Гинеколозите от високотехнологичната ,Сърце и Мозък‘ в Плевен стартираха първите робот-асистирани операции със системата da Vinci Х с четири ръце. Интервенцията бе извършена под ръководството на д-р Александър Любенов – конзолен хирург и началник на отделението по обща и онкологична гинекология, хирурзи до пациента – д-р Цветомир Иванов и д-р Гергана Попова, старша операционна акушерка Ралица Христова и екипа ѝ.

„Роботизираната хирургия е минимално инвазивна, с най-ниските нива на травматичност и постоперативни болки. Възстановяването е бързо и пациентките могат да се върнат към обичайното си ежедневие във възможно най-кратки срокове“, коментираха специалистите.

Д-р Александър Любенов, д.м., е един от водещите специалисти в областта на акушерството и гинекологията в България, с дългогодишен опит в отворената, минимално инвазивната (хистероскопия и лапароскопия) и роботизираната гинекологична хирургия. С професионална квалификация и правоспособност по „Диагностична и оперативна хистероскопия и  лапароскопия в гинекологията“, колпоскопия, ехография в акушеството и гинекологията. Той е сертифициран хирург на конзола на роботизираната система da Vinci Xi в IRCAD – Страсбург.

Da Vinci хирургията дава възможност за работа с подобрена точност, с по-фини и по-гъвкави инструменти, отколкото тези на класическата лапароскопска хирургия. Пълното въртене на 360 градуса, което човешката китка не притежава, подобрената визия с триизмерно увеличено изображение, предварителното планиране на операцията, достъпът до труднодостъпни или микроскопични точки, при които преди не беше възможна намеса от страна на хирурзите са допълнителните й предимства. Това е от особено значение за раковата хирургия, където е и силата на da Vinci. Интервенциите са максимално щадящи за околните тъкани, повишават нивото на успеваемост и намаляват риска от усложнения. Роботизираната система има включени и множество функции за безопасност, предназначени да сведат до минимум възможностите за човешка грешка, в сравнение с традиционните подходи. Това предотвратява настъпването на усложнения и дава по-голяма сигурност за пациента. Въпреки предимствата на високата технология, ходът на операцията и конкретните действия са изцяло ешение на опитните хирурзи.

„Работата с роботизираната система е истинско предизвикателство. Умелото управление на робота е резултат от специално обучение на хирурга, който постепенно развива способността да работи едновременно с повече инструменти, отколкото би могъл при другите хирургични техники. Освен това системата дава възможност и за изпълнение на хирургични процедури от разстояние, което всъщност е трамплин за развитието на хирургичната техника, т.нар. телемедицина или телехирургия.“, сподели д-р Александър Любенов.  Копирано от standartnews.com

„Работата с роботизираната система е истинско предизвикателство. Умелото управление на робота е резултат от специално обучение на хирурга, който постепенно развива способността да работи едновременно с повече инструменти, отколкото би могъл при другите хирургични техники. Освен това системата дава възможност и за изпълнение на хирургични процедури от разстояние, което всъщност е трамплин за развитието на хирургичната техника, т.нар. телемедицина или телехирургия.“, сподели д-р Александър Любенов.

„Робот с 4 „ръце“ или иновативна система da Vinci е „златен стандарт“ за минимално инвазивна хирургия. Радвам се, че този стандарт вече е реална част от визитката и на ,Сърце и Мозък‘, Плевен“, заяви Мартин Митев, административен директор на високотехнологичната болница.

В ,Сърце и Мозък‘ Плевен предстоят първите робот- асистирани операции с Da Vinci и в Клиниката по хирургия.

Българският Кардиологичен Институт пожелава здраве, сили, знание и удовлетвореност на всички български лекари, медицински работници и специалисти по здравни грижи!

Гастроентеролози, кардиолози, лъчетерапевти, кардиохирурзи, неврохирурзи, образни диагностици, ортопеди, невролози, хирурзи и онколози от високотехнологичните ,Сърце и Мозък’ в Плевен и Бургас са част от голямо общество, наградено с доверието на пациентите. Чест за всеки български лекар е да бъде част от тази класация, а ние сме гори, че не един или двама, а цели 15 наши специалисти са включени в изданието за 2022 г. Ето кои са те:

• доц. Анатоли Карашмалъков – Началник на отделението по хирургия в ,Сърце и Мозък’ Бургас
• д-р Петьо Братоев – Началник на отделението по ортопедия и травматология в ,Сърце и Мозък’ Бургас
• д-р Румен Лазаров – Началник на отделението по лъчелечение в ,Сърце и Мозък’ Плевен
• доц. Наталия Чилингирова – Началник по медицинска онкология в ,Сърце и Мозък’ Плевен
• д-р Светлана Няголова – Началник на отделение по образна диагностика ,Сърце и Мозък’ Плевен
• проф. Пламен Божинов – Началник на Клиниката по нервни болести ,Сърце и Мозък’ Плевен
• доц. Димитър Харитонов – Началник на Клиниката по неврохирургия ,Сърце и Мозък’ Плевен
• проф. Яна Симова – Изпълнителен директор на БКИ и началник на клиниката по кардиология
• доц. Лиляна Мирчева – Началник на отделението по кардиология в ,Сърце и Мозък’
• д-р Йордан Красналиев – началник на отделението по кардиохирургия в ,Сърце и Мозък’Плевен
• д-р Владимир Корновски – Медицински директор и началник на отделението по кардиохирургия ,Сърце и Мозък’ Бургас
• д-р Валентин Христов – Изпълнителен директор на СБАЛК Плевен, кардиолог
• доц. Милко Мирчев – Началник на отделението по гастроентерология ,Сърце и Мозък’ Бургас
• д-р Владислав Генов – Началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение ,Сърце и Мозък’ Плевен
• д-р Тони Стателов – Началник на отделението по урология в ,Сърце и Мозък’ Бургас

Въпреки важната ролята на високите технологии, те сами по себе си не са достатъчно условие за качество на здравните услуги. От ключово значение е непрекъснатото повишаване на квалификацията, натрупването на нови знания и умения и отношение на уважение, грижа и съпричастност към всеки пациент. Зад всяко от имената в алманаха стои приноса на всички лекари, специализанти и медицински сестри, а атестат за постигнатото от екипите е одобрението, което превръща болниците на БКИ в предпочитани лечебни заведения за 2/3 от населението на страната.

Без да отговорят на нито един от въпросите, поставени от Търговска Лига преди пресконференцията (24 часа, Епицентър, Стандарт), участниците, които претендират да управляват педиатричната помощ в София, постоянно търсят основание в собствените си провали:
(1) Недостатъчно кадри, сякаш някой друг е отговорен за тяхното създаване, а не самите титулувани участници;
(2) Два пъти по-висока детска смъртност от средната в ЕС, сякаш никой от тях няма решаващ принос в постигането на този тъжен и срамен рекорд.

Сега упражняват натиск върху правителството и парламента, някои от тях в тежък конфликт на интереси, за да спрат проекта ,Мама и Аз’, защото бил частен, но не съвсем същия вид частен, както водещите клиники в Съединените щати и Европа. Най-новата и модерна детска болница в Европа е в Цюрих – изцяло финансирана с частни инвестиции и частни дарения. Тя ще бъде управлявана от истински университетски преподаватели и частни мениджъри, работещи в екип и голяма хармония за издигане на детското здравеопазване.

По повод миш-маша от инсинуации като „селска, квартална, високотехнологична и скъпа” до „не вярваме и не може частен проект да успее, защото не му излиза сметката, но може частният инвеститор да направи болницата и да я даде на държавата за управление” – и защо така, питаме ние, понеже държавата е известна като „много добър“ управител на 150 ограбени и задлъжнели държавни болници. Може би д-р Здравков – като модерно мислещ лекар и директор от ново поколение – би бил добър управник на ‚Мама и Аз‘?

Възмутително е невежеството да не се познава европейският здравноосигурителен модел, възприет в страната, и той да се отрича чрез етикети за национална сигурност, невъзможност на частна структура да изпълнява задачи по националната сигурност, още повече когато Конституцията и законите изрично предвиждат и регламентират това. Децата все пак не са собственост на държавата, както твърдите, нито са ваши, а бъдещето ще покаже, че тяхното лечение може да бъде високотехнологично, ефикасно и ефективно в ‘Мама и Аз’ в София.

Международен Пресцентър на Търговска Лига

Какъв абсурд: „Приветстваме построяването на частна детска болница“, но само след неизпълнимото вече 45 години условие „откриването на национална университетска детска болница като начин да се поддържат високи стандарти в условията на честна конкуренция“

Въпроси към Българската педиатрична асоциация, Фондация „За доброто“, Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и Национална мрежа за децата, по повод организираната от тях пресконференция днес:

Каква „честна конкуренция“, като всички вие, водени единствено от еснафски интереси да запазите своята трибуна и доходи, търсите спирането на софийската ‚Мама и Аз‘ до второ пришествие?

А търсите ли също безлимитни и безотчетни субсидии в допълнение на установения в страната и добре работещ здравноосигурителен модел, в който цените на педиатричните пътеки се качват и трябва да се качват?

Защо частна детска болница в България, лицензирана, регулирана и контролирана по закона, да не може “да въведе максимално високи стандарти и достъпност до здравеопазване“ и да не може да постигне и поддържа „високи стандарти“ на качество, след като 10-те водещи  в света детски болници са частни?

Защо изработването и приемането от държавата на „пътна карта за създаването на Национална детска болница“ трябва да започне с блокирането на софийската ,Мама и Аз’ и така да се отложи въобще детската болница в София за неопределено време?

Защо държавата не може да изпълни своето „неотменимо задължение за „[п]редоставянето на най-високия стандарт на грижа за здравето на всяко дете в България“, като лицензира, регулира и контролира дейността на детска частна болница?

Защо упражнявате натиск върху правителството и парламента за постигане на частни, групови и лични интереси, които очевидно нямат нищо общо с облекчаване и подобряване на състоянието на детското здравеопазване?

Всички вие не виждате ли, че проектът ‚Мама и Аз‘  дава  „ясни срокове и отговорности“ за откриването на софийската детска болница за по-малко от 48 месеца, считано от днес?

Не виждате ли, че чрез частни инвестиции 160 държави реализират държавна политика със стратегически цели и за покоряване на Космоса? Защо се преструвате, че не разбирате конституционната равнопоставеност на частната и държавна собственост и основаните на тях стопански и обществени инициативи и защо държавна политика не може да се реализира чрез частна инвестиционна програма, когато законът ясно е регламентирал тази възможност?

До кога ще се опитвате да говорите от името на „гражданското общество“  и занимавате всички с вашите тиражирани глупости, че лекарите са крепостни и никой не може да ги „дърпа“, да се аргументирате с измишльотината за „национален частен отбор“ или кощунственото, че „децата са собственост на държавата“ и т.н. до безкрай ?

Обществото и нацията гледат с възмущение вашата кампания срещу ‚Мама и Аз‘, защото „отлагането и бавенето“ на софийската частна  болница ще е резултат на вашите усилия „или на политическа и професионална негодност, или на интереси, които нямат нищо общо с децата в България“ . Поддържането на абсурда „[ч]астната болница не бива да изпреварва създаването на националната при сегашното състояние на детското здравеопазване, неговото финансиране и кадрово обезпечаване“  води до задълбочаване на кризата в детското здравеопазване в София и нови катастрофални последици. Защото сами казвате „[д]етската смъртност у нас е над два пъти по-голяма от средната в Европа, а България продължава да е единствената в Европейския съюз, която няма национална детска болница” и няма голяма детска  болница в столицата.

Международен Пресцентър на Търговска Лига

Търговска Лига: ‚Мама и Аз‘ – София е безспорно необходим проект в интерес на бъдещето на България;

‚Мама и Аз‘ ще гарантира напреднала медицинска помощ за всички деца;

Проф. Тони Веков: ‚Мама и Аз‘ ще бъде всенародна детска болница без грандомански намерения;

Валерия Велева: Държавата се провали с детската болница. На ход е ‚Мама и Аз‘;

,Мама и Аз‘ ≠ Национална детска болница;

Тихомир Каменов: Депутат, застанал срещу детска болница ,Мама и Аз‘, отива пред съда на историята;

Ползата при пациентите е неуспорима – над 10 пъти подобрената прецизност

В супермодерната операционна на болница „Сърце и мозък“ Бургас прилагат изключително иновативен метод при операции на  гръбначен стълб. За първи път методът бе приложен при 65-годишен пациент с патологична фрактура на Л3 прешлен и съмнение за миеломна болест. Хирургичният екип към отделението по неврохирургия с водещ оператор д-р Валентин Пелинков извърши 3Д навигирана иглена биопсия от прешлена и впоследствие аугментация на прешлена с костен цимент.

Вертебропластиката и кифопластика са минимално инвазивни перкутанни процедури, при които бързо полимеризиращ агент се инжектира в прешленното тяло с цел да се стабилизира засегнатото гръбначно ниво и да се намали степента на болката. Този вид лечение се прилага с голям успех при болезнени остеопоротични компресионни фрактури, лечение на силна болка причинена от инфилтриране на прешлените на гръбначния стълб от тумори, прешлени с нарушена структура.

Системата за навигирано интраоперативно образно водене в спиналната неврохирургия – SURGIVISIO, е приложима за почти всички операции в спиналната хирургия.

Ползата при пациентите от използвания метод с описаната система е над 10 пъти подобрената прецизност, особено при минимално инвазивните перкутанни процедури в спиналната хирургия.

Отделението по неврохирургия към болница „Сърце и мозък“ Бургас разполага с 2 високотехнологични операционни зали, оборудвани с най-модерна апаратура за неврохирургична оперативна дейност, някои от които нямат аналог в страната (уникален напълно роботизиран цифров микроскоп на фирмата Synaptive, Канада, последно поколение електронен операционен микроскоп на фирмата  ZEISS, Германия, и невроендоскопски системи за мозъчна и гръбначна хирургия на фирмите Aesculap и Joimax, Германия, 2-Д/3-Д система за навигирано интраоперативно образно водене в спиналната неврохирургия Surgivisio), както и ултразвуков аспиратор CUSA, С-рамо, високоскоростен електро-дрил Elan 4 на фирмата Aesculap за костни процедури и др. Операционните зали са снабдени както с общ неврохирургичен инструментариум за краниална мозъчна и гръбначно-мозъчна неврохирургия, операционни маси и мозъчни фиксатори, така и със специализирани сетове за минимално-инвазивно извършване на операции при мозъчни и гръбначно-мозъчни тумори и съдова патология, детска неврохирургия, шийни, гръдни и поясни дискови хернии, стеноза и други дегенеративни заболявания, чисто ендоскопска хирургия на черепната основа, транссфеноидални достъпи при хипофизни и параселарни тумори.

Възможностите на отделението обхващат лечението на максимално широк спектър от неврохирургични заболявания в рамките на общия профил на болница „Сърце и мозък“ в Бургас като първични мозъчни и хипофизни тумори и вторични тумори (метастази), съдовомозъчна неврохирургия, функционална (болкови синдроми, краниални ризопатии, като например тригеминална невралгия и лицев хемиспазъм, окципитална невралгия и пр.) и детска неврохирургия, хирургия на посттравматични и онкологични усложнения като вътрешна хидроцефалия, ликворея, подостри и хронични субдурални кръвни колекции,  спинална неврохирургия (болкови синдроми, шийни, гръдни и поясни дискови хернии, дегенеративна стеноза на лумбалния канал, различни видове сколиози и листези на прешлените формиращи гръбначния стълб, остеопоротични и патологични/онкологични гръбначни фрактури), хирургия на травматични увреждания на периферните нерви и др.

Можете да запишете час за консултация на телефон: 056703003

Новината можете да прочетете тук.

 

След публикациите от 30 септември до днес – БНР; Становище от БПА; Епицентър; Стандарт; 24 часа; WebCafe; Блиц; Дарик; Плевен за Плевен; Конкурент; Борба; Шумен; Варна и проведената публична размяна на аргументи  стана ясно, че малкото на брой противници на проекта предпочитат да няма нова детска болница в София, ако тя ще бъде частна!  Освен че не познават закона и конституционния ред, който гарантира равнопоставеност на всички видове собственост и свободна инициатива на гражданите, вкл. търговските дружества, противниците имат инвестирани еснафски интереси в своята отчаяна и предубедена позиция. С безумни „съмнения“ или ирационални „притеснения“, както сами определят своите вълнения, като дали новата болница ще бъде „регулирана“ или „финансирана“ от държавата, дори не заслужава да се занимаваме!

Пред лицето на сегашната агония и тъжната история, ние не сме очаквали, въобще, друго отношение освен възхищение и затова не сме съобщили предварително намеренията си на всички, стотици, педиатри в София, особено някои титулувани. Сега разбрахме и ще се поправим, ако и когато Министерският съвет вземе решение. Ние имаме консенсусна култура на иновативност в служба на обществения интерес и развитието. Освен това става дума за въвличане в долна интрига и манипулация на отделни педиатри: една манипулативна fake news  репортерка, която работи за частна болница в Ст. Загора и е в тежък личен конфликт на интереси, инсинуира несъществуващия въпрос за „национална частна детска болница“ срещу нашата софийска детска болница ‚Мама и Аз‘ и изтръгва нелепи отговори от колеги педиатри – хабилитирани клиницисти,  като абсурдното „децата са собственост на държавата“!?!

Понеже няма сериозен аргумент срещу софийска детска болница ‚Мама и Аз‘ натрапчиво се внушава, че „Националната детска болница не може да бъде частна“. Още в първата публикация ‚Срещата‘ от 30 септември: 24 часа; Епицентър; ясно казахме „този проект не отменя, а подпомага и съкращава времето до създаването на държавна национална детска болница“ и след това повторихме същото на различни места, над 15 пъти заслужава отговор (също даден в предаването Нещо повече по БНР).

Понятието „национална“ болница няма еднозначно определение, още по-малко има отделен медицински стандарт за „национална“ детска болница. Водещите 10 детски болници, по качество и резултати, в света не са държавни и никоя от тях не се самоопределя като „национална“. У нас също няма легална дефиниция и съдържанието, което различните специалисти, работещи успоредно и в частни кабинети срещу заплащане от семействата,  влагат в понятието „национална“, е аморфно. По повод неподходящата метафора за несъществуващ „национален частен отбор“ питаме риторично: а защо звездите в наионалите отбори идват 100% от частните клубове, където игрят по 95% от всички мачове, и носят редовно, неизмеримо, по-голяма радост на феновете?

Ето защо, съвсем сериозно, МБАЛ ‚Мама и Аз‘ в София ще е болница с трето ниво на компетентност БЕЗ ДА Е НАЦИОНАЛНА, с капацитет за най-съвременна мултидисциплинарна болнична помощ, спешна и интензивна грижа (изискване и по закон), и най-важно, ще гарантира напреднала медицинска помощ за всички деца, независимо дали семействата са се самонасочили, приети са по спешност или с направление от лекар специалист! В този смисъл ще бъде всенародна, както всички лицензирани болници в страната, но няма да има табелка „национална“! Освен това остават поне дузина педиатрични специалности, които няма да бъдат практикувани поради ограничен капацитет. Проектът ‚Мама и Аз‘ в София няма грандомански претенции да замести или отмени изграждането на държавна „Национална детска болница.“ Държавата даже ще бъде улеснена, а сегашната мизерия и агония – съкратена, пред лицето на рекордната детска и обща смъртност и връхлетялата ни, със страшна сила, демографска криза.

Всички политици във и извън парламента, управлявали или в опозиция, признават и се вайкат, че в България няма чужди инвестиции от години и не сме привлекателна дестинация за инвестиционния капитал. Населението се стопява към критични нива. В здравеопазването също няма нови чужди инвестиции, даже и неродената инвестиция ‚Мама и Аз‘ в българското свещено детско здравеопазване неоснователно и преднамерено е подложена на ирационално отричане от ретроградни мислители и коментатори, по-често манипулирани, които дори не знаят, че частните болници в България лекуваха огромен брой пациенти със COVID-19 при същите нерентабилни условия и недофинансирани пътеки, както държавните – без нито едно публично известно оплакване и пълна заетост на разкритите спешно COVID-отделения и COVID-реанимации.

Държавата, представлявана от Министерството на здравеопазването и Министерския съвет, е задължена от закона, обществения и политическия морал да реши, като честен регулатор, издават ли органите на висшата изпълнителна власт предварителен лиценз на Търговска Лига да изгради и пусне в експлоатация МБАЛ ‚Мама и Аз‘ в София – без да субсидират една стотинка народна пара и при запазени права за пълен и постоянен контрол по всички процедури и дейности! Търговска Лига не играе на криеница, никога нищо не е приватизирала и не иска да покани общината или държавата в камуфлажно публично-частно партньорство – ‚за да мине проектът‘ – а носи цялата отговорност пред хората и обществото и разбира се – 100% финансовия риск и тежест. Инвестицията погива за собственика и държавата потроши доста пари досега във фалстартовете към Националната детска болница и 40 години чакане. Сега дали има сили бързо, наред с другите тежки кризи, и с това да се заеме, за нас не е ясно?! Ясно за всички е обаче, че тъжните рекорди, за които стана дума, се чупят всекидневно с голяма общонационална и даже историческа болка! Животоспасяването и поддържането на населението, деца и възрастни, в добро здраве е първостепенен, неотложен и екзистенциален приоритет за всички в политическото представителство на народа!

Ние поемаме не само сериозната тежест на инвестицията, а по-важно, пълната отговорност за доброто управление на болница ‚Мама и Аз‘ в София. Със стремеж за достигане на най-високите медицински стандарти в педиатрията, известни в света и Европа, започваме активни програми за специализация на млади и по-опитни лекари във водещите медицински центрове на континента и отвъд океана. Квалификацията на много нови кадри е наша голяма задача след решението на МС. Имаме вече прагматичен план и потвърдена готовност на тези центрове, също за редовно пребиваване в София, в ‚Мама и Аз‘, на медицински светила и за научноизследователско сътрудничество. Голяма част от голямата педиатрична общност в София и в България (които не се страхуват) изразиха вече своето искрено възхищение от идейния проект и са готови да ни подкрепят с всички сили. Особено радостни са младите педиатри, че в условията на демокрация, свободна инициатива и естествена конкуренция по качеството в полза на децата, пациентите и семействата ще успеем заедно и естествено да преструктурираме детското здравеопазване. Държавната болница, също, ще намери своето важно място със собствена инвестиционна и управленска програма, чрез събирането на едно място на разпръснатите сега 14 детски клиники в София, с изграждането и очакваното добро управление на бъдещата Национална детска болница. Това е напълно възможно, защото има много и добре управлявани държавни болници без дългове и с високо или прилично качество на медицинската помощ.

При нашата съвременна европейска здравноосигурителна система, редовните многомилионни държавни субсидии за зле управляваните държавни болници са „реален“ спомен от системата „Семашко“. Те са истинският разрушител на здравеопазването в България. Това безобразие също трябва да спре в най-скоро време. Да се вдигнат цените на клиничните пътеки до поне средноевропейско ниво или да се премине към диагностично свързани групи. За сведение и да повторим към алчните за безотчетни държавни субсидии –  от водещите 10 детски болници в света по клинични и научноизследователски резултати нито една не е държавна, независимо дали са етикетирани като „национални“ или „университетски“, или често даже „градски“, защото табелките не лекуват.

Вместо държавата да субсидира избрани по ирационални критерии крадливи директори на държавни болници просто трябва да си изпълнява в пълен обем задължителната вноска към НЗОК за лицата, осигурявани от нея. Много ограничено, само чрез местните бюджети, по ясни критерии да се осигури минимално подпомагане на необходимото покритие на периферията на страната от болнична помощ от първо ниво на компетентност. И в това отношение болница ‚Мама и Аз‘ ще бъде кооперативен инструмент за провеждането на ефикасна и ефективна държавна политика за възраждане на детското здравеопазване, чрез приемане и организиране на безплатни курсове за продължаващо обучение и издигане на квалификацията на лекарите от доболничната помощ и особено тези от периферията на страната.

До сега никой не е поставил под съмнение перфектнатa законосъобразност на проекта, неговата извънредна необходимост и творческа иновативност, а също така това дали Търговска Лига може да се справи с такъв голям и критично важен проект в краткия 3 годишен срок. Не е учудващо, защото вратите на дворците на здравето ‚Сърце и Мозък‘ в Плевен и Бургас са отворени за всеки да види всичко, където също лекуваме деца по отделни специалности. Както споделиха педиатри от столицата: „препълнени с пациенти и гъмжащи от хабилитирани колеги, млади лекари, чуждестранни светила, специализанти и медицински персонал“. Освен това потвърждаваме за десети път: допълнително заплащане от родителите за лечението на техните деца не се предвижда.

Софийската МБАЛ ,Мама и Аз‘ може и трябва, при определени условия на акредитация и след 3-4-5 г. успешна клинична, учебна и научноизследодателска работа, да стане университетска болница, защото медицината е приложна наука и професия. След като има частна университетска болница с ограничени функции в бургаско село, защо да няма в София, където има други големи частни университетски болници. Всички вярват и трябва да вярват в нашето модерно управление на съвременни болници, в нашата етика и висока степен на отговорност, която сме поели, без да се поддават на инсинуации и злонамерени внушения.

Министър-председателят ще получи нарочна покана от мен да посети ‚Сърце и Мозък‘ в Плевен и/или Бургас, преди да внесе в дневния ред на МС проекторешението за предварителен лиценз на ‚Мама и Аз‘ по чл. 37а от ЗЛЗ, за да придобие и лично впечатление какво най-малко „ще се сбъдне“ в София в близко бъдеще.

Проф. Тони Веков, д.м.н.

Председател на Съвета на Директорите на Българския Кардиологичен Институт

 

Новината можете да прочетете още в Епицентър, 24 часа и Стандарт.

https://epicenter.bg/article/-d-d-r-DP/295544/11/0
https://www.24chasa.bg/zdrave/article/12734680
https://www.standartnews.com/balgariya-zdraveopazvane/maskite-padnakha-za-manipuliranite-protivnitsi-na-bolnitsa-mama-i-az-505779.html

Софийската болница ,Мама и Аз’ няма да функционира като държавна. Тя ще функционира като лицензирана и строго регулирана от държавата и от НЗОК болница. Тя не се управлява като държавните болници. Ние създаваме една многопрофилна детска болница, която ще има спешно отделение и обслужва пациенти от цялата страна, няма да връщаме пациенти. Ще се финансира по НЗОК и няма да има доплащане от семействата на тези пациенти“.

Това каза пред БНР проф. Яна Симова, изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт.

По думите ѝ истинският въпрос е защо да няма една високотехнологична, модерна детска частна болница, която не отменя държавната национална детска болница.

Д-р Елица Бечева-Крайчир, специалист по медицинска генетика, уточни, че „Мама и Аз“ ще е софийска детска болница, която ще бъде изградена изцяло върху собствен парцел:

„Тя е проектирана с цел да се обслужва Детска болница. „Мама и Аз“ ще лекува и деца от цялата страна, ще поема и особено тежки случаи, ако не може да бъде намерена съответната експертна помощ на регионално ниво. Това не ни прави национална болница, за което и нямаме претенции. Трябва да се приключи с манипулациите на тема, че „Мама и аз“ идва вместо Национална детска болница, защото това не е нещо, което ние сме заявили“.

След софийската болница „Мама и Аз“ трябва да бъде направена и държавна детска болница, за да бъде обезпечено детското здравеопазване, подчерта д-р Крайчир.

Проф. Симова изтъкна, че нямат основание опасенията за недостиг на педиатри за две големи детски болници: 

„Мама и Аз“ ще заработи след 3 години. През този период ние сме планирали голям брой активни програми за квалификация на педиатри в САЩ и Европа. Така че ние ще създадем за този период много нови специалисти“.

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Яна Симова и д-р Елица Бечева-Крайчир в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.

Близо 15 000 лекувани пациенти и изключителни резултати – с тази равносметка Клиниката по кардиология на болница „Сърце и Мозък“, Плевен, посрещна своята пета годишнина. Обобщените данни идват в навечерието и на Световния ден на сърцето, който отбелязваме по инициатива на Световната здравна организация на 29 септември.

„Клиниката по кардиология на МБАЛ „Сърце и Мозък“ е специализирана в лечението на остри или хронични сърдечносъдови заболявания в спешен или планов порядък. Национален лидер сме в диагностиката и лечението на пост-COVID синдром, както и в областта на кардио-онкологията. Тук изпълняваме всички неинвазивни диагностични методи в кардиологията, чрез които лекарят добива представа за функцията и структурата на сърцето“, споделя проф. Яна Симова д.м. – началник на Клиниката по кардиология в МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас и изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт. И допълва: „Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Проблемът е особено актуален и за нашата страна. Редовното посещение на кардиолог може да спести сериозни здравословни проблеми. Затова винаги препоръчваме на нашите пациенти да поддържат редовно връзка с нас, да не пропускат контролните си прегледи и тяхната терапия да бъде обсъждана с лекуващия им лекар.“

Клиниката по кардиология в Плевен разполага с най-съвременна и високотехнологична медицинска апаратура, но и с едни от най-добрите и опитни кардиолози. Най-точната оценка за тяхната работа идва от пациентите, които избраха да споделят своята благодарност дни преди Деня на сърцето:

Таня Начева, на 80 г., от гр. Плевен:

„За първи път съм пациент на Клиниката, имала съм и други посещения в болници преди това. С поставен пейсмейкър съм, имам си и други болежки. Постъпих в „Сърце и Мозък“ заради оплаквания от световъртеж, главоболие, отпадналост, лесно се и уморявах. Искам от сърце да благодаря на екипа, наистина нямам думи за тези млади хора. Добри специалисти, знаещи, можещи. Освен това тук лекуват и с отношение – посрещат те с усмивка, възпитани, внимателни. За мен това е изключително важно – уважението към пациента, което виждам тук. Имам им пълно доверие. Благодарна съм на целия екип на Клиниката, специални благодарности и към д-р Анюта Иванова за вниманието и професионализма й. Решила съм – вече тя ще е моят кардиолог. На всички пожелавам да са здрави и все така добри и сърцати лекари.“

Йорданка Дамянова, от гр. Плевен:

„Постъпих в Клиниката с високо кръвно, хипертоник съм от години. Изморявах се бързо, не ми достигаше и въздух. За екипа – нямам думи, разкошни хора. Добри лекари, добри хора! Възпитани, вежливи всички – от момичетата на регистратурата до санитарите. Благодарна съм им от сърце за вниманието и грижите.“

Анета Филчева, от гр. Силистра:

„Имам три стента и един балон. Влязох тук изключително притеснена, имах силни болки. Огромна благодарност към екипа за оказаната помощ, за професионализма и за човешкото отношение. Тук лекарите ти обясняват всичко, грижат се не само да оздравеем, но и да бъдем спокойни по време на лечението. Златни хора. Да са живи и здрави, за да лекуват.“

Новината вижте тук.

Кардиолозите на БКИ ще отидат в малки населени места при възрастни хора, ще консултират безплатно гражданите на Бургас, Варна, Шумен, Ямбол, Велико Търново след предварително записване, ще обучават пациентите какви физически упражнения ще подобрят качеството им на живот и сърдечното здраве, ще отворят вратите си за всички пациенти, които търсят консултация с утвърдени специалисти, ще участват в националния конгрес на кардиолозите с лекции, посветени на хроничната сърдечна недостатъчност и постерни сесии.

Верни на слогана: Ние лекуваме повече сърца, отколкото Казанова е разбил през целия си живот, ще Ви посрещнем с грижа и внимание и ще Ви насочим как да подобрите здравето на сърцето си!

Малко са сферите на медицината, за които не е необходимо да бъдем подготвени, казва специалистът по човешка генетика

Д-р Елица Бечева-Крайчир завършва медицина в МУ София през 2005 година. Придобива специалност по медицинска генетика през 2009 година под ръководството на акад. д-р Драга Тончева, благодарение на чиито усилия реализира и едногодишна специализация по молекулярна генетика в Токийския медицински университет и Институт RIKEN, Япония. Там се обучава в прилагането на широк диапазон от молекулярно-генетични методи за анализ и разработва докторската си дисертация върху генетичната същност на заболяването шизофрения в българската популация, като е напътствана от едни от най-знаменитите имена в областта на генетиката и цялостните геномни асоциативни проучвания –номинирания за Нобелова награда професор Юсуке Накамура. След защита на докторската си дисертация, д-р Бечева заминава за Германия, където специализира  човешка генетика, което включва и клинична специализация в педиатрия и клиника по вътрешни болести. От началото на 2020 г. тя е член на екипа на високотехнологичната болница „Сърце и Мозък” в Плевен и ръководител на лабораторията по медицинска генетика там.

– Д-р Бечева, какво представлява работата на лекаря генетик? 

– Лекарят със специалност Медицинска генетика завършва стандартното 6-годишно обучение по медицина. След това специализира 4 или 5 години (различно в различните страни), т.нар. човешка или клинична генетика, а след това полага държавен изпит по специалността. Лекарят генетик използва своите познания, за да разпознава и диагностицира генетични заболявания и предразположения и при възможност – да предлага генетично или друго, често персонализирано лечение. Друга важна задача на лекаря генетик е да обясни на пациента цялата необходима информация в разбираем формат и да чете непрекъснато, за да е в крак с най-новите данни, а те са много.

– Какви са предизвикателствата? С какви пациенти работите?

– Работата на генетика в клиничната практика е голямо предизвикателство по отношение на диапазона от медицински познания, които трябва да се притежават. Като се изключват някои, малко на брой, специфични сфери на медицината като травматология, почти няма специалност, за която генетикът да не е необходимо да бъде подготвен. В една по-голяма, централна клиника с генетична консултация, генетикът може в рамките на един ден да се наложи да приложи познания по онкология, ембрионално развитие, педиатрия, неврология, кардиология. Пациентите могат да са бебета, деца, възрастни хора, могат да са бременни жени, хора с генетично или онкологично заболяване или обезпокоени здрави близки родственици.

Генетикът трябва да може още при срещата с пациента да се ориентира по външни белези, които нормално могат да убягнат от окото –каква е формата на носа, как са разположени очите, особени ли са размерите на тялото и главата, каква е позата и походката, има ли особености по кожата. В голяма част от случаите е необходимо генетикът да проведе обстоен преглед на тялото, което за много пациенти е причина за смущение. В западните клиники се прави и подробна фотодокументация на децата или възрастните със проявления на генетичен синдром, което в нашата страна е силно неприемливо за много родители и пациенти. Снимките са необходими на генетика, за да може след консултацията да се концентрира добре върху всички белези, на които не е имал възможност  да обърне внимание. Често се налага да се съветваме с други колеги, дори от чужбина, тъй като се касае за изключително редки заболявания.

В същото време, генетикът трябва да е емпатичен, до известна степен психолог, да усеща страховете и емоциите на пациента и да съобрази подхода си към него спрямо тях. Трябва да знае кога и как да представи информацията и особено – някои резултати от генетични изследвания, чиито последствия може да са трудни за приемане. В същото време, генетикът няма право по никакъв начин да повлиява решението на пациента дали да се изследва, лекува по определен начин или оперира. Той трябва да представи неутрално и в напълно разбираем вид цялата необходима на пациента информация, за да вземе той информирано решение. Генетикът трябва да има търпение за многократно изясняване на нещата, защото материята е трудно разбираема, дори за други лекари. Понякога пациентът има нужда да говори с генетика и след консултацията, когато възникват още въпроси или тревоги. Понякога, генетикът „остава“ до пациента и семейството му за цял живот.

– Работата ви всъщност не е ли предимно в лабораторията?

– Лекарят генетик работи с удоволствие в лабораторията, но там господар е молекулярният биолог, на когото лекарят не бива много да се пречка. Лекарят трябва да познава идеално всички методи за анализи и диагностика, да знае кога кой метод да се използва. Лекарят е отговорен за правилната интерпретация на резултата от лабораторията: какъв е биологичният смисъл на получения резултат, но и какво клинично значение има той в конкретната ситуация – за този пациент, при това заболяване, на този етап от развитие. Лекарят генетик може да насочва нещата в лабораторията, може да носи отговорност за качеството на анализите и да прави клинична валидация, но добрата лабораторна работа се върши от специалист биолог.

– След специализацията Ви в Япония сте работили и няколко години в Германия. Какви са най-големите предизвикателства за Вас в професионален план, след като се завърнахте в България?

– Предизвикателствата са няколко и са сходни с тези в много други сфери в България. От една страна това са икономически съображения. За да се оборудва една съвременна лаборатория по генетика, която да може самостоятелно да извършва почти всички необходими дейности и анализи, е необходим значителен финансов ресурс, който нараства още повече и в хода на дейността на лабораторията. В същото време, възвръщаемостта от подобен вид дейност в нашата ситуация в България е почти изключение, като дори в този случай, това започва да се случва след няколко години усилия. Тук идва вторият – и според мен  най-голям проблем – липсва държавата. България е вероятно единствената страна от т.нар. „развит свят“, в която нито здравните осигуровки, нито друг държавен механизъм покриват по-голямата част от генетичните изследвания, а те, за съжаление, са много скъпи, защото консумативите и технологиите са скъпи.

Например: лечението на огромен брой заболявания, особено онкологични, в целия свят се определя в значителна степен от генетични изследвания и резултати. У нас, държавата поема разходите по тези скъпи лечения, но срещу изискването за определен генетичен резултат. Изследването трябва да се заплати от пациента, а често за него това е непосилно. Така пациентът остава без жизнено необходимата му терапия. Тази позорна поради административни недомислици ситуация е причина за изпускане на блестящи терапевтични възможности, а също отнема възможността за достатъчно ранна превенция и диагностика на заболявания, които в последствие лекуваме твърде късно.

В „Националния план за борба с рака в Република България 2030″ са заложени цели като въвеждане на съвременни скринингови програми за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на простатата, „целящи да обхванат възможно най-голям процент от таргетната популация, осигурявайки подходящ механизъм и скринингови методи в съответствие с европейските и световни стандарти“; „осигуряване на възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп до диагностични методи, центрове и водещи специалисти“. В същото време, в Националния рамков договор понятието „генетични анализи“ при онкологични заболявания се споменава плахо в една-две амбулаторни процедури, а предвидените средства са направо подигравателни. Така например, анализът на един биомаркер при солидни тумори се оценява на 400 лв. за пациент. Това автоматично налага избор на метод за диагностика, който вече се приема като недостатъчен по целия свят, където пробите на пациентите се изследват за голям брой маркери едновременно (чрез т.нар. секвениране от следващо поколение) и съответно, с отговор за възможности с голям брой специфични терапии. Това изследване, което вече е златен стандарт по света, не е предвидено в нашата здравна система, а цената му е най-общо  над 1000 лева. Дори университетските лаборатории, които получават частична субсидия от държавата за някои генетични анализи, не могат да си позволят по-съвременните технологии да са безплатни за пациента, освен ако не се касае за научен проект, където проблемите са други и няма да дискутирам тук.

Следващият голям проблем е липсата на кадри – нито образованието ни покрива необходимите познания, нито материалната база в университетите позволява обучение с такава апаратура, нито младите специалисти, които все пак са придобили необходимите познания, остават в България. В Германия, когато един лаборант се дипломира, той може на практика веднага да започне работа в лабораторията и ще свърши добре тази работа. У нас няма специализирана програма за обучение например на лаборанти по генетика, а лаборантът не е имал възможност да се обучи на такава дейност, защото лабораториите са малко, консумативите са скъпи, да не говорим, че всеки „крие“ какво знае и може – национален спорт в медицината у нас. Това подбива самочувствието на младите хора у нас, но слава Богу, срещам изключително интелигентни хора, които искат и се учат невероятно бързо и добре.

Следващ проблем е неосведомеността на хората като цяло, и за съжаление по-специално на лекарите, кога трябва да се обърнат към генетик или да насочат пациента към генетичен анализ. Тук отново липсват национални насоки или насоки на съсловната организация, каквито има почти навсякъде в другите развити страни. В Германия например, всеки личен лекар, хирург или гинеколог знае кога да се усъмни за фамилна форма на рак на гърдата или яйчника или, ако не е сигурен, има лесен и бърз достъп до общоприети, официални критерии за това. В България, отделни, обикновено работили в чужбина или по-млади колеги се обаждат да ни попитат дали да не насочат даден пациент, за което искрено се възхищавам. Но като цяло се назначават малко генетични изследвания, особено в областта на онкологията. Малкото на брой пациенти, които могат да си платят такъв анализ, изпращат пробите си в чужбина. Всичко това „убива“ развитието на генетичните лаборатории у нас.

– И все пак Вие се решихте да поемете риска и да оглавите  нова лаборатория по генетика, при това извън София. Вярвате ли, че тази лаборатория ще потръгне?

– Когато се завърнах в България преди 3 години нямах дори най-малка представа къде точно ще работя и заета с лични дела, все още не търсех работа. Бях силно изненадана от предложението на ръководството на„Сърце и Мозък“ да участвам в изграждането на собствена, високотехнологично оборудвана, създадена по стандарт, диагностична генетична лаборатория, при това „чак“ в Плевен. Оказа се, че работата беше предизвикателството, което търсех и толкова се запалих по идеята, че вложих цялото си сърце и всичките си познания. Имах изключителния шанс да направя това за работодател, който от една страна разбира риска от огромната инвестиция с отложена възвръщаемост, но от друга – изключителната важност, перспективност и потенциал на този вид здравна услуга. Благодарение на тази формула и страхотния екип на лабораторията, работата потръгна добре и вече работим с  пациенти не само от „Сърце и мозък“ Плевен, но и от други населени места – Варна, Бургас, Велико Търново, както и  от София, където аз също консултирам. Само за година и половина лабораторията въведе голям брой диагностични тестове, за сега основно при онкологични заболявания, които са сертифицирани или в процес на сертифициране, а самата лаборатория е сертифицирана и в процедура по акредитация. И всичко това на фона на свят, притиснат от пандемия, икономическа рецесия и война.

– Кои са най-честите генетични заболявания, с които се сблъсквате в ежедневната си работа?

– В момента, основните заболявания, поради които насочват пациенти към нас, са пациенти с онкологични заболявания. За една част от тях генетичният анализ е част от патологично-молекулярните изследвания, необходими за поставяне на диагнозата или определяне на прогнозата и подбора на най-подходящото лечение. Тук ролята на лекаря генетик е по-ограничена и е свързана основно с клиничната интерпретация на резултатите.

Друга част от заинтересованите са тези, за които може да се предположи генетична предразположеност към ракови заболявания. Обикновено това са млади пациенти или родственици, в чиито семейства са натрупани няколко злокачествени заболявания. Ролята на генетика тук е да разпознае за кой вид генетична предразположеност може да се касае и да назначи необходимите изследвания, за да го докаже. За тези пациенти е необходима много работа  – дълги разговори, в които освен същността на състоянието и смисълът на теста, се обяснява какви последствия може да има резултатът за пациента.

Освен с онкологични заболявания, в предишната ми дейност съм работила с много деца (и по-рядко с възрастни) с неизяснен интелектуален дефицит, със или без вродени малформации или засягане на физическото развитие. При тези случаи  се работи продължително, с цялото семейство,  поради което всичко това е много трудно. Моята работа е да разбера причината за състоянието на детето. Това има огромно значение за родителите, които в почти всички случаи идват с чувство за вина, мислейки, че те са направили нещо „неправилно“ по време на бременността. Повечето от тях изпитват облекчение от резултата от генетичните анализ, когато се установи причината. Освен това, идентифицирането на причината за болестта често може да ни помогне да изберем цяла система от терапевтични профилактични дейности, които да препоръчаме на семейството, за да лекуваме и избегнем бъдещи усложнения. В някои, макар и редки случаи, дори има целева генна терапия, както е при спиналната мускулна атрофия – там  ранната диагностика е от ключово значение. Откриването на определен генетичен дефект може да ни подскаже и каква е вероятността за зачеване на следващо дете със същото заболяване – за тежко увреждащи и летални заболявания пренатална диагностика за откриване на вече известния генетичен дефект намалява опасността за живота на майката от патологичната бременност или тежката загуба на още едно дете, родено с дадена болест.

Друга група пациенти са хората с наследствени заболявания или състояния с клинично значение. Може би най-честите причини за генетични изследвания в България за т.нар. генетични тромбофилии – предразположеност към по-засилено тромбообразуване. За някои региони на България са чести специфични нервно-мускулни, метаболитни или други наследствени заболявания, дори с характерни само за нашата популация (или отделни семейства) мутации.

Особено важна група пациенти са бременните жени с патологична бременност. Специфичното при тези случаи е, че трябва да се мисли и диагностицира много бързо, а последствията за значителни – избор за цял един живот. В същото време, до изясняване на ситуацията майката е подложена на изключителен стрес и генетикът трябва да е плътно до нея.

– Можете ли да дадете примери от собствената си практика, по какъв начин генетиката може да промени живота и лечението на пациентите?

– Нека отбележим, че генетикът никога не е сам при грижата за пациента, а подпомага клинициста да вземе най-подходящата посока на лечение и профилактика. Скорошен пример от практиката ми  е голямо семейство, с много жени, някои от които са оперирани, а други са починали от рак на гърдата или яйчника, в течение на години, на няколко поколения. При мен дойде жена от третото поколение (до колкото е известно) с рак – карцином на гърдата. В наши дни вече се знае, че в такова семейство е много вероятно да се касае за фамилна предразположеност към рак на гърдата и/или яйчника, свързана най-често с мутация в гените BRCA1 илиBRCA2. Откриването на мутация в един от тези гени при пациентката, позволи тази мутация да се докаже и при други засегнати родственици с рак. Но най-важното е, че мутацията не беше установена при здравата сестра на пациентката, която няма да е необходимо да живее в страх, че има по-висок риск за рак на гърдата и яйчника, но и няма нужда да се оперира, за да премахне тези органи преди да се е развил рак – нещо, което се препоръчва на носителките на мутации. Потомците на пациентката от женски пол също могат да се изследват за наличието на тази мутация, когато навършат 18 години, и това ще има ключова роля за тяхното бъдеще.

Друг пример е млад мъж, при когото по повод друго изследване, забелязахме типично отлагане на холестеролови плаки около очите и разбрахме, че в семейството има ранно настъпване на инфаркт на миокарда. Веднага предположихме фамилна форма на високи нива на холестерол и насочихме пациента към кардиология, където се установи почти пълно запушване на трите коронарни артерии. Пациентът беше успешно опериран и започва таргетно лечение за понижаване на нивата на холестерол, специално разработено за това заболяване.

Понякога, дори само обяснението, че не е виновна и има какво да направи, за да помогне на детето си, може коренно да промени живота на една майка на дете със синдром.

– Случвало ли Ви се е да не можете да поставите диагноза въз основа на информацията за пациента, на външния му вид? Как разпознавате всеки синдром или болест?

– Никой генетик на света не може да разпознае всеки синдром или болест. Дори сега се разработват софтуерни решения и изкуствен интелект, на които могат да се задават симптоми, описания, дори снимки – самите те още са далече от това да дадат отговор на въпроса коя е диагнозата. Сред нас генетиците има такива, които лесно запомнят характерни лицеви белези и по-бързо се насочват към един или друг генетичен синдром. Но дори те не могат винаги да познаят само на външен вид болестта. Всяка клиника и школа си има подход какво да се прави в този случай, каква поредица от анализи да се назначи, за да се идентифицира проблемът. Много съм благодарна на моя учител по клинична генетика, професор Чах от Германия, който ме научи как да мисля, за да реша проблема. Но тук се сблъскваме с факта, че тези изследвания, които са необходими, или се покриват само частично, или въобще не се покриват от здравната система. Така че, ако в момента нямам клинична диагноза, но не мога да използвам пълния капацитет на генетичната лаборатория, може и да не достигна до точна диагноза, а само до предположение за група заболявания. Това не е чудно или признак на недостатъчна квалификация. При над 20 000 гена и още в пъти повече генетични заболявания, голяма част от които са описани в единични случаи по света (например 2-3 деца), няма как да предположим всичко. Но колкото повече информация ни подаде клиницистът, педиатърът, лабораторията, толкова по-вероятно е да разберем какъв е дефектът. Спомням си мой случай от Германия – момче с неизяснен интелектуален дефицит, без малформации или отчетливи дефекти. Преди идването на пациента, лекуващият го лекар изпраща цялата подробна налична информация. В случая това значеше поне 4 часа четене на медицинска документация на немски за мен. Направи ми впечатление, че за всичките години, на всички изследвания, един електролит, иначе общо взето безобиден, е силно завишен. Последва търсене на информация за връзка на този резултат с интелектуален дефицит и откриване на само 3 гена, при които това е описано. Пробвах късмета си и при назначаване на анализ на целия екзом помолих да проверят първо тези 3 гена – иначе анализът отнема до няколко месеца. Оказа се, че именно там е дефектът на детето, а резултатът ми дойде след само десетина дни. Струваше си да почета.

 

Интервюто е публикувано в ,,24 часа“.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/12408884