Автор: BCI

Коронавирусната епидемия се разпространи мълниеносно из целия свят, заразявайки и отнемайки живота на десетки хиляди хора. Но освен директната увреда на белите дробове, вирусът причинява и много сърдечносъдови усложнения, които допълнително увеличават смъртността. Самата инфекция нарушава съсирваемостта на кръвта, образуват се съсиреци (тромби), които могат да запушат важни кръвоносни съдове, предизвиквайки съответно инфаркт, инсулт или друго животозастрашаващо състояние.

В серия от 10 пациенти с клинична картина на остър миокарден инфаркт изследователите на БКИ потърсиха факторите, които могат да подскажат, че инфарктът е резултат от тромбоза, т.е. да се разграничат пациентите, които биха имали полза от коронарна интервенция с реканализация от останалите, при които са запушени малките съдове. Основният извод е, че ако високочувствителният Тропонин I е повишен значително – 7,5 пъти над горната граница на нормата, тогава най-вероятно са запушени големите сърдечни артерии и коронарна интервенция би била ефективна.

Българският Кардиологичен Институт и МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен проведоха проучване с цел създаване на алгоритъм за ранно диагностициране – решаващ фактор и основна предпоставка за навременно и ефективно лечение на ОМИ в условията на пандемия.
Резултатите вече са публикувани в международна платформа за медицински науки. Очаква се в най-скоро време проучването да бъде отпечатано и в престижното научно списание Journal Invasive Cardiology с импакт фактор 1,5.

Все повече специалисти алармират за тежките и разнообразни последици от COVID-19 върху преболедувалите инфекцията. Опита на БКИ като пионер в диагностиката и лечението на т. нар. „дълга COVID опашка“ споделя доц. д-р Яна Симова – ръководител на научната група на БКИ за пост-COVID синдром.

Цялото интервю във в. „Труд“ можете да прочетете тук.

 

Българският Кардиологичен Институт изпрати писмо до МЗ, НЗОК, НОЩ и Александровска болница относно готовността си да предостави своя опит на пионер в диагностиката и лечението на ‘Post-COVID Syndrome’ в рамките на публично-частно партньорство в полза на българските пациенти, преболедували COVID-19.

Оригиналното писмо можете да прочетете тук.

Екипът на доц. Димитър Харитонов използва авангардна система за перкутанно имплантиране  на транспедикуларна винтова стабилизация (оперативна техника за увеличаване стабилността на гръбначния стълб чрез винтови импланти). Този метод елиминира необходимостта от предварителни хирургични процедури за подготовка на същинската имплантация. Новата система позволява задаването на предварително планувана дължина на винта във водача, прецизно насочване, позициониране и фиксиране чрез чупещи се рамена. Обратна редукция – възстановяване на нормалната геометрия на гръбначния стълб, също е възможна.

Новата миниинвазивна система има редица предимства за пациента. Оперативното поле се състои само от четири кожни разреза по-малки от 1 см. По този начин травмата на подлежащата мускулатура е минимална. На практика няма кръвозагуба. Съкращава се времетраенето на хирургичната интервенция, значително се намалява броят на използвания оперативен инструментариум. Модерната система VIPER PRIME е по-ефективна и разгръща целия потенциал на съвременната гръбначна хирургия чрез пълна съвместимост с 3D невронавигация, която в болница „Сърце и Мозък“ се прилага рутинно в полза на пациентите от България и Балканите.

Стремежът на доц. Харитонов и екипа му към прилагането на иновативни технологии и модерни оперативни техники превръщат неврохирургията на болница „Сърце и Мозък“ във водещ център на Балканите и подобряват достъпа на пациентите до европейско здравеопазване на български цени. Предстои клиниката да бъде лицензирана за референтен и обучителен център на хирурзите от региона на Балканите.

Анализ на „Индекс на болниците“ показва, че през изминалата 2020 г.  сърдечните операции у нас са намалели средно с 24 % в сравнение с предходната година. Основна причина за това е пандемията от COVID-19 и отложеното лечение на пациенти в следствие спирането на плановите операции. На този фон, единствената болница в България, която бележи ръст в броя на извършените кардиохирургични операции, въпреки усложнените условия, е МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Бургас. Цифрите са красноречиви: за първите 6 месеца от стартирането на дейността на болницата през 2019 г. там са проведени 181 интервенции, а през 2020 г. регистрираните операциите са 408.

Според данни на НЗОК за основните клинични пътеки, по които се извършват сърдечни операции,  „Сърце и Мозък“ Плевен също е сред лидерите в  кардиологичното лечение у нас. Болницата изпреварва отчетливо останалите лечебни заведения в страната при големите операции при комплексните сърдечни малформации (444 интервенции) и при операциите без екстракорпорално кръвообращение – 174.

Традиционната годишна статистика помага на българските пациенти да вземат информирано решение при избор на лечебно заведение. Представените данни за „Сърце и Мозък“ в Бургас и Плевен са логичен резултат от съчетанието на високоспециализирана медицинска дейност, отлична подготовка и професионализъм на екипите и дългогодишната работа на Българския Кардиологичен Институт за подобряване достъпа на населението до качествено европейско здравеопазване въпреки хроничното недофинансиране на българската здравна система.

Внезапно ни напусна проф. Dr. h .c. д-р Владимир Данов, д.м.

 

 

 

 

 

 

 

 

От 2017 г., водещият кардиохирург е Изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт, където управлява осем медицински центъра, седем високоспециализирани болници и две кардиохирургични клиники в Плевен и Бургас. Специализирал и ръководил клиники по кардиохирургия в Германия, провинция Бавария над 15 години. Като завеждащ отделение в клиниката по кардиохирургия на водещата университетска болница „Лудвиг-Максимилиян“ в Мюнхен, въвежда принципи на работа, които и до днес се прилагат в много от развитите здравни системи.

Проф. Данов специализира имплантиране на сърдечни клапи, минимално инвазивни оперативни методи, протезитане и реконструкция на сърдечни клапи, осъществяване на  аортокоронарни байпаси  на биещо сърце, лечение на сърдечни тумори, реконструктивна хирургия на гръдната аорта, хирургия на проводни и ритъмни нарушения, имплантиране на пейсмейкъри и кардиодефибрилатори за лечение на сърдечната недостатъчност, коригиране на вродени сърдечни пороци  и др.

Медицината и в частност кардиохирургията у нас загуби един от най-отдадените на професията си лекари, иноватори и човек с огромно сърце! През неговия 28 годишен опeративен опит в областта на кардиохирургията, проф. Данов  е спасил живота на хиляди пациенти, обучил над 20 специалисти по кардиохирургия, публикувал е множество доклади в авторитетни български и чужди научни издания, автор е на учебници. Той е носител на наградите „Доктор на Годината“, четирикратен носител на приза „Лекар, на който българите вярват“ и доктор хонорис кауза.

Българският Кардиологичен Институт  изказва своите дълбоки съболезнования на семейството, близките, пациентите и колегите на  проф. Владимир Данов.

Поклонението ще се състои на 12 януари 2021 г. в София  – следва допълнително съобщение.

„Любена Стоилкова от град Левски посвещава изпълнението си „Едно сърце” на лекарите, сестрите и персонала на УМБАЛ „Сърце и Мозък” Плевен, спасили наскоро живота на нейната баба Любка, които все още полагат грижи за възстановяването ѝ! Нека изпратим цялата си любов на АНГЕЛИТЕ с бели престилки и да БЛАГОДАРИМ за тяхната всеотдайност, професионализъм и човечност! И в тези Светли празници нека чистотата на детското сърце, изпято от Любена, ни даде надежда да вярваме в доброто и да правим добро! Преди малко повече от месец, Любенка загуби своя дядо и сега от сърце и със сълзи на радост Ви благодари,че спасихте нейната баба! Песента ѝ е за всички Вас, МИЛИ ХОРА, ПРЕКЛАНЯМЕ СЕ ПРЕД ВАШИЯ ТРУД! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ! С МНОГО ЛЮБОВ ЗА ВСИЧКИ ДОКТОРИ, СЕСТРИ И САНИТАРИ ОТ УМБАЛ СЪРЦЕ и МОЗЪК Плевен, С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ВЪЛШЕБНА КОЛЕДА И МНОГО ЧУДЕСА!“, пише в писмо до екипа майката на 11-годишното момиче.

Видео с изпълението на Любена Стоилкова може да видите тук.

Репортажа на Нова ТВ може да видите тук.

 

От средно и тежко преболедувалите COVID инфекцията между 37-40% имат някакво усложнение на сърдечносъдовата система, каза проф. Николай Димитров пред БНТ. Националната скрининг кампания Живот след COVID на БКИ цели високоспециализирано изследване на сърцето със специална медицинска апаратура.

Вижте цялото интервю тук.

„Ние сме като на война. Всичко, което е ефикасно и безопасно, трябва да се използва. Носене на маски, физическа дистанция, медикаментозна защита с хидроксихлорохин, който спира вируса да навлиза в клетките, а след това и ваксините. Ако можем да обединим физика, химия и биология, това би помогнало на много хора”, обясни доц. Симова

Цялото интервю гледайте тук.

Дори след като се ваксинирам, ще продължавам да се профилактирам и с хидроксихлорохин в различни дози според вирусния товар срещу мен, заявява проф. Владимир Данов. Животът не трябва да спира, хората са в динамика, трябва да бъдат лекувани и да останат активни … Ние лекарите сме отговорни за това!

Цялото интервю можете да прочетете тук.