Автор: BCI

75 години държавно здравеопазване в Англия: най-дългите опашки за прегледи и операции в историята, постоянни стачки на лекари и медицински персонал, яростно възмутени пациенти

През тази седмица се навършават 75 години от въвеждането на системата „Бевъридж“ (по името на нейния автор), с която се установява държавен монопол върху здравната система на Великобритания и централно финансиране чрез държавния бюджет. Рядък парадокс – в сърцето на световната люлка на съвременния индустриален и финансов капитализъм продължава да крета ретроградна система за национално централизирано и държавно монополизирано здравеопазване (NHS). Според мен, NHS е по-голяма и по-тежка дългосрочна грешка на поколения британски политици, и даже на иначе интелигентни избиратели, отколкото Брекзит (Brexit), гласуван преди 7 години. Годишнината дава отличен повод за признаване на истината за България и поглед напред.

Отнемането на правото на частните болници да ползват обществения, принудително събран от цялото население, ресурс е най-грубата форма на погазване на правото на избор и основните права на човека – правото на живот и медицинска помощ.

Събраният, чрез фиска (данъци и такси), финансов ресурс по задължителен законовоприет път от цялото население, съгласно системата „Бевъридж”, се отпуска само за болници и практики на държавната NHS, но не и за лечение на пациенти в частните клиники. По системата „Семашко“ в СССР беше почти същото с тази разлика, че нямаше частни болници и практики, нямаше и частни фондове и застрахователи, а парите се разпределяха „на калпак“ по институции според самоволното решение на партийните функционери. Едната система отдавна катастрофира, другата се влачи на опашката на историята – без перспективи. Нарочно използвам силни думи, за да обърна внимание на българските политици, които често се упражняват в самоволни или вече опровергани популистки предложения за ограничаване на общонародния, принудително събран от цялото население ресурс на НЗОК и неговото насочване само за държавните и общински болници. Пациентът въобще не се интересува от собствеността на лечебното заведение, а от резултата на лечението, щадящите високотехнологични методи, приложени при неговото лечение, отношението, което получава по време на хоспитализацията, репутацията на лекаря и болницата и от условията в нея. Парадоксално за унитарна държава като България, вече дори не се интересува къде се лекуват политиците! Гражданите на родината са силно просветени – рядко ходят на избори и вярват на собствения си семеен опит. Знаят добре: и в държавните, и в общинските, и в частните болници има ценоразписи за малки доплащания, които са утвърдени с Наредба на МЗ.

Така предложението да се отнеме правото на пациента да получи медицинска помощ в частна болница чрез принудата да заплати втори път за нея (понеже частните болници не трябвало да имат договор с НЗОК) е глупост, грандиозна политическа грешка и създава революционна обстановка. Не става дума за малкото доплащане, а като основна цена на клиничната пътека, след като вече години наред на пациента са му събирани здравноосигурителните вноски! Подобно грубо потъпкване на правото на избор и правото на достъп до медицинска помощ ще доведе до национално сътресение, което даже и в Англия не са виждали и което ще изхвърли България от цивилизована континентална Европа.

Трезво и безпристрастно: в България има много високо, извънредно високо, ниво на достъп до квалифицирана болнична и доболнична помощ основно поради създадената здравословна конкуренция между всички изпълнители на медицински дейности, независимо от собствеността и местоположението при свободно упражняване на правото на избор от пациентите и цялото население.

С въвеждането на модела „Бисмарк“ подобната задължителна и всеобхватна здравноосигурителна система и създаването на НЗОК през 2000 г., България пое пътя на най-добрите континентално-европейски здравни системи със строга лицензионна регулация и гарантирана конкуренция по качеството на медицинската дейност и здравните услуги. Спазването на конституционното изискване за равнопоставеност и равноправно отношение на държавата към всички видове собственост също осигурява конкуренция по качеството в името на пациента и неговото дълголетие. Така се стимулират развитието, прогресът и медицината на научните доказателства, а шарлатанията и сълзливият маркетинг отстъпват пред фактите. Разбира се, има добре работещи и добре управлявани държавни и общински болници, както и лошо работещи и лошо управлявани частни болници. Разликата е, че политиците нарушават принципа от римско време, възприет в епохата на демокрацията и пазарната икономика, че „вещта погива за собственика“. Редица години в България е заимствана от NHS порочната управленска практика на бюджетните субсидии за системно закъсващите големи болници в големите градове, които възлизат на 700-750 милиона лева годишна субсидия от републиканския бюджет, независимо от формата на изплащане.

Какво означава да се абсолютизира правото на НЗОК да решава дали да закупува медицински дейности от определена новооткрита болница?

Здравноосигурените пациенти са относително стабилен брой за всеки годишен бюджетен период. Ако, и това е особено важно, приемем, че бюджетът на НЗОК за годината е добре балансиран и отчита правилно заболеваемостта (няма нова пандемия) и е предвиден съразмерният резерв всяка година, пациентите се само-разпределят (като упражняват правото си на избор) в сегашните 380 болници. Някои лекуват тридесет, други – три хиляди или повече пациенти на месец. Тези с по тридесет пациенти задлъжняват и за да не фалират, трябва собственикът (държавата или частният инвеститор) да ги субсидира. Ако засега оставим настрана важната тема за специалната политика спрямо малките лечебни заведения от първо ниво на компетентност в отдалечените райони, нищо особено трагично няма да се случи от затварянето на болница с тридесет пациенти месечно в средно или голямо населено място, където вероятно има други пет, десет или повече болници. По-важно, ако към сегашните 380 болници – немалка част изкуствено поддържани от държавата и общините – се разкрият и бъдат избрани от пациентите други петдесет (вероятно частни) болници, защо този избор да бъде потъпкан и хората да бъдат принудени да се лекуват там, където не искат, или по-често – където не могат да ги лекуват?

Лимитираните индивидуални бюджети на болниците трябва да станат инструмент за гъвкаво управление на системата чрез стимули и ограничения за качеството – естествено признато с избора на пациента. Да се спазва основополагащият принцип – без скрити хватки за неговото подкопаване – „парите следват пациента.“ Високите медицински технологии влизат в България напоследък главно чрез модерните нови частни болници. Освен това, като контраст, няма световно медицинско светило, което да е посетило „Сърце и Мозък“ през последната година и да не ми е задал един и същи въпрос: „Как я правите тази магия – европейско качество при български цени? Как се възпроизвежда трудовият ресурс, въобще за растежа мислите ли?“ Те разбира се не знаят, че не минава и седмица без клиника „Мама и Аз“ да приема деца в критично животозастрашаващо състояние, на които никъде другаде в страната не могат да им помогнат в тежко състояние! Затова с всички сили: и лекари, и политици, независимо къде са организирани – в институции, партии или съюзи – трябва да работят за повишаването на цените на клиничните пътеки и повишаване на процента от БВП, отделян за здравеопазване, което ще намери решение на много голяма част от сегашните проблеми, ще направи българското здравеопазване водеща индустрия на Балканите, дори ще подпомогне намаляването на рекордната детска смъртност и спре задълбочаването на демографската криза.

Медицината е критична и силно социално-чувствителна сфера, която изисква постоянно големи инвестиции в нови технологии и лекарски умения. Напоследък в България чужди инвестиции не идват, а и в болничната сфера традиционно чуждите инвестиции са изолирано явление. Медицината и фармацията са огромни индустрии в цял свят и България не прави изключение за своя мащаб. Обаче, България иска и трябва да се стреми да прилича на Германия или Нидерландия, или дори на Швейцария, и да разобличи всички, малко останали все още гръмогласни „разбирачи“, които ни тласкат към английските неволи или даже съветската мизерия. Добре е тези, и всички заедно, да се изкачим на Витоша (която не е най-висока в България и на Балканите) и да погледнем с гордост – от високо към Сноудън (който също не е най-високата точка на Британските острови) – и да признаем заедно, че двигателят на нашата здравна реформа е прекрасната конкуренция по качество в условията на конституционна равнопоставеност и даже независимо от собствеността на изпълнителите на медицински дейности.

Цялата новина можете да намерите тук.

Наскоро публикувани научни данни разкриват тревожна тенденция за нарастване на случаите на рак на дебелото черво под 50-годишна възраст. Това представлява сериозен здравен и социално-икономически проблем. Ранният рак на дебелото черво се различава от „класическите“ по-късни случаи както по отношение на епидемиологичните и патоанатомичните си характеристики, така и по метаболитните и молекулярно-генетичните си особености. Все по-често различни екипи от учени стигат до извода, че за развитието на колоректален карцином в ранна възраст отношение имат промените в чревния микробиом. Това споделя д-р Лидия Димова, специалист по молекулярна генетика и онкогенетика в ,Сърце и Мозък’ Плевен. Тя има богат опит в научните изследвания за влиянието на микробиома върху индувидуалната предразположеност към някои от най-разпространените болести при възрастните – сърдечносъдови заболявания, рак и диабет, и в разработването на стратегии за практическо приложение на получените данни в клиничната практика. „Екипът на нашата генетична лаборатория е в постоянна връзка с водещите световни центрове и е много мотивиран за голямо развитие“, казва тя.

Д-р Димова, бихте ли обяснили какво представлява „чревният микробиом“ и каква е ролята му за човешкото здраве?

Човешкият микробиом е съвкупността от милиардите микроорганизми, които намират среда за обитаване и развитие в нашето тяло. Това са т.нар. коменсални (или „добри“) бактерии, гъбички, археи и според някои автори – определени вируси, намиращи дом в извивките на гастроинтестиналния (стомашночревния) тракт, в носната кухина, родилния канал, по кожата и други части на нашето тяло. Те играят незаменима роля в процесите на храносмилане, метаболизма, имунната защита, а дори се смята, че повлияват и нашето психично здраве. Микробиомът на чревния тракт се отличава с изключително богатото си многообразие и висока метаболитна активност. Там популацията от бактерии надхвърля десетки хиляди различни видове, а съвкупността от гените им надхвърля с поне 150 пъти човешкия генетичен материал. През последните години стана ясно, че състоянието на микробиома е от ключово значение и пряко влияе върху нашето здраве и дълголетие.

Какви рискове за здравето се крият в нарушения баланс на микробиома?

Тези микроорганизми са важна част за функционирането на здравия човешки организъм. Те са толкова важни, че през последните години множество изследователи започнаха да разглеждат чревния микробиом като самостоятелен орган от нашето тяло с висока метаболитна активност, подобна на тази на черния дроб. В състояние на баланс на микробиома различни групи бактерии се ангажират в абсорбцията на хранителните вещества, синтезират витамини и метаболитно активни съединения за нуждите на целия организъм, регулират имунната система и пропускливостта на чревния епител. В същото време тялото ни непрекъснато е атакувано от други групи бактерии – болестотворни (патогенни). При здрав човешки организъм съществува динамичен баланс между различните групи микроорганизми и равновесието е знак за надмощието на „добрите“ над патогенните.

Микробиомът обаче не само се „грижи“ за нашето здраве, но и се нуждае от грижа. Той е силно зависим от начина на живот и хранене – от събития в ранното индивидуално развитие като начина на раждане, приема на кърма или адаптирано мляко и др. до прекомерната употреба на антибиотици, алкохол, тютюнопушене или наркотици. Проблемите възникват, когато този баланс се наруши и настъпи състояние, известно като „дисбиоза“ – то се характеризира с намалено разнообразие на „добрите“ чревни бактериални популации и промени в чревния метаболизъм, които се отразяват върху почти всички системи в човешкото тяло. С други думи, за да бъдем здрави, е необходимо да поддържаме балансирано и разнообразно микробно „население“ в организма си и особено в дебелото черво.

Разкажете ни малко повече за съществуващите тестове, които позволяват максимално ранна диагностика на рак на дебелото черво?

Стандартният скрининг за профилактика и ранна диагностика на рака на дебелото черво в много страни започва с тестове за окултно (скрито) кървене и колоноскопски изследвания от 50-годишна възраст, а при позитивна фамилна анамнеза или генетична предразположеност – десет и в някои случаи дори повече години по-рано. Макар колоноскопията да е златен стандарт за диагностика, тя е инвазивна процедура, която плаши много пациенти. В някои държави е предприета стратегия за намаляване на необходимостта от колоноскопия при всички, като се въвеждат все по-чувствителни и специфични неинвазивни тестове за скрининг и ранно идентифициране на рисковите случаи. Те не са свързани с дискомфорт за пациента и не крият рисковете на колоноскопията. Такъв тест предлагаме и на пациенти в нашата болница, по индикация от клиницистите. Той има чувствителност от около 90% за ранно откриване на карцином на дебелото черво и около 50% за откриване на аденом в напреднал стадий (полип, който още не е рак). Повечето от тези неинвазивни тестове засега имат основно за цел да идентифицират промени или наличие на преканцерозни или ракови клетки в дебелото черво или ректума, свързани с изменение на метилационния статус на някои гени и/или търсене на следи от окултно кървене. Все още в клиничната практика не се използват тестове за промени в микробиома, но това съвсем скоро ще се промени. В лабораторията вече работим по интегрирането на такъв разширен тест, обхващащ и анализ на микробните общности в рутинната схема за скрининг и диагностика. Регистрираме силен интерес и запитвания от цялата страна. Тестът ще позволява да направим както качествена оценка на видовото разнообразие от микроорганизми, така и количествен анализ на доминиращите бактериални общества и видове. Всички тези аспекти на анализа на чревния микробиом имат за цел да ни помогнат да разберем и предотвратим ранното развитие на рак на дебелото черво, като насочим вниманието си към превенция и скрининг.

Как можем да поддържаме балансиран чревен микробиом и да намалим риска от развитие на ранен рак на дебелото черво?

Добрата новина е, че освен чрез редовен скрининг можем драстично да намалим риска за развитие на ранен рак на дебелото черво дори само с малка промяна в начина на живот. Чревният микробиом се влияе силно от храните, които приемаме. Важно е да се стремим към разнообразна и балансирана диета, особено богата на фибри (над 60 грама на ден), пребиотици и пробиотици. Това означава хранене с пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци, ферментирали храни като кисело мляко и туршии, редуциране на месото (особено червеното) и животинските продукти. Така можем да осигурим необходимата среда на живот за благотворните микробни популации в червата и да попречим на прекомерния растеж на неблагоприятните популации микроорганизми, свързвани с повишен риск. Не по-малко важно е да се избягва прекомерният прием на антибиотици и да се поддържа активен начин на живот, с ежедневна физическа активност.

Бъдещето очевидно носи много рискове, вие сте сред младите и много будни експерти: готова ли е медицината да се изправи в защита на хората?

Рискове в бъдеще ще има, но бъдещето за нас само по себе си не е риск – в лабораторията и в цялата модерна верига ‚Сърце и Мозък‘ и в новопостроената клиника за майчино и детско здраве ‚Мама и Аз‘, всички  ние сме посветени на новите възможности в медицинската наука, иновативния подход и технологиите. Превенцията – обществената информираност и здравното образование – е ключът към намаляване на риска от ранно развитие на рак у младите пациенти. Тези процеси трябва да се управляват с търпение и решителност, по най-новите медицински стандарти (guidelines). Ние имаме голяма надежда и знаем, че само с упорита работа ще издигнем здравеопазването у нас над средното равнище в ЕС.

Цялата новина можете да намерите тук.

Специализирана линейка и екип от клиниката за майчино и детско здраве ,Мама и Аз’ пътува до столицата, за да поеме за лечение в Плевен две деца в животозастрашаващо състояние. Малките пациенти – момченце и момиченце на двумесечна възраст, първоначално са били настанени в неонатологичното отделение на държавната специализирана детска болница в София. Поради невъзможността да им бъдат предоставени необходимите интензивно наблюдение и грижи и с аргумента, че те вече са надскочили възрастта за неонатология от там се обръщат за съдействие към колегите си в Плевен. Те създават организация и в спешен порядък децата са транспортирани и настанени в интензивното детско отделение на ,Мама и Аз’, където грижите за тях поема ръководителят на педиатрията д-р Велимир Симов и екипът му.

Децата са диагностицирани с хипоксично-исхемична енцефалопатия – увреждане на мозъчната функция поради намален приток на кислород към мозъка, и с атрезия на хранопровода – състояние, при което хранопроводът не се свързва със стомаха, а „завършва сляпо“ и погълнатата храна не може да достигне до стомаха на детето. Богатият клиничен опит на плевенските педиатри, високотехнологичната апаратура с най-модерни възможности за поддържане и съхраняване на живота на децата прави ,Мама и Аз’ единственото място в страната, където може да бъде предоставена адекватна интензивна, дългосрочна и безплатна грижа за деца с подобни тежки диагнози.

„В ,Мама и Аз’ работим добре с колегите от цяла България, без значение частна, общинска или държавна е болницата. Не се притесняваме да осигурим транспорт и лекарски екип за наша сметка, да пътуваме до най-отдалечената точка на страната за да помогнем на нашите деца“, коментира д-р Велимир Симов. Той уточни, че случаят с децата от Детската болница в София не е първият за педиатрите на ,Мама и Аз’. Само преди дни екипът в Плевен е оказал съдействие и на колегите си от Майчин дом, в клиниката предстои да бъдат транспортирани малки пациенти от Националната кардиологична болница в столицата.

Цялата новина можете да прочетете тук.