Автор: Maria Stoyanova

Защо здравеопазването е част от националната сигурност?

Защо Общественият съвет за НДБ е вреден източник на скандали?

от 24 хабилитирани педиатри и медици, подкрепени от хиляди лекари и стотици хиляди пациенти, семейства и честни граждани 

Членът на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница към МЗ (ОС-НДБ), Благомир Здравков на 2 май по БНР потвърди отново, че „…[к]огато имаше инициатива за частен педиатричен комплекс, на  детското здравеопазване трябва да се гледа като елемент от националната сигурност на страната. Именно тези обекти са приоритет на държавата“ – поне поради това самозваните „разбирачки“ – членки трябва да се примирят с факта. По-рано, на 27 септември 2023 г., преназначеният през тази седмица за директор Б. Здравков,  и ръководството на държавната софийска педиатрия посетиха първата и единствена от 55 години насам новопостроена клиника за майчино и детско здраве ‚Мама и Аз‘ в уникалния частен болничен комплекс ‚Сърце и Мозък‘ в Плевен. Здравков и Димов, по собствените им думи останаха възхитени от всичко видяно, а по наши впечатления – зашеметени, особено от задоволството на родителите и семействата и от вдъхновението на десетки млади колеги, стажанти и докторанти! И понеже частните инвестиции провеждат държавната политика в здравеопазването – първият приоритет на българския народ – по този отличен начин, те или тяхното умишлено, злонамерено и организирано препятстване са част от националната сигурност. Преднамереното осуетяване на започналото и необходимо голямо сътрудничество между модерната ‚Мама и Аз‘ и изостаналата технологично, въпреки субсидиите, софийска педиатрия също и неизменно е част от националната сигурност – защото ние всички лекуваме български деца, а в Плевен приемаме най-тежките случаи от цяла България! Присвояването на здравеопазването и особено детското здравеопазване за частно еснафско администриране, или опитът за това, от организирана самозвана група, застрашава националната сигурност!

Общественият съвет пречи, а не помага на държавата да изгради НДБ

Пред БНТ председателят на ОС-НДБ проф. И. Литвиненко безцеремонно раздава присъди, като твърди, че „с частната болница е свършено“ и ръководи кампанията срещу проекта ‚Мама и Аз‘ София. Други трима лекари (д-р Б. Здравков, проф.  А. Кънева и доц. Б. Аврамова), индоктринирани от самозваните говорителки Н. Цекулова, М. Шаркова, М. Брестничка и други „разбирачки“, също участват от името на ОС-НДБ, като излизат от правомощията, за които са назначени от МЗ – не само изказват мнения, но натрапват своите заключения и очакват МЗ специално да ги информира за всички свои решения. Тяхната кампанията срещу проекта ‚Мама и Аз‘ София, търси измислено оправдание в тесногръдата прогноза за още по-дълбок кадрови дефицит. Тази прогноза е несъстоятелна и служи единствено за самообожествяване на безинтересните и подчертано некомпетентни нейни автори, които не са обучили нито един лекар и нито една медицинска сестра! Всъщност, ‚Мама и Аз‘ София решаващо намалява и даже може да премахне дефицита. ‚Мама и Аз‘ София, както хората вярват, е единственото решение на проблема през следващите години! Кампанията срещу частния проект, очевидно, е грубо противоправно вмешателство в работата и резултатите от дългогодишната работа на компетентните държавни органи на висша държавна власт. Некомпетентното, системно повтаряне, че  „няма нужда от нова голяма болница в София“ служи особено добре на анти-конкурентни и еснафски цели и зависимости. Разборът на личните интереси и източниците на доходи на участниците в този „хор“ предстои скоро. Понеже е непоправимо вредна за пациентите и медицинската общност, враждебната кампания на ОС-НДБ всъщност препятства пълноценното изграждане на НДБ – за което самият съвет е създаден.

По-важно – вместо да намерят многобройните полезни възможности за сътрудничество на двата проекта, гръмогласните активисти и активистки произвеждат само скандали в своя полза, тиражират абсурдни страхове и ясновидски заплахи за кадрова криза и провал на проекта НДБ, уж „миниран“ от ‚Мама и Аз‘ София. Само че ОС-НДБ явно познава и живее в Северна Корея и счита всички нас, квалифицираните педиатри и лекари от над 25 профилни медицински специалности, за крепостни, които могат да се „резервират“, „местят“, „дърпат“ или „влачат“, по техните глупави думи, или че „децата са собственост на държавата“ ?!?–  чудовищно безумие и пошла глупост! (всички цитати са документирани)

Довиждане, вреден и пропаднал ОС-НДБ към МЗ. Ние оставаме да лекуваме децата и най-тежките случаи и да възпитаваме и развиваме стотици млади медицински таланти в прекрасната частната модерна ‚Мама и Аз‘.

Проф. С. Стефанов, доц. М. Гайдарова, доц. Й. Попов, проф. Я. Симова, доц. Д. Хазърбасанов, доц. М. Мирчев, проф. Д. Константинов, доц. Д. Харитонов, проф. П. Божинов, доц. С. Тодоров, проф. В. Петров, проф. А. Аспарухов, доц. Н. Чилингирова, проф. Т. Делийски, доц. В. Корновски, проф. Б. Спасов, проф. Н. Николов, проф. И. Димитров, доц. А. Карашмалъков, проф. М. Николовски, доц. Л. Манчев, доц. И. Илиев, проф. В. Тодоров, проф. Т. Веков

от проф. С. Стефанов, проф. П. Божинов, проф. Д. Константинов и д-р В. Симов

Оптимистично установихме, че в края на тази кампания редица клиширани мантри загубиха глас и почти не се споменаваха. Така например, премахването на статута на болниците, като търговски дружества, не се издигна като искане от почти никой кандидат-депутат. Очевидно са разбрали, че освен ако не искат да се върнем към системата „Семашко“ и изцяло централно финансиране „на калпак“ независимо от качеството и обема на медицинската дейност, трябва да приемем тази организационна форма. Остават обаче други митове и легенди в употреба засега, които ако бъдат използвани за прокарване на законодателни и изпълнителни решения, ще навредят сериозно на развитието в този стратегически сектор, който е „приоритет на приоритетите“ за българите от поне четвърт век. Има даже директна злоупотреба и подмяна при позоваването на наскоро публикувания доклад на ДАНС, в който естествено няма програмни изводи и указания накъде да върви нацията и как да се постига устойчива политика в здравеопазването.

„Болниците са много […] не трябва да се допускат нови частни болници, особено в София […] не трябва частните болници да имат достъп до финансиране от НЗОК“ 

Заслепяването започва с броенето на „къщите“ и „табелките“, а никой не се занимава да отговори защо, като имаме толкова много лицензирани болници, имаме ниски клинични резултати и ниско удовлетворение на пациентите. Защо, също така, над 50% от лицензираните легла в столицата са празни, а от заетите поне 10% са за долекуване и в санаториуми, получили статут на болници. За нас отговорът е кристално ясен: защото съществуват само по статистика, а наличните са непривлекателни и негодни да отговорят на нуждите и очакванията на населението. Затова българите и преди всичко софиянците плащат милиони евро в частни болници в чужбина, за да търсят адекватно лечение. Всъщност многопрофилните болници за активно лечение в страната не достигат, независимо от тиражираните измишльотини! Многопрофилните болници в България, които активно лекуват над 90% от пациентите, са 40 в цялата страна. Всяка от тях извършва медицински дейности за над 20 млн. лв. годишно. В тази реална структура на болничното здравеопазване у нас участват 25 държавни, 13 частни и 2 общински болници. От тях в София са 14 , като 4 са частни, а 10 – държавни.

Статистически, най-висока средна продължителност на живота е регистрирана в Плевен, Пловдив и Бургас и за нас това до голяма степен се обуславя от големия брой модерни частни болници с много висока заетост на леглата. Как принудително да забраним на хората да се лекуват във високотехнологичните частни болници, когато всички наши осигурителни вноски са принудително събрани чрез фиска (НОИ) в НЗОК? На политиканстващите популисти трябва да обясним, че това сега е невъзможно без да погазим грубо конституционно гарантираното право на избор – с огромен риск от предизвикване на национални бунтове и въстания! Ако демонополизираме касата и дадем право на избор на хората къде да се осигуряват, например в частните каси, които работят само с частни болници – сътресенията ще бъдат гарантирани: НЗОК ще остане без бюджет, а разслоението в обществото ще се радикализира до крайност.

„Законодателен мораториум за нови болници […] активна държавна политика за развитие и задържане на кадри“

Блокирането на инвестиционния процес в бурно развиващия се сектор на медицинските и здравните технологии, заедно с поддържането на 25-годишния мораториум за приватизация на областните и университетските болници при държавен монопол над медицинските университети, ще върнат българското здравеопазване в каменната епоха при условията на свободна пазарна икономика. Примерът с тежките проблеми в държавното здравеопазване на Великобритания, люлката на съвременния капитализъм, е повече от красноречив. Ако сега има дефицит на кадри и този мораториум бъде приет от парламента, след 10 години лекарите, които практикуват медицина в България, ще се броим на пръсти!

Защо никой в тази кампания не даде отговор, дори и опит не направи да отговори:

• Как ще преодолеем тежкия дефицит на медицински кадри, които не искат да работят в заварените болници?
• Кога и как ще въведем конкуренция по качеството в здравеопазването, което е единственият път за повишаване на клиничните резултати и издигане на задоволството на пациента?
• Какъв е пътят за намаляване на рекордната детска смъртност и много високата обща смъртност и кога ще пресечем задълбочаването на демографската криза в страната?
• Защо не признаем, политически, важната роля и да насърчим законово регламентираните частни инвестиции за провеждане на държавната политика в здравеопазването?

Ние сме големи оптимисти в нашата борба за висококачествено, модерно, ефикасно и ефективно – конкурентоспособно – здравеопазване в служба на пациентите и техните семейства, защото каквито и митове, легенди или инсинуации да се тиражират от войнстващите популисти или политиканстващите „разбирачи“, високотехнологичната медицина няма алтернатива, а нашите напреднали знания в нея спасяват живот всеки ден.