически последици на фона на застарялото население в развитите страни. Тази млада част от обществото или ще бъде възпрепятствана да се върне на работа за дълги периоди от време, или никога няма да може да е напълно работоспособна или въобще да работи отново.

С повишаване на възрастта за семейно планиране в третата и четвъртата декада от живота индивидите с рак в млада възраст няма да имат и шанса да създадат потомство или поради заболяването си, или поради лечението му (например в резултат на кардиотоксичност и инфертилитет като израз на късна токсичност от проведената по-рано терапия).

Изясняването на молекулярната биология на туморите и въвеждането на иновативни терапевтични подходи при тези пациенти също е предизвикателство, тъй като данните от клинични проучвания при тях са оскъдни (само 10% от юношите в САЩ участват в клинични проучвания, NCI) и в резултат научният, терапевтичният и диагностичният  напредък е изключително бавен.

Данните от ретроспективни проучвания сочат, че резултатите от лечението в тази (както и в другите) възрастови групи са много по-добри, когато лечението се провежда в референтен център с мултидисциплинарен екип с опит. Предвид спецификата на психологична обремененост е необходима квалифицирана, индивидуализирана психологическа подкрепа от специалисти със специфични комуникативни умения. Повишаването на осведомеността относно „епидемията“ от рак с ранно начало и подобряването на качеството на живот на тези пациенти трябва да бъдат непосредствени цели и приоритети на бъдещите здравни политики. Това ще намали тежестта на диагнозата както на индивидуално ниво, така и за обществото и за икономическата система, тъй като ще се фокусира  върху работоспособните хора, които са двигател на икономическия прогрес.

Пълния анализ можете да прочетете тук.

Течности трябва да приемаме дори в моменти, в които не изпитваме жажда, за да може да поддържаме тялото си хидратирано, като по този начин се подлагаме и на по-малко стрес. Още съвети от кардиолога д-р Венцислав Григоров можете да видите в интервюто.

интервю с д-р Елица Бечева-Крайчир

По време на следването си бъдещите лекари научават някои основни правила за рака, с който неминуемо всеки от тях, независимо от специалността си, ще се сблъска в професионален, а за съжаление – често и в личен план. Първото нещо, което медиците разбират, е, че това не е едно заболяване, а е една от най-големите групи болести при съвременния човек. Общото между тези болести, наричани още злокачествени новообразувания или неоплазми, е анормален и неконтролируем растеж на различни клетки в тялото, които имат потенциала да инвазират (да проникнат и превземат) структурите около себе си и да се разпространяват в по-далечни части на организма.

В последните десетилетия научихме, че ракът има генетична основа – свързан е с различни грешки в генетичната информация на клетката. Лекарите знаят, че обикновено това се случва с остаряването на организма на човека, под влияние на вредни външни фактори, в течение на много време, когато защитните ни механизми се „уморят“.

Тогава спонтанно в някоя клетка възникват поредица от соматични ДНК мутации и тя се трансформира в ракова клетка. Поради това, лекарят очаква да диагностицира рак в по-напреднала възраст на пациента – след шестата или седмата декада. Учебниците по медицина учат, че рак може да се установи и при по-млади хора, но много рядко (в до 5-10% от случаите) и тогава специалистът трябва да се усъмни за наследствено предразположение към рак, дължащо се на герминативни (унаследени) мутации. Тези основни принципи на развитие на рак са в основата на масовите скринингови и профилактични мерки, които предлагат здравните системи по света, като общото между тях е начало в определена, но по-напреднала възраст (например след 50-годишна възраст (изключение се прави за наследствените форми).

След дълги години успешно прилагане на принципа за късно начало на скрининга, медицинската общност беше разтърсена от скорошни научни разкрития, публикувани в престижното издание Nature reviews. Според авторите, заболеваемостта от рак в млада възраст (преди 50 години) нараства с такива темпове в последните няколко десетилетия, че можем да говорим за начало на пандемия, обхващаща с различна скорост страните с различен икономически статут. Макар тази тенденция да важи само за някои форми на рак, при повечето от тях наред с по-ранната възраст на изява, се установява и по-агресивен ход, с бързо развитие към по-напреднали форми на болестта и с по-лоша прогноза.

Тези данни са притеснителни в няколко аспекта. Преди всичко, рак в млада възраст не се очаква и не се търси от медицинските специалисти дори при изява на симптоми, които у по-възрастен пациент веднага ще насочат към търсене на онкологично заболяване. Така при един млад човек ракът не само е по-агресивен, но ще бъде диагностициран и по-късно. Освен това, нито една здравна система не насочва масовите скринингови и превантивни мерки срещу рака към младата възрастова група. Това означава, че е необходимо спешно преосмисляне на стратегиите за скрининг. Най-значителни промени в посока на подмладяване се наблюдават при рака на дебелото черво, щитовидната жлеза, простатата, бъбреците, гърдата, ендометриума и други.

Също така, все още не е съвсем ясно какви са причините за тази тревожна тенденция. От една страна несъмнено значение имат изключително напредналите възможности за чувствителна и прецизна ранна диагностика и скрининг. Предполага се обаче, че основна роля има промяната на комплекс от външни фактори, някои от тях още в ранна детска и дори бебешка възраст. Това са добре познатите отдавна рискови фактори за рак, но с напълно нови измерения. Така например физични и химични рискови фактори – алкохол, пушене, прекомерна употреба на антибиотици, значително са увеличили своята тежест и разпространение; нездравословният начин на живот – с все по-голямата ни заседналост, недостатъчно време на качествен сън, животът, изпълнен с ежедневен стрес; начинът на хранене (диета) – с прекомерна употреба на червено месо, оцветители, ароматизатори, стабилизатори, овкусители и прием на твърде висок брой калории спрямо изразходвана енергия, което води до наднормено тегло и затлъстяване – все по-масови и определено канцерогенни рискови фактори; хормонални причини, особено при жените – честа употреба на контрацептиви, намалена фертилност на жените – раждат по-малко деца, на по-късна възраст, кърмят по-кратко време или не кърмят въобще;  инфекциозни и възпалителни причини като масово разпространение на асоциирани с рак микроорганизми (H. pylori, HPV) и тяхното по-лесно разпространение по света; имунологични – всяко отслабване на клетъчния имунитет, например при пренасочване на фокуса му към автоимунни състояния, стрес или инфекциозни състояния, свързани с нарушен баланс на собствената микрофлора и микробиома (включително поради прекомерен прием на антибиотици), възпрепятства разпознаването и ефективното „убиване“ на възникнали туморни клетки; лъчения – все по-често прилагане на лъчения за терапии, но и с козметична цел, прекомерно излагане на слънце  (ултравиолетова светлина). Как ще се справи организма с всички тези промени зависи до голяма степен и до генетичния ни терен (фон).

Все още са сравнително малко медиците по света, които осъзнават тревожността на тези факти, а за държавни политики и промени вероятно все още никъде не се работи сериозно. В България все пак има места, на които, въпреки липсата на практически приложена национална стратегия за борба с рака, пациентът може да получи наистина значителен обем от ранни скринингови изследвания, проследяване, консистентност на профилактичните стратегии – където ракът в млада възраст не е изключение, а за него се мисли. Тази стратегия е залегнала в създаването на мултидисциплинарните екипи на болници ,Сърце и Мозък’, където освен тези мерки специалистите провеждат подробни и адекватни консултации.

Цялата статия можете да намерите тук.