Високите температури оказват влияние на кръвното налягане

Изпълнителния директор на БКИ, проф. Симова:

Високите температури оказват влияние на артериалното налягане, като го повишават. Кръвта се сгъстява, което затруднява сърдечната дейност и може да се стигне до топлинен удар. Проф. Симова препоръча да не се подлагаме на рязка смяна на температурата, да пием повече течности и да носим свободни и широки дрехи.

Повече тук.

Големият маестро Куртев посвети концерт на лекарите в МБАЛ „Сърце и Мозък“

В залата на областната администрация в Бургас, световноизвестният пианист академик Атанас Куртев изнесе Шопенов рецитал в знак на признание и благодарност към лекарите от МБАЛ „Сърце и Мозък“, спасили живота на съпругата му Нели Куртева.

Водещите кардиолози д-р Сашко Жежовски и д-р Октай Максудов, приели г-жа Куртева по спешност с ясни показания за остър инфаркт на миокарда и благодарение на грижите на екипа, пациентката днес се чувства отлично.

„Болница „Сърце и Мозък“ е на изключително високо ниво! Благодарна съм за високия професионализъм и прекрасното отношение!. Препоръчах на всички наши приятели при нужда да дойдат да се лекуват тук. С нетърпение очаквам да заработи и новата многопрофилна „Сърце и Мозък“ в Бургас.“ – споделя тя. Веднага след изписването на съпругата си, виртуозният пианист решил да изрази благодарност  за  безупречните грижи и за човешкото отношение чрез виртуозни изпълнения на един от най-лиричните и нежни композитори.

Цялата новина можете да прочетет тук.

Българският Кардиологичен Институт за кампанията „Пост-Covid-19 синдром“

Проф. Яна Симова: 80 на сто от преболедувалите имат оплаквания след Covid-19

Най-честите са умора, сърцебиене и задух, казва специалистът

Близо една четвърт от хората, заразили се с Covid-19, след месец или по-късно се сблъскват със здравословни проблеми, каквито не са имали преди инфекцията. Това предаде „Франс прес“, като цитира резултатите от мащабно американско проучване. Анализирани са данни за около 2 млн. американци и така проучването се превръща в най-голямото, осъществено с цел да се изследват дългосрочните ефекти от заболяването. Неразположение, силна умора, затруднено дишане, тревожност, хипертония са само част от проблемите, посочени от преболедувалите инфекцията. У нас също се правят проучвания.

Цялото интервю може да чуете тук.

Капитал: Новият комплексен онкологичен и радиохирургичен център в болница „Сърце и Мозък“, Плевен, е без аналог на Балканите

Медицинската онкология се развива с много бързи темпове. Тя прилага резултатите от съвременните клинични и научни постижения и позволява въвеждането на иновативни терапевтични подходи, носещи значително предимство в борбата с онкологичните заболявания. В ерата на прецизната медицина, диагностиката и лечението на злокачествените заболявания се определят на  база индивидуалните характеристики на отделния пациент.

Пълната статия можете да прочетет тук.

Живот след COVID: Повече от половината българи, преболедували COVID-19, страдат от сърдечни смущения

Повече от половин година след началото на първата в България кампанията за лечение и проследяване на пост-COVID-синдром „Живот след COVID“, БКИ докладва тревожни данни: повече от половината българи, преболедували COVID-19, страдат от сърдечни смущения.

д-р Радка Александрова, пулмолог: „Налага се да насочвам пколо 80% от пациентите ми при кардиолог“.

„Постковидните състояния могат да засегнат всеки, независимо от възрастта и здравословното му състояние, предупреждава проф. Яна Симова, ръководител на научноизследователската група за пост-COVID синдром.

Вижте пълния репортаж тук.

Проф. Яна Симова: БКИ има най-големия опит в България в лечението на пост-COVID синдром

Едни от най-честите пост-състояния, след като инфекцията е била овладяна, са свързани със сърцето. Само у нас хоспитализираните и изписани пациенти, излекувани от коронавирус, но потърсили отново лекарска помощ заради последвали проблеми, са над 70 000. Дори леките случаи, безсимптомните, вече търсят или ще потърсят лекарска помощ“, каза в интервю за „Дарик“ проф. д-р Яна Симова.

Цялото интервю можете да чуете тук.

Болница Сърце и Мозък Плевен стартира безплатни консултации за онкологично болни пациенти

Екипът на Клиниката по медицинска онкология инициира безплатни консултации за всички пациенти със солидни злокачествени тумори.

Консултациите ще се провеждат всеки вторник и сряда от 13:00 до 15:00 часа след предварително записан час от доц. д-р Наталия Чилингирова и д-р Филип Маринов. Те са насочени към всички пациенти, на които предстои да започнат лечение, лекуват се в момента или желаят второ мнение.

В модерна и високотехнологична среда, съгласно актуалните международни и национални стандарти, се извършва най-съвременно лекарствено лечение на всички видове злокачествени солидни тумори (химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия, хормонална терапия и др.).
Екипът на клиниката по Медицинска онкология работи в тясна колаборация с отделението по лъчелечение за постигане на оптимални терапевтични резултати. Болница Сърце и Мозък разполага с единствения Гама нож в страната и последно поколение линеен ускорител.

Съвместно с останалите клиники и отделения, в това число и генетична лаборатория от последно поколение, лечебното заведение предлага на пациентите безкомпромисен мултидисциплинарен комплексен подход в диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. На разположение на пациентите е и опитен психолог. Консултациите и последващото лечение в болницата са напълно безплатни. За предварително записване на час за консултация, моля позвънете на телефон 064 678400.

МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен е национален лидер в прилагането на модерни технологии в неврохирурията

„Индекс на болниците“ поставя „Сърце и Мозък“ в Плевен начело на високотехнологичната неврохирургия у нас. Годишната специализирана класация отчита осъществените операции и терапии, вземайки предвид комплексността на медицинското обслужване, нивото на иновативност и сложността на лечението. Болницата на БКИ е с най-висок процент на мозъчни операции, осъществени със съвременни технологии – 97,14. Лечебното заведение е лидер и по друг показател – най-голям дял гръбначномозъчни операции в страната, като в болницата се използват невронавигация и 3D-интраоперативен образен контрол при най-голям брой гръбначномозъчни интервенции.

Данните са предоставени от НЗОК и отразяват максимално точно и обективно дейността на лечебните заведения у нас.

СЗО смята, че дългият COVID може се дължи на персистиране на вируса в организма

Закъсняващата ваксинация допринася за разпространението и приближаващата трета голяма вълна. Това определя значението на антивирусните препарати за профилактика и лечение на дълъг COVID

В резултат на задълбочената си работа научната група на Българския Кардиологичен Институт за изследване на post-COVID уврежданията получи специална покана от Световната здравна организация да сподели опит и участва в консултации относно дългия COVID-19 през февруари т.г.

Ето основните акценти във виртуалната среща:

  • Изключително високата честота на срещане на дългия COVID: ако приемем, че 20% от случаите на COVID-19 изпитват симптоми на дълъг COVID, това прави 20 млн. случая на дълъг COVID по света към м. февруари 2021 г.
  • В момента под 1% от проучванията за COVID се фокусират върху дългия COVID, затова е необходимо да се включват нови академични центрове и дори малки лекарски практики.
  • Все още съществува остра необходимост от разяснителни кампании в обществото.
  • С цел събиране на данни СЗО е създала електронни медицински досиета – case report forms (CRFs).
  • Опасения, изразени от генералния директор на СЗО, д-р Тедрос Гебрейесус, че ваксинирането само по себе си не е решение за справяне с пандемията. БКИ смята обаче, че ваксинацията трябва да продължи с пълна сила, защото така инфекцията се ограничава и „задушава”.Разбира се, най-добре е да стигнем до ваксинацията здрави, а дотогава да се предпазваме механично и медикаментозно, много дициплинирано.
  • 68% от преболедувалите смятат, че не могат да изпълняват пълноценно работните си задължения: това е много тревожна и мобилизираща статистика.
  • По официални данни половин милион българи са болни в момента или са преминали през инфекцията. По прогноза на БКИ най-малко 100 000 души в страната ще изпитват симптоми на post-СOVID-syndrome.

Многократно беше подчертано значението на вероятните патофизиологични механизми за дълъг COVID – персистиране на вирусен резервоар (например в червата), с продължаваща имунна стимулация. Това определи важната роля на антивирусните препарати за профилактика и лечение на дълъг COVID. А както вече всички знаем заболяването има силно негативен дългосрочен ефект. Най-благоприятното развитие е изобщо да не се разболеем, но на прага на трета вълна и недостатъчно ваксиниране на населението, остава само добре изпитана и доказано работеща медикаментозна профилактика и лечение с МориВид – това показва нашият многомесечен опит.

Предоставяме няколко графики, които говорят сами по себе си:

1) огромната разлика в напредъка на ваксинацията и нормализирането на живота

2) значението на дезинформацията, в която участват дори водещи научни издания, както стана с The Lancet Gate относно хидроксихлорохина през 2020 г.

3) амплитудата на ваксинационния скептицизъм.