Едни от най-честите пост-състояния, след като инфекцията е била овладяна, са свързани със сърцето. Само у нас хоспитализираните и изписани пациенти, излекувани от коронавирус, но потърсили отново лекарска помощ заради последвали проблеми, са над 70 000. Дори леките случаи, безсимптомните, вече търсят или ще потърсят лекарска помощ“, каза в интервю за „Дарик“ проф. д-р Яна Симова.

Цялото интервю можете да чуете тук.

Екипът на Клиниката по медицинска онкология инициира безплатни консултации за всички пациенти със солидни злокачествени тумори.

Консултациите ще се провеждат всеки вторник и сряда от 13:00 до 15:00 часа след предварително записан час от доц. д-р Наталия Чилингирова и д-р Филип Маринов. Те са насочени към всички пациенти, на които предстои да започнат лечение, лекуват се в момента или желаят второ мнение.

В модерна и високотехнологична среда, съгласно актуалните международни и национални стандарти, се извършва най-съвременно лекарствено лечение на всички видове злокачествени солидни тумори (химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия, хормонална терапия и др.).
Екипът на клиниката по Медицинска онкология работи в тясна колаборация с отделението по лъчелечение за постигане на оптимални терапевтични резултати. Болница Сърце и Мозък разполага с единствения Гама нож в страната и последно поколение линеен ускорител.

Съвместно с останалите клиники и отделения, в това число и генетична лаборатория от последно поколение, лечебното заведение предлага на пациентите безкомпромисен мултидисциплинарен комплексен подход в диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. На разположение на пациентите е и опитен психолог. Консултациите и последващото лечение в болницата са напълно безплатни. За предварително записване на час за консултация, моля позвънете на телефон 064 678400.

„Индекс на болниците“ поставя „Сърце и Мозък“ в Плевен начело на високотехнологичната неврохирургия у нас. Годишната специализирана класация отчита осъществените операции и терапии, вземайки предвид комплексността на медицинското обслужване, нивото на иновативност и сложността на лечението. Болницата на БКИ е с най-висок процент на мозъчни операции, осъществени със съвременни технологии – 97,14. Лечебното заведение е лидер и по друг показател – най-голям дял гръбначномозъчни операции в страната, като в болницата се използват невронавигация и 3D-интраоперативен образен контрол при най-голям брой гръбначномозъчни интервенции.

Данните са предоставени от НЗОК и отразяват максимално точно и обективно дейността на лечебните заведения у нас.

Закъсняващата ваксинация допринася за разпространението и приближаващата трета голяма вълна. Това определя значението на антивирусните препарати за профилактика и лечение на дълъг COVID

В резултат на задълбочената си работа научната група на Българския Кардиологичен Институт за изследване на post-COVID уврежданията получи специална покана от Световната здравна организация да сподели опит и участва в консултации относно дългия COVID-19 през февруари т.г.

Ето основните акценти във виртуалната среща:

• Изключително високата честота на срещане на дългия COVID: ако приемем, че 20% от случаите на COVID-19 изпитват симптоми на дълъг COVID, това прави 20 млн. случая на дълъг COVID по света към м. февруари 2021 г.
• В момента под 1% от проучванията за COVID се фокусират върху дългия COVID, затова е необходимо да се включват нови академични центрове и дори малки лекарски практики.
• Все още съществува остра необходимост от разяснителни кампании в обществото.
• С цел събиране на данни СЗО е създала електронни медицински досиета – case report forms (CRFs).
• Опасения, изразени от генералния директор на СЗО, д-р Тедрос Гебрейесус, че ваксинирането само по себе си не е решение за справяне с пандемията. БКИ смята обаче, че ваксинацията трябва да продължи с пълна сила, защото така инфекцията се ограничава и „задушава”.Разбира се, най-добре е да стигнем до ваксинацията здрави, а дотогава да се предпазваме механично и медикаментозно, много дициплинирано.
• 68% от преболедувалите смятат, че не могат да изпълняват пълноценно работните си задължения: това е много тревожна и мобилизираща статистика.
• По официални данни половин милион българи са болни в момента или са преминали през инфекцията. По прогноза на БКИ най-малко 100 000 души в страната ще изпитват симптоми на post-СOVID-syndrome.

Многократно беше подчертано значението на вероятните патофизиологични механизми за дълъг COVID – персистиране на вирусен резервоар (например в червата), с продължаваща имунна стимулация. Това определи важната роля на антивирусните препарати за профилактика и лечение на дълъг COVID. А както вече всички знаем заболяването има силно негативен дългосрочен ефект. Най-благоприятното развитие е изобщо да не се разболеем, но на прага на трета вълна и недостатъчно ваксиниране на населението, остава само добре изпитана и доказано работеща медикаментозна профилактика и лечение с МориВид – това показва нашият многомесечен опит.

Предоставяме няколко графики, които говорят сами по себе си:

1) огромната разлика в напредъка на ваксинацията и нормализирането на живота

2) значението на дезинформацията, в която участват дори водещи научни издания, както стана с The Lancet Gate относно хидроксихлорохина през 2020 г.

3) амплитудата на ваксинационния скептицизъм.

Коронавирусната епидемия се разпространи мълниеносно из целия свят, заразявайки и отнемайки живота на десетки хиляди хора. Но освен директната увреда на белите дробове, вирусът причинява и много сърдечносъдови усложнения, които допълнително увеличават смъртността. Самата инфекция нарушава съсирваемостта на кръвта, образуват се съсиреци (тромби), които могат да запушат важни кръвоносни съдове, предизвиквайки съответно инфаркт, инсулт или друго животозастрашаващо състояние.

В серия от 10 пациенти с клинична картина на остър миокарден инфаркт изследователите на БКИ потърсиха факторите, които могат да подскажат, че инфарктът е резултат от тромбоза, т.е. да се разграничат пациентите, които биха имали полза от коронарна интервенция с реканализация от останалите, при които са запушени малките съдове. Основният извод е, че ако високочувствителният Тропонин I е повишен значително – 7,5 пъти над горната граница на нормата, тогава най-вероятно са запушени големите сърдечни артерии и коронарна интервенция би била ефективна.

Българският Кардиологичен Институт и МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен проведоха проучване с цел създаване на алгоритъм за ранно диагностициране – решаващ фактор и основна предпоставка за навременно и ефективно лечение на ОМИ в условията на пандемия.
Резултатите вече са публикувани в международна платформа за медицински науки. Очаква се в най-скоро време проучването да бъде отпечатано и в престижното научно списание Journal Invasive Cardiology с импакт фактор 1,5.

Все повече специалисти алармират за тежките и разнообразни последици от COVID-19 върху преболедувалите инфекцията. Опита на БКИ като пионер в диагностиката и лечението на т. нар. „дълга COVID опашка“ споделя доц. д-р Яна Симова – ръководител на научната група на БКИ за пост-COVID синдром.

Цялото интервю във в. „Труд“ можете да прочетете тук.

 

Българският Кардиологичен Институт изпрати писмо до МЗ, НЗОК, НОЩ и Александровска болница относно готовността си да предостави своя опит на пионер в диагностиката и лечението на ‘Post-COVID Syndrome’ в рамките на публично-частно партньорство в полза на българските пациенти, преболедували COVID-19.

Оригиналното писмо можете да прочетете тук.

Екипът на доц. Димитър Харитонов използва авангардна система за перкутанно имплантиране  на транспедикуларна винтова стабилизация (оперативна техника за увеличаване стабилността на гръбначния стълб чрез винтови импланти). Този метод елиминира необходимостта от предварителни хирургични процедури за подготовка на същинската имплантация. Новата система позволява задаването на предварително планувана дължина на винта във водача, прецизно насочване, позициониране и фиксиране чрез чупещи се рамена. Обратна редукция – възстановяване на нормалната геометрия на гръбначния стълб, също е възможна.

Новата миниинвазивна система има редица предимства за пациента. Оперативното поле се състои само от четири кожни разреза по-малки от 1 см. По този начин травмата на подлежащата мускулатура е минимална. На практика няма кръвозагуба. Съкращава се времетраенето на хирургичната интервенция, значително се намалява броят на използвания оперативен инструментариум. Модерната система VIPER PRIME е по-ефективна и разгръща целия потенциал на съвременната гръбначна хирургия чрез пълна съвместимост с 3D невронавигация, която в болница „Сърце и Мозък“ се прилага рутинно в полза на пациентите от България и Балканите.

Стремежът на доц. Харитонов и екипа му към прилагането на иновативни технологии и модерни оперативни техники превръщат неврохирургията на болница „Сърце и Мозък“ във водещ център на Балканите и подобряват достъпа на пациентите до европейско здравеопазване на български цени. Предстои клиниката да бъде лицензирана за референтен и обучителен център на хирурзите от региона на Балканите.

Анализ на „Индекс на болниците“ показва, че през изминалата 2020 г.  сърдечните операции у нас са намалели средно с 24 % в сравнение с предходната година. Основна причина за това е пандемията от COVID-19 и отложеното лечение на пациенти в следствие спирането на плановите операции. На този фон, единствената болница в България, която бележи ръст в броя на извършените кардиохирургични операции, въпреки усложнените условия, е МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Бургас. Цифрите са красноречиви: за първите 6 месеца от стартирането на дейността на болницата през 2019 г. там са проведени 181 интервенции, а през 2020 г. регистрираните операциите са 408.

Според данни на НЗОК за основните клинични пътеки, по които се извършват сърдечни операции,  „Сърце и Мозък“ Плевен също е сред лидерите в  кардиологичното лечение у нас. Болницата изпреварва отчетливо останалите лечебни заведения в страната при големите операции при комплексните сърдечни малформации (444 интервенции) и при операциите без екстракорпорално кръвообращение – 174.

Традиционната годишна статистика помага на българските пациенти да вземат информирано решение при избор на лечебно заведение. Представените данни за „Сърце и Мозък“ в Бургас и Плевен са логичен резултат от съчетанието на високоспециализирана медицинска дейност, отлична подготовка и професионализъм на екипите и дългогодишната работа на Българския Кардиологичен Институт за подобряване достъпа на населението до качествено европейско здравеопазване въпреки хроничното недофинансиране на българската здравна система.

Внезапно ни напусна проф. Dr. h .c. д-р Владимир Данов, д.м.

 

 

 

 

 

 

 

 

От 2017 г., водещият кардиохирург е Изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт, където управлява осем медицински центъра, седем високоспециализирани болници и две кардиохирургични клиники в Плевен и Бургас. Специализирал и ръководил клиники по кардиохирургия в Германия, провинция Бавария над 15 години. Като завеждащ отделение в клиниката по кардиохирургия на водещата университетска болница „Лудвиг-Максимилиян“ в Мюнхен, въвежда принципи на работа, които и до днес се прилагат в много от развитите здравни системи.

Проф. Данов специализира имплантиране на сърдечни клапи, минимално инвазивни оперативни методи, протезитане и реконструкция на сърдечни клапи, осъществяване на  аортокоронарни байпаси  на биещо сърце, лечение на сърдечни тумори, реконструктивна хирургия на гръдната аорта, хирургия на проводни и ритъмни нарушения, имплантиране на пейсмейкъри и кардиодефибрилатори за лечение на сърдечната недостатъчност, коригиране на вродени сърдечни пороци  и др.

Медицината и в частност кардиохирургията у нас загуби един от най-отдадените на професията си лекари, иноватори и човек с огромно сърце! През неговия 28 годишен опeративен опит в областта на кардиохирургията, проф. Данов  е спасил живота на хиляди пациенти, обучил над 20 специалисти по кардиохирургия, публикувал е множество доклади в авторитетни български и чужди научни издания, автор е на учебници. Той е носител на наградите „Доктор на Годината“, четирикратен носител на приза „Лекар, на който българите вярват“ и доктор хонорис кауза.

Българският Кардиологичен Институт  изказва своите дълбоки съболезнования на семейството, близките, пациентите и колегите на  проф. Владимир Данов.

Поклонението ще се състои на 12 януари 2021 г. в София  – следва допълнително съобщение.