Бързата намеса и екипната работа на кардиохирурзи, инвазивни кардиолози, реаниматори и специалисти по образна диагностика спасиха човешки живот посредством хибриден метод на дебранчинг на аортните съдове, екстра анатомичен байпас и TEVAR (ендоваскуларно имплантиране на съдова протеза).

Пациент на 64 г. с остра дисекация (разкъсване на стената), на дисталната аортна дъга и десцендентната аорта е приет по спешност в ,Сърце и Мозък’ Бургас.

Сформираният Heart team в състав – доц. д-р Владимир Корновски, началник на клиниката по кардиохирургия, д-р Пламен Пенчев, началник на инвазивна кардиология, и д-р Цветан Градинаров, началник на кардио реанимация, взима решение, че пациентът е показан за хибридна процедура – дебранчинг на дъгата на аортата и TEVAR в спешен порядък.

По време на процедурата доц. д-р Владимир Корновски извършва последователно дебранчинг и реимплантиране на главните съдове на аортната дъга. В хода на интервенцията е имплантиран и камерен електрод за временна кардиостимулация. След успешното дебранчиране на съдовете, д-р Пламен Пенчев осъществява TEVAR, при който въвежда аортна протеза през периферна артерия. Контролната ангиография показва добър кръвоток през дебранчираните артерии и отлично функциониране на протезата. След кратък болничен престой пациентът е изписан.

Острата аортна дисекация е животозастрашаващо състояние, а лечението при засягане на аортната дъга остава предизвикателство. Конвенционалният подход включва операция с помощта на ЕКК и хипотермичен сърдечен арест, но екипната работа на специалисти от различни звена позволява намирането на нестандартни решения. Екипът от лекари – експерти в различни направления в сърдечносъдовите заболявания на високотехнологичния болничен комплекс ,Сърце и Мозък’ е търсен от пациенти от страната и чужбина.

„Подобен сложен и комплексен случай е предизвикателство. Щастлив съм, че в ,Сърце и Мозък’ изградихме сърдечен тим, който се утвърди във времето и успешно разрешава медицински казуси. Този мултидисциплинарен екип се състои от блестящи специалисти – всеки в своята конкретна сфера. Изпитваме огромно удовлетворение всеки път, когато върнем към живота пациент в подобно несъвместимо с живота състояние.“ – коментира доц. д-р Владимир Корновски, началник на клиниката по кардиохирургия и медицински директор на ,Сърце и Мозък’ Бургас.

Цялата новина можете да прочетете тук.

Kогато става дума за онкологични заболявания, повечето от нас си представят пациенти в много напреднала, обикновено пенсионна възраст, които дълги години са били изложени на влиянието на вредни фактори – в личния и професионалния живот. Скорошни епидемиологични данни от държави от Европейския съюз и САЩ за последните 2-3 десетилетия показват тревожна стабилна тенденция за нарастване на броя на онкоболните в далеч по-млада възраст – т.нар. рак при юноши и млади възрастни (AYA – Adolescents and Young Adults, юноши и млади възрастни индивиди). Тревогата не е само медицинска и научна, а и социална и икономическа.

Това са хората на възраст между 15 и 39 години (по дефиниция, юношеството обхваща тийнейджърските години, а млади възрастни са хората през третата и четвъртата декада от живота), които според популационни данни обхващат приблизително 40% от световното население.

След плавното нарастване на броя на новодиагностицираните случаи на рак при AYA в последните десетилетия, в момента (2023 г.) тези пациенти представляват около 4% от всички нови случаи на онкологични заболявания в страните с висок социален и икономически стандарт. Това означава възникване на нови 50 000-70 000 случая на рак при AYA в Европа годишно (според EUROCARE-5). Добрата новина е, че смъртността от рак в тази възрастова група не следва тенденцията на заболеваемостта. Петгодишната преживяемост в Европа при най-често срещаните тумори е около 87% (изчислена за 30 187 онкологични пациенти, лекувани в периода 1994-2002 г., според данните от 83 ракови регистъра в 23 европейски държави). За съжаление, България е сред страните от ЕС с най-негативни показатели в тази категория, с една от най-високите стойности на смъртност при AYA в Европа (ок. 11 на 100 000).

Тези епидемиологични данни варират значително в зависимост от онкологичното заболяване, като не всички видове рак зачестяват при по-младите индивиди. Най-значимо увеличение при AYA се наблюдава при рака на гърдата, щитовидната жлеза, простатата, тестисите, кожния меланом и до известна степен – колоректалния карцином и рака на бъбрека. Наблюдават се и значителни различия в интензивността на нарастване на заболеваемостта и смъртността от различните видове рак при млади хора, в зависимост от социалноикономическото ниво на развитие на страната, като най-значими промени се наблюдават в „най-напредналите“ страни, при които процесът на икономическо развитие е започнал най-отдавна (напр. САЩ и Западна Европа).

Възниква въпросът каква е причината за тези епидемиологични промени в заболеваемостта. Несъмнено, до голяма степен значение има бързото развитие на медицината, което позволява въвеждането на все по-чувствителни и масови скринингови механизми за ранно идентифициране на рака. Но е ясно, че ключова роля има и излагането на човека на влиянието на нови и по-интензивно въздействащи вредни фактори (т.нар. експозиция на рискови фактори) в последните десетилетия. Освен това, развитието на рака в млада възраст показва още и че влиянието на тези рискови фактори е започнало много рано през живота на човека – още в бебешка и детска възраст, дори и по време на вътреутробното развитие. Такива рискови фактори са свързани не само с драматичните екологични промени, но и с нездравословния начин на живот – промени в диетата, уседналост, затлъстяване, неконтролируем прием на химични субстанции – от хранителни добавки и алкохол до антибиотици и наркотици. Всичко това въздейства на генетичната информация на клетките по един нов начин и създава т. нар. клетъчна генетична чувствителност.

Точна оценка на степента на влияние на отделните експозиции все още не може да се даде, тъй като такъв анализ изисква наличие на данни за много дълъг период от време, с много подробна епидемиологична информация от редица държави по целия свят. Провеждането на проспективни кохортни проучвания със специални технологии за биобанкиране и събиране на данни изисква значителни финансови, персонални и технически ресурси. Вероятно бумът на развитие на технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще ускори и улесни този анализ.

Значението на подобно проучване е много важно, а събирането на данни –необходимо. Нарастването на онкологичните заболявания в млада възраст ще има изключително критични икономически ефекти в бъдеще. Затова научните анализи трябва да бъдат алармиращ сигнал към всички държави за насочване на средства и усилия в мерките срещу тревожното подмладяване на рака. Младите хора не са обект на класическите скринингови програми и дори при съмнителни симптоми (напр. тежка обща отпадналост, главоболие, увеличени лимфни възли, загуба на тегло и др.) обикновено не се мисли за онкологично заболяване и симптомите не се доизясняват. Така диагнозата често се поставя трудно и не навреме. Стресовият и интензивен начин на живот (натоварени програми в училище и университета, задължения на работното място, амбициозното предприемачество) водят до неглижиране на симптоми и от страна на пациента. Според проучванията младите по принцип имат склонност да не съобщават някои оплаквания, например свързани с репродуктивната система (аменорея, тестикуларна маса и др.). Още повече, напълно различното, по-агресивно биологично поведение на туморите в тази група допълнително усложняват картината. Изправени сме пред парадокса, че във век, в който най-ефективните средства и стратегии за борба с рака са превенцията и ранната диагностика, възниква една нова група от населението, при която ще лекуваме напреднали стадии на заболяването с множество тежки усложнения. Лечението на раковите заболявания в късен стадий е свързано със значително по-лоша прогноза, по-малка преживяемост, но и често – значително инвалидизиране. При онкологичните заболявания на AYA има редица предизвикателства, свързани и със загуба на независимост, прекъсване на обучението или професионалното развитие, промени във физиката, влияние върху половото съзряване, фертилитет, семейни проблеми, изолация, борба срещу и примирение с диагнозата, както трудно поддържане на надеждата за излекуване. Влияние оказват и промените във възприемането на физическия образ, така важен за самочувствието и социалната интеграция в тази възраст.

Своеобразната „епидемия“ от онкологични заболявания в работоспособна възраст ще доведе до по-тежки социални и икономически последици на фона на застарялото население в развитите страни. Тази млада част от обществото или ще бъде възпрепятствана да се върне на работа за дълги периоди от време, или никога няма да може да е напълно работоспособна или въобще да работи отново.

С повишаване на възрастта за семейно планиране в третата и четвъртата декада от живота индивидите с рак в млада възраст няма да имат и шанса да създадат потомство или поради заболяването си, или поради лечението му (например в резултат на кардиотоксичност и инфертилитет като израз на късна токсичност от проведената по-рано терапия).

Изясняването на молекулярната биология на туморите и въвеждането на иновативни терапевтични подходи при тези пациенти също е предизвикателство, тъй като данните от клинични проучвания при тях са оскъдни (само 10% от юношите в САЩ участват в клинични проучвания, NCI) и в резултат научният, терапевтичният и диагностичният  напредък е изключително бавен.

Данните от ретроспективни проучвания сочат, че резултатите от лечението в тази (както и в другите) възрастови групи са много по-добри, когато лечението се провежда в референтен център с мултидисциплинарен екип с опит. Предвид спецификата на психологична обремененост е необходима квалифицирана, индивидуализирана психологическа подкрепа от специалисти със специфични комуникативни умения. Повишаването на осведомеността относно „епидемията“ от рак с ранно начало и подобряването на качеството на живот на тези пациенти трябва да бъдат непосредствени цели и приоритети на бъдещите здравни политики. Това ще намали тежестта на диагнозата както на индивидуално ниво, така и за обществото и за икономическата система, тъй като ще се фокусира  върху работоспособните хора, които са двигател на икономическия прогрес.

Пълния анализ можете да прочетете тук.

Течности трябва да приемаме дори в моменти, в които не изпитваме жажда, за да може да поддържаме тялото си хидратирано, като по този начин се подлагаме и на по-малко стрес. Още съвети от кардиолога д-р Венцислав Григоров можете да видите в интервюто.

интервю с д-р Елица Бечева-Крайчир

По време на следването си бъдещите лекари научават някои основни правила за рака, с който неминуемо всеки от тях, независимо от специалността си, ще се сблъска в професионален, а за съжаление – често и в личен план. Първото нещо, което медиците разбират, е, че това не е едно заболяване, а е една от най-големите групи болести при съвременния човек. Общото между тези болести, наричани още злокачествени новообразувания или неоплазми, е анормален и неконтролируем растеж на различни клетки в тялото, които имат потенциала да инвазират (да проникнат и превземат) структурите около себе си и да се разпространяват в по-далечни части на организма.

В последните десетилетия научихме, че ракът има генетична основа – свързан е с различни грешки в генетичната информация на клетката. Лекарите знаят, че обикновено това се случва с остаряването на организма на човека, под влияние на вредни външни фактори, в течение на много време, когато защитните ни механизми се „уморят“.

Тогава спонтанно в някоя клетка възникват поредица от соматични ДНК мутации и тя се трансформира в ракова клетка. Поради това, лекарят очаква да диагностицира рак в по-напреднала възраст на пациента – след шестата или седмата декада. Учебниците по медицина учат, че рак може да се установи и при по-млади хора, но много рядко (в до 5-10% от случаите) и тогава специалистът трябва да се усъмни за наследствено предразположение към рак, дължащо се на герминативни (унаследени) мутации. Тези основни принципи на развитие на рак са в основата на масовите скринингови и профилактични мерки, които предлагат здравните системи по света, като общото между тях е начало в определена, но по-напреднала възраст (например след 50-годишна възраст (изключение се прави за наследствените форми).

След дълги години успешно прилагане на принципа за късно начало на скрининга, медицинската общност беше разтърсена от скорошни научни разкрития, публикувани в престижното издание Nature reviews. Според авторите, заболеваемостта от рак в млада възраст (преди 50 години) нараства с такива темпове в последните няколко десетилетия, че можем да говорим за начало на пандемия, обхващаща с различна скорост страните с различен икономически статут. Макар тази тенденция да важи само за някои форми на рак, при повечето от тях наред с по-ранната възраст на изява, се установява и по-агресивен ход, с бързо развитие към по-напреднали форми на болестта и с по-лоша прогноза.

Тези данни са притеснителни в няколко аспекта. Преди всичко, рак в млада възраст не се очаква и не се търси от медицинските специалисти дори при изява на симптоми, които у по-възрастен пациент веднага ще насочат към търсене на онкологично заболяване. Така при един млад човек ракът не само е по-агресивен, но ще бъде диагностициран и по-късно. Освен това, нито една здравна система не насочва масовите скринингови и превантивни мерки срещу рака към младата възрастова група. Това означава, че е необходимо спешно преосмисляне на стратегиите за скрининг. Най-значителни промени в посока на подмладяване се наблюдават при рака на дебелото черво, щитовидната жлеза, простатата, бъбреците, гърдата, ендометриума и други.

Също така, все още не е съвсем ясно какви са причините за тази тревожна тенденция. От една страна несъмнено значение имат изключително напредналите възможности за чувствителна и прецизна ранна диагностика и скрининг. Предполага се обаче, че основна роля има промяната на комплекс от външни фактори, някои от тях още в ранна детска и дори бебешка възраст. Това са добре познатите отдавна рискови фактори за рак, но с напълно нови измерения. Така например физични и химични рискови фактори – алкохол, пушене, прекомерна употреба на антибиотици, значително са увеличили своята тежест и разпространение; нездравословният начин на живот – с все по-голямата ни заседналост, недостатъчно време на качествен сън, животът, изпълнен с ежедневен стрес; начинът на хранене (диета) – с прекомерна употреба на червено месо, оцветители, ароматизатори, стабилизатори, овкусители и прием на твърде висок брой калории спрямо изразходвана енергия, което води до наднормено тегло и затлъстяване – все по-масови и определено канцерогенни рискови фактори; хормонални причини, особено при жените – честа употреба на контрацептиви, намалена фертилност на жените – раждат по-малко деца, на по-късна възраст, кърмят по-кратко време или не кърмят въобще;  инфекциозни и възпалителни причини като масово разпространение на асоциирани с рак микроорганизми (H. pylori, HPV) и тяхното по-лесно разпространение по света; имунологични – всяко отслабване на клетъчния имунитет, например при пренасочване на фокуса му към автоимунни състояния, стрес или инфекциозни състояния, свързани с нарушен баланс на собствената микрофлора и микробиома (включително поради прекомерен прием на антибиотици), възпрепятства разпознаването и ефективното „убиване“ на възникнали туморни клетки; лъчения – все по-често прилагане на лъчения за терапии, но и с козметична цел, прекомерно излагане на слънце  (ултравиолетова светлина). Как ще се справи организма с всички тези промени зависи до голяма степен и до генетичния ни терен (фон).

Все още са сравнително малко медиците по света, които осъзнават тревожността на тези факти, а за държавни политики и промени вероятно все още никъде не се работи сериозно. В България все пак има места, на които, въпреки липсата на практически приложена национална стратегия за борба с рака, пациентът може да получи наистина значителен обем от ранни скринингови изследвания, проследяване, консистентност на профилактичните стратегии – където ракът в млада възраст не е изключение, а за него се мисли. Тази стратегия е залегнала в създаването на мултидисциплинарните екипи на болници ,Сърце и Мозък’, където освен тези мерки специалистите провеждат подробни и адекватни консултации.

Цялата статия можете да намерите тук.

75 години държавно здравеопазване в Англия: най-дългите опашки за прегледи и операции в историята, постоянни стачки на лекари и медицински персонал, яростно възмутени пациенти

През тази седмица се навършават 75 години от въвеждането на системата „Бевъридж“ (по името на нейния автор), с която се установява държавен монопол върху здравната система на Великобритания и централно финансиране чрез държавния бюджет. Рядък парадокс – в сърцето на световната люлка на съвременния индустриален и финансов капитализъм продължава да крета ретроградна система за национално централизирано и държавно монополизирано здравеопазване (NHS). Според мен, NHS е по-голяма и по-тежка дългосрочна грешка на поколения британски политици, и даже на иначе интелигентни избиратели, отколкото Брекзит (Brexit), гласуван преди 7 години. Годишнината дава отличен повод за признаване на истината за България и поглед напред.

Отнемането на правото на частните болници да ползват обществения, принудително събран от цялото население, ресурс е най-грубата форма на погазване на правото на избор и основните права на човека – правото на живот и медицинска помощ.

Събраният, чрез фиска (данъци и такси), финансов ресурс по задължителен законовоприет път от цялото население, съгласно системата „Бевъридж”, се отпуска само за болници и практики на държавната NHS, но не и за лечение на пациенти в частните клиники. По системата „Семашко“ в СССР беше почти същото с тази разлика, че нямаше частни болници и практики, нямаше и частни фондове и застрахователи, а парите се разпределяха „на калпак“ по институции според самоволното решение на партийните функционери. Едната система отдавна катастрофира, другата се влачи на опашката на историята – без перспективи. Нарочно използвам силни думи, за да обърна внимание на българските политици, които често се упражняват в самоволни или вече опровергани популистки предложения за ограничаване на общонародния, принудително събран от цялото население ресурс на НЗОК и неговото насочване само за държавните и общински болници. Пациентът въобще не се интересува от собствеността на лечебното заведение, а от резултата на лечението, щадящите високотехнологични методи, приложени при неговото лечение, отношението, което получава по време на хоспитализацията, репутацията на лекаря и болницата и от условията в нея. Парадоксално за унитарна държава като България, вече дори не се интересува къде се лекуват политиците! Гражданите на родината са силно просветени – рядко ходят на избори и вярват на собствения си семеен опит. Знаят добре: и в държавните, и в общинските, и в частните болници има ценоразписи за малки доплащания, които са утвърдени с Наредба на МЗ.

Така предложението да се отнеме правото на пациента да получи медицинска помощ в частна болница чрез принудата да заплати втори път за нея (понеже частните болници не трябвало да имат договор с НЗОК) е глупост, грандиозна политическа грешка и създава революционна обстановка. Не става дума за малкото доплащане, а като основна цена на клиничната пътека, след като вече години наред на пациента са му събирани здравноосигурителните вноски! Подобно грубо потъпкване на правото на избор и правото на достъп до медицинска помощ ще доведе до национално сътресение, което даже и в Англия не са виждали и което ще изхвърли България от цивилизована континентална Европа.

Трезво и безпристрастно: в България има много високо, извънредно високо, ниво на достъп до квалифицирана болнична и доболнична помощ основно поради създадената здравословна конкуренция между всички изпълнители на медицински дейности, независимо от собствеността и местоположението при свободно упражняване на правото на избор от пациентите и цялото население.

С въвеждането на модела „Бисмарк“ подобната задължителна и всеобхватна здравноосигурителна система и създаването на НЗОК през 2000 г., България пое пътя на най-добрите континентално-европейски здравни системи със строга лицензионна регулация и гарантирана конкуренция по качеството на медицинската дейност и здравните услуги. Спазването на конституционното изискване за равнопоставеност и равноправно отношение на държавата към всички видове собственост също осигурява конкуренция по качеството в името на пациента и неговото дълголетие. Така се стимулират развитието, прогресът и медицината на научните доказателства, а шарлатанията и сълзливият маркетинг отстъпват пред фактите. Разбира се, има добре работещи и добре управлявани държавни и общински болници, както и лошо работещи и лошо управлявани частни болници. Разликата е, че политиците нарушават принципа от римско време, възприет в епохата на демокрацията и пазарната икономика, че „вещта погива за собственика“. Редица години в България е заимствана от NHS порочната управленска практика на бюджетните субсидии за системно закъсващите големи болници в големите градове, които възлизат на 700-750 милиона лева годишна субсидия от републиканския бюджет, независимо от формата на изплащане.

Какво означава да се абсолютизира правото на НЗОК да решава дали да закупува медицински дейности от определена новооткрита болница?

Здравноосигурените пациенти са относително стабилен брой за всеки годишен бюджетен период. Ако, и това е особено важно, приемем, че бюджетът на НЗОК за годината е добре балансиран и отчита правилно заболеваемостта (няма нова пандемия) и е предвиден съразмерният резерв всяка година, пациентите се само-разпределят (като упражняват правото си на избор) в сегашните 380 болници. Някои лекуват тридесет, други – три хиляди или повече пациенти на месец. Тези с по тридесет пациенти задлъжняват и за да не фалират, трябва собственикът (държавата или частният инвеститор) да ги субсидира. Ако засега оставим настрана важната тема за специалната политика спрямо малките лечебни заведения от първо ниво на компетентност в отдалечените райони, нищо особено трагично няма да се случи от затварянето на болница с тридесет пациенти месечно в средно или голямо населено място, където вероятно има други пет, десет или повече болници. По-важно, ако към сегашните 380 болници – немалка част изкуствено поддържани от държавата и общините – се разкрият и бъдат избрани от пациентите други петдесет (вероятно частни) болници, защо този избор да бъде потъпкан и хората да бъдат принудени да се лекуват там, където не искат, или по-често – където не могат да ги лекуват?

Лимитираните индивидуални бюджети на болниците трябва да станат инструмент за гъвкаво управление на системата чрез стимули и ограничения за качеството – естествено признато с избора на пациента. Да се спазва основополагащият принцип – без скрити хватки за неговото подкопаване – „парите следват пациента.“ Високите медицински технологии влизат в България напоследък главно чрез модерните нови частни болници. Освен това, като контраст, няма световно медицинско светило, което да е посетило „Сърце и Мозък“ през последната година и да не ми е задал един и същи въпрос: „Как я правите тази магия – европейско качество при български цени? Как се възпроизвежда трудовият ресурс, въобще за растежа мислите ли?“ Те разбира се не знаят, че не минава и седмица без клиника „Мама и Аз“ да приема деца в критично животозастрашаващо състояние, на които никъде другаде в страната не могат да им помогнат в тежко състояние! Затова с всички сили: и лекари, и политици, независимо къде са организирани – в институции, партии или съюзи – трябва да работят за повишаването на цените на клиничните пътеки и повишаване на процента от БВП, отделян за здравеопазване, което ще намери решение на много голяма част от сегашните проблеми, ще направи българското здравеопазване водеща индустрия на Балканите, дори ще подпомогне намаляването на рекордната детска смъртност и спре задълбочаването на демографската криза.

Медицината е критична и силно социално-чувствителна сфера, която изисква постоянно големи инвестиции в нови технологии и лекарски умения. Напоследък в България чужди инвестиции не идват, а и в болничната сфера традиционно чуждите инвестиции са изолирано явление. Медицината и фармацията са огромни индустрии в цял свят и България не прави изключение за своя мащаб. Обаче, България иска и трябва да се стреми да прилича на Германия или Нидерландия, или дори на Швейцария, и да разобличи всички, малко останали все още гръмогласни „разбирачи“, които ни тласкат към английските неволи или даже съветската мизерия. Добре е тези, и всички заедно, да се изкачим на Витоша (която не е най-висока в България и на Балканите) и да погледнем с гордост – от високо към Сноудън (който също не е най-високата точка на Британските острови) – и да признаем заедно, че двигателят на нашата здравна реформа е прекрасната конкуренция по качество в условията на конституционна равнопоставеност и даже независимо от собствеността на изпълнителите на медицински дейности.

Цялата новина можете да намерите тук.

Наскоро публикувани научни данни разкриват тревожна тенденция за нарастване на случаите на рак на дебелото черво под 50-годишна възраст. Това представлява сериозен здравен и социално-икономически проблем. Ранният рак на дебелото черво се различава от „класическите“ по-късни случаи както по отношение на епидемиологичните и патоанатомичните си характеристики, така и по метаболитните и молекулярно-генетичните си особености. Все по-често различни екипи от учени стигат до извода, че за развитието на колоректален карцином в ранна възраст отношение имат промените в чревния микробиом. Това споделя д-р Лидия Димова, специалист по молекулярна генетика и онкогенетика в ,Сърце и Мозък’ Плевен. Тя има богат опит в научните изследвания за влиянието на микробиома върху индувидуалната предразположеност към някои от най-разпространените болести при възрастните – сърдечносъдови заболявания, рак и диабет, и в разработването на стратегии за практическо приложение на получените данни в клиничната практика. „Екипът на нашата генетична лаборатория е в постоянна връзка с водещите световни центрове и е много мотивиран за голямо развитие“, казва тя.

Д-р Димова, бихте ли обяснили какво представлява „чревният микробиом“ и каква е ролята му за човешкото здраве?

Човешкият микробиом е съвкупността от милиардите микроорганизми, които намират среда за обитаване и развитие в нашето тяло. Това са т.нар. коменсални (или „добри“) бактерии, гъбички, археи и според някои автори – определени вируси, намиращи дом в извивките на гастроинтестиналния (стомашночревния) тракт, в носната кухина, родилния канал, по кожата и други части на нашето тяло. Те играят незаменима роля в процесите на храносмилане, метаболизма, имунната защита, а дори се смята, че повлияват и нашето психично здраве. Микробиомът на чревния тракт се отличава с изключително богатото си многообразие и висока метаболитна активност. Там популацията от бактерии надхвърля десетки хиляди различни видове, а съвкупността от гените им надхвърля с поне 150 пъти човешкия генетичен материал. През последните години стана ясно, че състоянието на микробиома е от ключово значение и пряко влияе върху нашето здраве и дълголетие.

Какви рискове за здравето се крият в нарушения баланс на микробиома?

Тези микроорганизми са важна част за функционирането на здравия човешки организъм. Те са толкова важни, че през последните години множество изследователи започнаха да разглеждат чревния микробиом като самостоятелен орган от нашето тяло с висока метаболитна активност, подобна на тази на черния дроб. В състояние на баланс на микробиома различни групи бактерии се ангажират в абсорбцията на хранителните вещества, синтезират витамини и метаболитно активни съединения за нуждите на целия организъм, регулират имунната система и пропускливостта на чревния епител. В същото време тялото ни непрекъснато е атакувано от други групи бактерии – болестотворни (патогенни). При здрав човешки организъм съществува динамичен баланс между различните групи микроорганизми и равновесието е знак за надмощието на „добрите“ над патогенните.

Микробиомът обаче не само се „грижи“ за нашето здраве, но и се нуждае от грижа. Той е силно зависим от начина на живот и хранене – от събития в ранното индивидуално развитие като начина на раждане, приема на кърма или адаптирано мляко и др. до прекомерната употреба на антибиотици, алкохол, тютюнопушене или наркотици. Проблемите възникват, когато този баланс се наруши и настъпи състояние, известно като „дисбиоза“ – то се характеризира с намалено разнообразие на „добрите“ чревни бактериални популации и промени в чревния метаболизъм, които се отразяват върху почти всички системи в човешкото тяло. С други думи, за да бъдем здрави, е необходимо да поддържаме балансирано и разнообразно микробно „население“ в организма си и особено в дебелото черво.

Разкажете ни малко повече за съществуващите тестове, които позволяват максимално ранна диагностика на рак на дебелото черво?

Стандартният скрининг за профилактика и ранна диагностика на рака на дебелото черво в много страни започва с тестове за окултно (скрито) кървене и колоноскопски изследвания от 50-годишна възраст, а при позитивна фамилна анамнеза или генетична предразположеност – десет и в някои случаи дори повече години по-рано. Макар колоноскопията да е златен стандарт за диагностика, тя е инвазивна процедура, която плаши много пациенти. В някои държави е предприета стратегия за намаляване на необходимостта от колоноскопия при всички, като се въвеждат все по-чувствителни и специфични неинвазивни тестове за скрининг и ранно идентифициране на рисковите случаи. Те не са свързани с дискомфорт за пациента и не крият рисковете на колоноскопията. Такъв тест предлагаме и на пациенти в нашата болница, по индикация от клиницистите. Той има чувствителност от около 90% за ранно откриване на карцином на дебелото черво и около 50% за откриване на аденом в напреднал стадий (полип, който още не е рак). Повечето от тези неинвазивни тестове засега имат основно за цел да идентифицират промени или наличие на преканцерозни или ракови клетки в дебелото черво или ректума, свързани с изменение на метилационния статус на някои гени и/или търсене на следи от окултно кървене. Все още в клиничната практика не се използват тестове за промени в микробиома, но това съвсем скоро ще се промени. В лабораторията вече работим по интегрирането на такъв разширен тест, обхващащ и анализ на микробните общности в рутинната схема за скрининг и диагностика. Регистрираме силен интерес и запитвания от цялата страна. Тестът ще позволява да направим както качествена оценка на видовото разнообразие от микроорганизми, така и количествен анализ на доминиращите бактериални общества и видове. Всички тези аспекти на анализа на чревния микробиом имат за цел да ни помогнат да разберем и предотвратим ранното развитие на рак на дебелото черво, като насочим вниманието си към превенция и скрининг.

Как можем да поддържаме балансиран чревен микробиом и да намалим риска от развитие на ранен рак на дебелото черво?

Добрата новина е, че освен чрез редовен скрининг можем драстично да намалим риска за развитие на ранен рак на дебелото черво дори само с малка промяна в начина на живот. Чревният микробиом се влияе силно от храните, които приемаме. Важно е да се стремим към разнообразна и балансирана диета, особено богата на фибри (над 60 грама на ден), пребиотици и пробиотици. Това означава хранене с пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци, ферментирали храни като кисело мляко и туршии, редуциране на месото (особено червеното) и животинските продукти. Така можем да осигурим необходимата среда на живот за благотворните микробни популации в червата и да попречим на прекомерния растеж на неблагоприятните популации микроорганизми, свързвани с повишен риск. Не по-малко важно е да се избягва прекомерният прием на антибиотици и да се поддържа активен начин на живот, с ежедневна физическа активност.

Бъдещето очевидно носи много рискове, вие сте сред младите и много будни експерти: готова ли е медицината да се изправи в защита на хората?

Рискове в бъдеще ще има, но бъдещето за нас само по себе си не е риск – в лабораторията и в цялата модерна верига ‚Сърце и Мозък‘ и в новопостроената клиника за майчино и детско здраве ‚Мама и Аз‘, всички  ние сме посветени на новите възможности в медицинската наука, иновативния подход и технологиите. Превенцията – обществената информираност и здравното образование – е ключът към намаляване на риска от ранно развитие на рак у младите пациенти. Тези процеси трябва да се управляват с търпение и решителност, по най-новите медицински стандарти (guidelines). Ние имаме голяма надежда и знаем, че само с упорита работа ще издигнем здравеопазването у нас над средното равнище в ЕС.

Цялата новина можете да намерите тук.

Специализирана линейка и екип от клиниката за майчино и детско здраве ,Мама и Аз’ пътува до столицата, за да поеме за лечение в Плевен две деца в животозастрашаващо състояние. Малките пациенти – момченце и момиченце на двумесечна възраст, първоначално са били настанени в неонатологичното отделение на държавната специализирана детска болница в София. Поради невъзможността да им бъдат предоставени необходимите интензивно наблюдение и грижи и с аргумента, че те вече са надскочили възрастта за неонатология от там се обръщат за съдействие към колегите си в Плевен. Те създават организация и в спешен порядък децата са транспортирани и настанени в интензивното детско отделение на ,Мама и Аз’, където грижите за тях поема ръководителят на педиатрията д-р Велимир Симов и екипът му.

Децата са диагностицирани с хипоксично-исхемична енцефалопатия – увреждане на мозъчната функция поради намален приток на кислород към мозъка, и с атрезия на хранопровода – състояние, при което хранопроводът не се свързва със стомаха, а „завършва сляпо“ и погълнатата храна не може да достигне до стомаха на детето. Богатият клиничен опит на плевенските педиатри, високотехнологичната апаратура с най-модерни възможности за поддържане и съхраняване на живота на децата прави ,Мама и Аз’ единственото място в страната, където може да бъде предоставена адекватна интензивна, дългосрочна и безплатна грижа за деца с подобни тежки диагнози.

„В ,Мама и Аз’ работим добре с колегите от цяла България, без значение частна, общинска или държавна е болницата. Не се притесняваме да осигурим транспорт и лекарски екип за наша сметка, да пътуваме до най-отдалечената точка на страната за да помогнем на нашите деца“, коментира д-р Велимир Симов. Той уточни, че случаят с децата от Детската болница в София не е първият за педиатрите на ,Мама и Аз’. Само преди дни екипът в Плевен е оказал съдействие и на колегите си от Майчин дом, в клиниката предстои да бъдат транспортирани малки пациенти от Националната кардиологична болница в столицата.

Цялата новина можете да прочетете тук.

Жизненоважен апарат за дете със спинална мускулна атрофия (СМА) осигуриха от Клиниката за майчино и детско здраве ,Мама и Аз‘ Плевен. Детето е на година и осем месеца и грижите за него поемат лично д-р Велимир Симов – началник на педиатричната клиника, и колегата му д-р Игнат Граматиков – анестезиолог.

„Момиченцето страда от спинална мускулна атрофия първи тип.  СМА е автономно-рецесивно генетично заболяване, което причинява прогресивна мускулна дегенерация и слабост. С това рядко заболяване в България са диагностицирани около 160 пациенти. Те се нуждаят от непрекъсната терапия и дългосрочно комплексно проследяване на състоянието – от педиатри и пулмолози, невролози и ортопеди, гастроентеролози и рехабилитатори.  Тук специалистите по медицинска  генетика също са много полезни. Изключително удобство за малките ни пациенти и техните семейства е, че  в ,Мама и Аз’ всички тези специалисти са на едно място“, информира д-р Симов.

Повече тук.

„Престижното членство дава възможност на онколозите на ,Сърце и Мозък’ да работят в европейската мрежа за борба с рака и по този начин за първи път и единствено при нас в България на пациентите се предоставя достъп до качествени онкологични грижи, персонализиран и мултидисциплинарен терапевтичен подход, въз основа на медицина основана на доказателства. Като част от OECI ще надградим знанията и уменията на екипите ни и ще си сътрудничим с други водещи центрове в основни, транслационни и клинични изследвания“,  споделя доц. Чилингирова и продължава:  „В представянето на болницата най-силно впечатление направиха акцентите върху иновациите и забележителните ни постижения. Сред тях са съвременната лаборатория по молекулярна патология и генетика, в която се провеждат сертифицирани във Великобритания и Германия анализи за всички основни биомаркери при солидни тумори с диагностична, скринингова, предиктивна и/или прогностична цел, първият в страната сектор по кардиоонкология, който вече получи международно признание за работата си и доказа, че най-добрата грижа за пациента се дължи именно на мултидисциплинарния подход, прилаган единствено при нас, както и приложението на единствения в страната Гама-нож в рутинната клинична практика“.

Повече тук

Модерната апаратура е от първостепенно значение за всички болници в Северна България

Незаменим високотехнологичен апарат вече работи в Отделението по неонатология на ,Мама и Аз’ Плевен. Апаратурата е безценен помощник в грижата за критично болните новородени и наличието ѝ в Плевен е новина от първостепенно значение за всички болници в Северна България, категоричен е д-р Андрей Христов, началник на неонатологията в най-новата клиника за майчино и детско здраве в страната.

„Апаратът е за изкуствена белодробна вентилация с приложение на азотен окис. Можем да кажем, че той е безценен за терапевтичното овладяване и стабилизиране на новородените с критично засегната дихателна и сърдечносъдова дейност. Досега в Северна България такъв апарат липсваше. Затова съм изключително щастлив, че тази технология вече е налична в нашето отделение. С изграждането на новата структура по неонатология в ,Мама и Аз’ Плевен и съпричастността на ръководството към грижата за най-малките пациенти вече сме спокойни, че разполагаме с най-модерния апарат и така затваряме кръга от апаратура за интензивна грижа“, сподели д-р Андрей Христов.

Освен за доносени новородени с белодробна хипертония, апаратът ще се ползва и при екстремно незрелите новородени, които също развиват състояния, нуждаещи се от такава терапия.

Цялата новина можете да прочетете тук.