Високотехнологичните болници „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас, наричани дворци на здравето, са най-новите попълнения в семейството на Българския кардиологичен институт (БКИ), състоящ се от още 5 специализирани кардиологични болници във Варна, Ямбол, Плевен, Шумен, Велико Търново и 15 медицински центъра в цялата страна. БКИ е създаден през 2007 г. и е част от водещата в страната здравна организация с 30-годишна традиция – „Търговска лига“. Част от нея са фармацевтичният производител „Чайкафарма висококачествените лекарства“, застрахователното дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и Пенсионноосигурително дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“.

Стереотактичната радиохирургия (SRS) и гама-нож

д-р Румен Лазаров, началник на Отделението по лъчелечение в Плевен

От март 2021 г. над 100 души са се възползвали от възможностите на единствения в България гама-нож – без да се налага да търсят варианти за скъпоструващо лечение в чужбина. Най-демонстративни са добрите резултати при пациенти с метастази в мозъчния ствол, които не подлежат на оперативно лечение, и при пациенти с менингиоми на зрителния нерв – за тях това е единственото лечение, позволяващо запазване на зрението. Нашата клиника предлага и възможности за второ мнение от хабилитиран специалист както в рамките на БКИ, така и от колеги от други европейски и международни центрове, с които работим традиционно. Най-често към нас се обръщат пациенти с онкологични заболявания и мозъчни метастази. Максималният брой метастази, които сме лекували едновременно, е 10, но когато са под 1 см, е възможно да се лекува и по-голям брой. При неонкологичните заболявания най-чести са случаите на менингиоми – доброкачествено заболяване на мозъчните обвивки, което в много случаи се лекува по-добре с радиохирургия с гама-нож, отколкото с операция. Използваме „хирургична“ лъчетерапия за лечение на функционални аномалии и малки мозъчни тумори, т.нар. стереотактична радиохирургия (SRS). С допълнителна сложност са случаите на пациенти, при които се налага повторно облъчване. Такава процедура приложихме наскоро при младо момиче, лекувано два пъти в Турция и още два пъти в България. Проведеното лечение на този изключително комплициран случай беше много успешно. Съвременната радиохирургия отделя все по-голямо внимание на движенията на тялото и органите по време на облъчването, така че лъчелечението да е възможно най-щадящо – при гама-ножа този контрол се осъществява автоматично и при отклонение над 0,5 мм апаратът спира лъчението. Високите технологии и уменията на специалистите ни позволяват да достигнем едно ново ниво прецизност – за планиране на процедури с гама-нож използваме последно поколение магнитен резонанс. Точността при работа с най-модерния в момента линеен ускорител се осъществява чрез 4D скенер и позициониране при тумори, които се движат с дишането. Медицината като цяло, и особено радиохирургията, е силно динамична, затова екипите ни се квалифицират постоянно – в следващите месеци предстои специализация за лечение на тежки треморни състояния. Постоянният научен обмен и прилагането на комплексни решения са от ключово значение в борбата ни с онкологичните заболявания. Все по-често например използваме едновременно лъче- и лекарствено лечение, прилагаме и всички схеми за едновременно и последователно лъчехимиолечение и имунотерапия.

Ендоскопска хирургия на гръбначен стълб

доц. д-р Димитър Харитонов, дм, началник на Клиниката по неврохирургия в Плевен

Ендоскопската гръбначна хирургия е най-иновативният сегмент от цялата гама хирургия на гръбначен стълб. Това е модерна и авангардна оперативна техника, намираща все по-широко приложение при лечението на дегенеративната дискова болест (ДДБ), която от своя страна включва дискова херния, стеноза на гръбначен канал, рецесуална и фораминална стеноза, дегенеративна спинална артропатия, спондилоартрит. ДДБ обхваща изключително широк възрастов диапазон – от 20 до 85 години (в редки случаи засяга и по-възрастни пациенти), и е една от основните причини за временна или постоянна нетрудоспособност. Навременната диагноза и започване на лечение е определящо за резултата. Ежегодно в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен, извършваме между 250 и 300 операции на пациенти с ДДБ. Процентът ендоскопски интервенции се увеличава значително с всеки изминал ден и вече представляват повече от 30% от гръбначната хирургия. Предимствата на ендоскопската хирургия пред конвенционалните открити операции, било то и минимално инвазивни, са ключови – значително по-малка болка за пациента, редуциран стрес за организма, липса на големи разрези, значително по-бързо възстановяване, по-малко постоперативни усложнения и периоперативна кръвозагуба, по-кратко оперативно време, възможност за будна анестезия по време на операцията. С въвеждането на високите технологии в медицината рязко се подобри качеството на образа – работим с HD, 4K образ и дори 8К технологии за визуализация. И към момента единственото болнично заведение, което оперира с апаратура на такова ниво, е МБАЛ „Сърце и Мозък“. Досега сме оперирали над 100 пациенти, предимно с дискова болест и фораминална стеноза. В процес на внедряване е и система за ендоскопска лумбална фузия на Joimax, която ще открие нови възможности в ендоскопската хирургия. Нашият опит отчита редуциране на оперативното време от средно 90 мин. на 45-50 мин., интраоперативна кръвозагуба на практика липсва (в сравнение с минимално инвазивната хирургия), хирургичният разрез е 5-8 мм паравертебрално, проникването в гръбначния канал се извършва през естествени анатомични отвори, без да се нарушават анатомията, стабилността и биомеханиката на гръбначния стълб, като по този начин се елиминират следоперативни инфекции. Пациентите се изправят на крака буквално часове след интервенцията с възстановени комфорт, качество на живот и трудоспособност. Продължителното проследяване на пациентите е част от работата на екипите ни, като досега нямаме данни за ранни или късни постоперативни усложнения.

Кампания „Живот след COVID“ и интегриране на изкуствен интелект в борбата с фамилната хиперхолестеролемия

проф. д-р Яна Симова, дм, изпълнителен директор на БКИ, ръководител на научноизследователската група „Пост-COVID синдром“ и началник на Отделението по кардиология

През последните 14 месеца БКИ помага на една особено уязвима и все по-многобройна част от населението – пациентите с продължаващи оплаквания след преболедуване на COVID-19. Повече от половината от тях имат персистиращи оплаквания месеци и дори години по-късно – т.нар. пост-COVID синдром. Вече знаем, че вирусът уврежда и променя малките съдове, а оплакванията обикновено значително нарушават качеството на живот и възпрепятстват пълноценното връщане към нормалния работен процес. Научноизследователската група на БКИ инициира една от първите в Европа кампании („Живот след COVID“) за дългосрочно и безвъзмездно проследяване ефектите на вируса върху преболедувалите. Натрупахме огромен опит, който споделяме с международната научна общност, и досега сме помогнали на близо 3000 души. Необходимо е всички да разберат за риска не само от вируса, но и от неговите последствия. Важно е преболедувалите също да се ваксинират, тъй като имунитетът при ваксиниране след преболедуване е много по-силен в сравнение с този само след преболедуване.

БКИ участва и в друг иновативен проект – създаване и интегриране на софтуерна програма (изкуствен интелект) за разпознаване и сигнализиране за определени характеристики на фамилната хиперхолестеролемия – наследствено заболяване, което води до агресивна и ранна сърдечно-съдова патология. Проектът е от изключително значение – първо, много често фамилната хиперхолестеролемия остава неразпозната, а навременното лечение значително подобрява прогнозата и удължава живота. Второ, заболяването обикновено протича с тежка форма на сърдечно-съдови атеросклеротични заболявания (инфаркти, инсулти, внезапна сърдечна смърт) на ранна възраст. Трето, достъпно е адекватно, мощно и реимбурсирано от НЗОК лечение при идентифициране на състоянието. Не на последно място, фамилната хиперхолестеролемия е наследствено заболяване, така че поставянето на тази диагноза при един пациент позволява провеждане на каскаден скрининг на неговите роднини по първа линия (включително деца), ранно идентифициране и навременно започване на терапия с цел първична профилактика, т.е. да предотвратим или забавим значително състояния като инфаркт или инсулт.

Максимално щадящи лапароскопска, миниинвазивна и роботизирана хирургия

д-р Владимир Корновски, началник на Отделението по кардиохирургия

Две години след като започна дейност в Бургас, МБАЛ „Сърце и Мозък“ се утвърди като предпочитан избор за пациентите в регионa – с над 1300 осъществени сърдечни операции. От ноември 2021 г. болницата се помещава в собствена новопостроена сграда с 9 надземни и 2 подземни етажа – свръхмодерна структура, оборудвана с най-висок клас апаратура. Отделението по кардиохирургия залага на максимално щадящите за пациента оперативни интервенции като минимално инвазивно аортно клапно протезиране, ендоскопски митрални и трикуспидални интервенции, минимално инвазивен байпас (MIDCAB) и реваскуларизацията на биещо сърце, която е стандарт за клиниката по кардиохирургия (OPCAB). В крак с най-новите практики в световната медицина, от септември 2021 г. при нас интервенциите при изолирана митрална патология и митрална комбинирана с трикуспидална патология се извършват изцяло ендоскопски. Работим с най-висок клас инструментариум и апаратура, включително ендоскопска 3-D камера Einschtein 3.0. Екипът се състои от изключително опитни специалисти и специализанти. По този начин се формират четири самостоятелни, независими екипа, които са напълно взаимозаменяеми и могат да покриват цялата гама кардиохирургични интервенции. В началото на 2022 г. ще заработи уникална за района иновативна роботизирана хирургична система da Vinci X 3D – HD с 4 ръце. Робот асистираната хирургия помага за по-малка кръвозагуба, по-малка травма, по-бързо възстановяване и връщане на пациента към ежедневните му активности и работоспособност. Предстои да интегрираме този „златен стандарт“ в кардиохирургията, но и в работата на други отделения като урология, коремна и гръдна хирургия.

Материалът е публикуван в декемврийския брой на Капитал Здраве и в онлайн изданието.

В края на втората година от началото на пандемията от SARS-CoV-2 международната научна общност излиза с учебника „Fighting the COVID-19 Pandemic“, който събира на едно място най-актуалните към момента знания, опит и стратегии в борбата с вируса и неговите последици върху човешкия организъм. Специалистите от научноизлседователския екип на Българския Кардиологичен Институт са автори на ключовата глава „Пост-COVID-19 състояния и сърдечносъдовата система“ – област, в която лекарите от ‚Сърце и Мозък’ Плевен и Бургас имат вече широко утвърден научен и практичен опит.

Абстракт:

При един от четирима пациенти, засегнати от COVID-19, ще се наблюдават персистиращи (>3-4 седмици) признаци и симптоми (състояния след COVID-19 или подостри последици от SARS–CoV-2 – PASC) и този факт ще има голямо значение за здравеопазването и икономическите системи през следващите години. Сърдечносъдовата система е една от основните мишени на Пост-COVID-синдрома, като се има предвид патогенезата на вируса и разпространението  на АСЕ-2 рецепторите. Според първоначалния ни личен опит чрез кампанията „Живот след COVID“ на Българския Кардиологичен Институт, значителна част от пациентите, преболедували COVID-19, развиват дългосрочни сърдечносъдови последици. Те могат да варират от ритъмни нарушения и вариации на кръвното налягане, през увреждане на механиката на миокарда и сърдечна недостатъчност до остри съдови прояви на Пост-COVID-19 състояния като остър коронарен синдром, остра белодробна емболия и остра исхемия на крайниците. Тези сърдечносъдови усложнения изискват специално и целенасочено медицинско внимание. Ние споделиме личния си опит по този въпрос, за да помогнем на нашите колеги и техните настоящи и бъдещи пациенти.

Намерете цялата научна публикация в оригинал тук.

‚Сърце и Мозък‘ Бургас е най-новата високотехнологична болница на Българския Кардиологичен Институт (БКИ) – националният лидер в животоспасяването, част от който са още многопрофилната болница ‚Сърце и Мозък‘ в Плевен, 5 специализирани кардиологични болници във Варна, Ямбол, Плевен, Шумен, Велико Търново и 15 медицински центъра в цялата страна. От 2007 г. до днес в БКИ са диагностицирани и лекувани над 2,3 милиона пациенти. Установено е дългогодишно сътрудничество с водещи научноизследователски медицински центрове в Европа и Съединените щати.

– Проф. Димитров, наскоро отвори врати новата модерна болница ‚Сърце и Мозък‘ в Бургас. Защо се появява още една болница?
– Защото има нужда от издигане на качеството в здравеопазването и за да осигури достъп до иновативни и липсващи до момента здравни технологии за лечение на социално значими заболявания като интервенционално лечение на исхемични инсулти и мозъчни аневризми, високоефективна роботизирана хирургия (вкл. робот Да Винчи последно поколение), минимално инвазивна сърдечна хирургия, електрофизиология и кардиостимулация. МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ започна дейност в Бургас преди две години в малка и мрачна сграда, но за този период се утвърди като предпочитан избор на лекарите и пациентите в регионa – с над 1300 осъществени сърдечни операции. От ноември 2021 г. болницата се помещава в нова собствена сграда, построена само за година и половина – свръхмодерна, оборудвана с най-висок клас апаратура, което дава възможност на нашите специалисти да прилагат мултидисциплинарен подход при намирането на оптималното лечение за пациенти, страдащи от различни хронични и остри заболявания, особено такива с мултиморбидност.

Традиционното сътрудничество с водещи световни университетски болници и, разбира се, натрупаният опит в ‚Сърце и Мозък‘ Плевен са безценни за добрите резултати на нашите лекари и синхронизирани екипи. Основна разлика е, че в Бургас не разполагаме с уникалния за Балканите и Източна Европа Гама Нож за отстраняване по безкръвен път на тумори в мозъка, с който известната клиника на д-р Румен Лазаров вече година работи в Плевен в полза на пациенти от цялата страна и от чужбина.

Изключително ценна за остро нуждаещите се пациенти от специализирана и животоспасяваща помощ в региона на Югоизточна България е хеликоптерната площадка към болницата, която изграждаме в сътрудничество с община Бургас и областната администрация. Тя ще бъде част от чаканата от десетилетия националната система за спешна медицинска помощ по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS). По-важно, ‚Сърце и Мозък’ Бургас има много квалифицирани лекари от няколко европейски страни, медицински сестри и медицински персонал и разполага с най-модерната кардио и неврохирургична база в региона.

– Разбрахме, че ‚Сърце и Мозък‘ Бургас е известна като „швейцарската“ болница в града. Как си го обяснявате?
– Няма нищо случайно. Швейцария е символ на благоденствието и високото качество на живот, а Бургас е градът на благоденствието, сега ще издигнем и качеството. Новата съвременна ‚Сърце и Мозък‘ отвори врати, за да издигне здравния статус и качеството на живот в най-гъсто населената област у нас на нивото на Германия и Нидерландия, където задоволството на пациентите е над 90%. Интересен факт е, че главният архитект на новия клиничен комплекс е от Швейцария, родена в Бургас. Тази година, 32-членното жури на Националния конкурс „Сграда на годината 2021“ с председател арх. Виолета Комитова, Министър на Регионалното развитие и благоустройството, отличи болницата с първа награда в категорията „Социална инфраструктура и сгради със специално предназначение – сгради здравеопазване“.

Истината е също, че се стремим дори отвъд народното „швейцарско“ клеймо, да превърнем ‚Сърце и Мозък‘ в Бургас в национален и европейски център на водещи медицински научни и практически достижения. В него ще работят по различно време доказани лекари от Цюрих, Берн и Женева, Мюнхен, Милано, Прага и Париж и то във всички 12 основни клинични специалности, сред които гръдна и съдова хирургия, образна диагностика, урология, гастроентерология, ортопедия и травматология. Още през януари 2022 г. очакваме първия екип от водещи чешки и френски кардиолози и кардиохирурзи, който ще работи постоянно, рамо до рамо с българските специалисти в Бургас. Понеже БКИ, научноизследователският център на ‚Сърце и Мозък‘, ръководен от млад и талантлив български професор, има дългогодишно сътрудничество и обмен със световния лидер в областта на кардиологията, кардиохирургията и трансплантацията на сърце и бял дроб „Кливлънд Клиник“ от Съединените щати, планираме обучение на български лекари в Бургас от американски светила.

– С какво Вашата болница се отличава от останалите?
– Почти във всичко и с всичко. Първо ще кажа, че компетентната частна инициатива е естествен двигател на прогреса – винаги работи по-бързо и по-модерно от държавната машина. ‚Сърце и Мозък‘ в Бургас съчетава и прилага знанията и опита, успешните практики и научноизследователска работа, натрупани в чужбина, в страната и особено в много успешната болница в Плевен. Ние наистина сме носители на новото, защото интегрираме най-съвременните научни постижения в ежедневната работа и постоянно развиваме нашите млади специализанти, докторанти и водещи лекари. Работим посветено, даваме път за развитие, осигуряваме специализации в чужбина и достойно заплащане на лекарския и медицинския труд, стимулираме лекарите ежедневно да се самоусъвършенстват и да доказват какво могат и знаят. Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените помощ и грижи, са най-ценното доказателство, че ние реализираме реформата в България. А пациентът за нас винаги стои на първо място!

– Планирате ли създаването на още „дворци на здравето“ в други области на страната?
– Българските пациенти страдат хронично от липсата на реални реформи в най-важния сектор на обществено-икономическия живот – здравеопазването. Продължаваме да сме най-болната, най-бедната и кратко живееща нация в Европа въпреки милионите левове обществен ресурс, потънали в големите държавни и особено в столичните болници. Съвсем закономерно, пациентите са несигурни и неудовлетворени.

На този фон, инвеститорът клас „А“ Търговска Лига и БКИ планират изграждането на истински модерна, многопрофилна болница на територията на гр. София, Източната дъга (Казичене). Целта е ясна – умни и ефективни инвестици в болнична помощ, ранна диагностика и животоспасяващи интервенции. Традиционно от години работим в тясно експертно сътрудничество с водещи медицински центрове от САЩ и Европа. Планираме да специализираме трансплантации на сърце и бял дроб заедно с професори от Кливланд Клиник чрез специализации и обмяна на опит. Разбира се, комплексът ще разполага със собствена хеликоптерна площадка за HEMS.

Време е столицата да усети новото високотехнологично и високо конкурентно здравеопазване. Време е да има и „швейцарска“ голяма болница в София. Ние знаем как да реализираме реформата в служба на пациента и българските семейства.

Цялата статия можете да прочетете тук.

Комбинирана антиCOVID терапия на Pfizer намалява с 89% риска от хоспитализация и смърт

Хапче за лечение на COVID, разработено от американската компания Pfizer, намалява риска от хоспитализация или смърт с 89% при уязвими възрастни, сочат резултатите от клинично изпитване. Общо, участниците в проучването са 1219  неваксинирани възрастни, с лека до умерена форма на COVID-19, които са считани за високорискови за хоспитализация поради здравословни проблеми като затлъстяване, диабет или сърдечни заболявания. Във високотехнологичната болница Сърце и Мозък в Плевен екипът на професор д-р Яна Симова успя за изключително кратък период от време да включи (рандомизира) много пациенти в описаното проучване с иновативна перорална (през устата) терапия срещу COVID-19, създадена за употреба в домашни условия (амбулаторни пациенти) с цел предотвратяване на хоспиптализация и смъртност. Успешният и значителен принос на центъра в Сърце и Мозък, Плевен, се дължи както на всеотдайността на екипа, така и на перфектно създадената организация за провеждане на проучването: създаване на специализиран и изолиран триажен център на болни със (съмнение за) COVID-19, организиране на транспорт, включително и с линейки, при спазване на всички карантинни мерки, пълно съдействие при необходимост от хоспитализация.

Лекарството Paxlovid е предназначено за употреба скоро след появата на симптомите при хора с висок риск от тежко заболяване, като се приемат три таблетки два пъти дневно в продължение на пет дни. Терапията блокира ензим, от който вирусът се нуждае, за да се размножава. Когато се приема заедно с ниска доза от друго антивирусно лекарство, наречено ритонавир, то остава в организма за по-дълго време. От Pfizer обявиха, че изпитванията ще бъдат прекратени по-рано, тъй като първоначалните резултати са изключително обнадеждаващи.

Обобщени резултати от изпитването

Междинните данни от лечението на 1219 високорискови пациенти, които наскоро са били заразени с COVID, показват, че едва 0,8% от получилите Paxlovid са били хоспитализирани в сравнение със 7% от пациентите, на които е било дадено плацебо.

Те са били лекувани в рамките на три дни от началото на симптомите на Covid.

Седем пациенти, на които е дадено плацебо, са починали в сравнение с нито един в групата, на която е даден Paxlovid.

Когато са лекувани в рамките на пет дни от появата на симптомите, 1% от получилите Paxlovid са били хоспитализирани, без регистрирани смъртни случаи. За сравнение, 6,7% от групата, на която е приложено плацебо, са били хоспитализирани и 10 от тях са починали.

Според д-р Стивън Грифин, доцент във Факултета по медицина към Университета в Лийдс: „Успехът на тези антивирусни препарати потенциално бележи нова ера в способността ни да предотвратяваме тежките последици от Sars-CoV2-инфекцията, а също така е жизненоважен елемент за грижите за клинично уязвими хора, които може да не са в състояние да получат или да реагират на ваксини.“

Pfizer също така проучва въздействието на лечението върху хора с нисък риск от заболяване от Covid и такива, които са били контактни. Сърце и Мозък, Плевен участва като център и по тези два проекта.

Фактът, че сте преживели COVID-19 веднага ви поставя в графа „граждани с повишен риск за сърдечносъдови и мозъчни усложнения“. При всеки преболедувал съществува с 73% повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност и 66% повишен риск от възникване на ритъмни нарушения в последващата една година след поставяне на диагнозата. Рискът от настъпване на животозастрашаващо състояние като миокарден инфаркт се увеличава с 61%, а за мозъчен инсулт – с 48%. Дългосрочните оплаквания се регистрират при 80% от преболедувалите. Tяхната продължителност може да надхвърли една година!

Цялата статия можете да прочетете тук.

БКИ има готовност за инвестиране във високотехнологична медицина, от което печелят лекарите като професионализъм и удовлетворение и болните като резултат от лечението.

Д-р Кръстев, как CОVID-19 промени кардиологията и какъв е ефектът върху пациентите със сърдечносъдови заболявания?

Промените са много и в повечето случаи – неблагоприятни. На първо място, регистрираме тревожно повишена склонност към тромбообразуване при заболелите от COVID – поява на тромби буквално от нищото. В много случаи те се локализират на места, свързани с риск за живота, в съдовете на сърцето, белите дробове, долните крайници и т.н. И всичко това се допълва от потенциалната увреда на сърдечния мускул вследствие на SARS-CoV-2 и други вируси. На второ място идва проблемът с късното поставяне на диагноза при остри състояния като миокардния инфаркт.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

Специалистите апелират: Не отлагайте прегледа – открит навреме, ракът на гърдата е лечим!

През 2020 г. 2,3 млн. жени по света са диагностицирани с рак на гърдата, а 685 хил. са починалите. Според данни на СЗО, към края на 2020 г 7.8 млн. жени живеят с диагнозата рак на гърдата през последните 5 години, което прави заболяването най-разпространеният тип рак. Всяка година в България се диагностицират oколо 3500 жени със злокачественото заболяване. Специалистите напомнят, че ако бъде открито навреме, то е лечимо.

Ракът на гърдата засяга жените във всички краища на света и на всяка възраст след пубертета, но с напредване на възрастта броят на заболелите нараства. Особено важно е след навършване на 40 години жените да извършват ежегодни профилактични прегледи – мамографии и преглед от хирург.

Клиниката по обща и онкологична хирургия и другите структури с онкологична насоченост на болница Сърце и Мозък в Плевен са внедрили най-съвременните методи за диагностика и лечение на жените със заболявания на млечните жлези и осигуряват комплексен мултидисциплинарен подход на високо ниво.

За предварително записване, моля свържете се с Клиниката по онкологична и обща хирургия – посетете www.test.cardiacinstitute.bg или позвънете на 064 678400, 02 4026333.

Уважаеми дами, бъдете отговорни към собственото си здраве, мотивирайте и други близки до сърцето Ви жени да се прегледат. Не отлагайте, защото времето е ценно!

В Световния ден на сърцето отбелязваме първата година от старта на националната безсрочна и безплатна скринингова кампания за продължително проследяване, изследване и лечение на последиците върху здравето на преболедувалите SARS-CоV-2 българи – „Живот след COVID“. Инициативата предизвика огромен интерес – само месец след старта към специалистите на БКИ се обърнаха над 1000 души, а година по-късно – прегледаните са вече близо 3000. Данните на БКИ бяха публикувани в реномираното научно списание Сърдечносъдови заболявания, бр.2, 2021

Докато преди година медицинският свят бе фокусиран върху респираторните прояви на заболяването, ние стартирахме с внимание към сърцето и сърдечносъдовата система. Година по-късно проучване на университета в Сан Диего доказа, че Covid-19 не е респираторно, а именно съдово заболяване. С натрупването на първични резултати се открои необходимостта от интердисциплинарен подход и разширяване обхвата на изследването, като бяха включени още изследователи със специалност неврология, пулмология, ендокринология, психология.

Основни изводи от кампанията:  

Четирима от всеки петима пациенти, преживели COVID-19, съобщават за персистиращи признаци и симптоми месеци по-късно. Заболяването дава трайно отражение върху рабо­тоспособността, социалния живот и психичното състояние на преболедувалите.

Най-честите признаци и симптоми при Пост COVID-19 синдром са: умора (60,5%), прескачане на сърцето (38,2%), задух при усилие (32,2%), болка в гърдите (29%), болки по ставите (26%), сърцебиене (23%), главоболие (21%) и други. Разпределени по пол, последователността им се запазва, но жените са преобладаващата група за всеки от признаците и симптомите.

Не е учудващо, но е важно да споменем едно наше наблюдение: рисковите фактори като тютюнопушене и наднормено тегло/затлъстяване влошават тежестта на пост COVID-19 състоянията. Затова днес, в Деня на Сърцето, използваме възможността да подчертаем още веднъж изключително голямото значение на здравословния начин на живот. Всеки ден, всеки лекар на Българския Кардиологичен Институт предава това послание на своите пациенти, за да постигнем не само по-добро сърдечносъдово здраве, а и да подобрим общата здравна култура в страната ни.

Фиг. 1 Персистиращи признаци и симптоми при всички анкетирани

Всички анкетирани пациенти в нашата кампания „Живот след COVID“ преминаха обстоен преглед. В рамките на тези прегледи установихме, че при повече от 60% от участниците имаме повишаване на кръвното налягане. В ранните етапи след преболедуване свързвахме това с терапията за COVID-19 (например кортикостероиди), както и със стреса от преболедуването, но персистирането на промените в артериалното налягане месеци и дори година по-късно още веднъж потвърждават възприемането на инфекцията със SARS-CoV2 и пост COVID-19 състоянията като съдово заболяване.

При една трета от хората установихме нарушения на сърдечния ритъм. При 21% – прояви на сърдечна недостатъчност/слабост на сърцето – по-тежка форма на засягане на сърдечносъдовата система след COVID-19, с данни за увреда на сърдечния мускул, намаление на помпената функция на сърцето, включително и при млади хора.

Трябва да се подчертае, че мултидисциплинарният подход е в основата на проследяването на пациентите с Пост COVID-19 синдром. 12% от прегледаните се нуждаеха от консултация с различни специалисти – невролог (29%), пулмолог (27%), ендокринолог (16%). И това не е учудващо, като се има предвид разнообразието на Пост COVID-19 състоянията: от косата (косопад), през цялото тяло, до пръстите на краката (изтръпване, мравучкане).

Нашата кампания, освен че предоставя представителна извадка за състоянието на хората, преживели COVID-19, се оказва изключително навременна и полезна: при повече от половината от прегледаните беше необходимо оптимизиране на терапията, както и назначаване на допълнителни изследвания. Повторна хоспитализация се наложи за 11% от проследените. Дори в случаите, в които директна лекарска намеса не беше необходима, уверението на нашите специалисти, че преболедувалият е добре и може да продължи нормалния си живот, имаше изключително добър резултат.

Продължителността на оплакванията обикновено е няколко месеца. Имаме и случаи със затихване на Пост COVID-19 оплакванията и повторна поява (рецидив) след известно време. За съжаление, при някои от пациентите ни продължителността на симптомите е над една година – те все още не могат да се върнат на работа и да живият пълноценно живота си. Затова сме тук, затова продължаваме нашата кампания – за да осигурявам дългосрочна грижа и специализирана медицинска помощ.

Фиг. 2 Разпределение на персистиращите признаци и симптоми при всички анкетирани по пол

Кампанията „Живот след COVID” продължава – всеки, който желае да се включи, трябва да попълни анкета за пациенти, прекарали COVID-19 или да се обади на тел. 02/40 26 532.

 

Лекарите на Българския Кардиологичен Институт апелират: ваксинирайте се, за да се радваме на живота!

Грамота от Министерството на здравеопазването за най-висок резултат при ваксиниране на населението и за съпричастност към имунизационната кампания срещу COVID-19 в област Плевен бе връчена на административния директор на болница Сърце и Мозък Мартин Митев от областния управител Марио Тодоров в присъствието на директора на Регионалната здравна инспекция д-р Илиян Минчев. Церемонията се състоя в зала Плевен на Областната администрация.

В специализираните имунизационни кабинети на водещата болница до момента са извършени 7 711 ваксинации (около 20 на ден). По време на кампаниите в почивните дни на площад Възраждане за ваксиниране на открито се поставят по около 100 дози.

„От свое име от името на моите колеги благодаря на Министерството за оказаното внимание. Приемаме тази грамота като признание за нашия труд и усилията ни в имунизационната кампания. Ние просто си вършим работата не за да търсим благодарност, а защото вярваме, че единственото спасение в битката с COVID-19 е масовата  ваксинация“, заяви Мартин Митев. И допълни: „Хората трябва да получат повече информация, основаваща се на научни доказателства за ползите от ваксинирането,  защото информираното решение на всеки българин да се ваксинира е от решаващо значение за цялото общество.“

Към момента в интензивния сектор на МБАЛ Сърце и Мозък сред пациентите в тежко състояние с COVID-19 няма нито един имунизиран.

Новата болница ще бъде изградена като многопластово надграждане на успешните практики, опит и научноизследователска работа, натрупани във вече функциониращите ‚дворци на здравето‘ „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас. Ще разполага с около 500 легла и 15 операционни зали.

Цялата публикация можете да прочетете тук.