Автор: BCI

„За нас пациентът винаги стои на първо място“ – с това разбиране в душата и сърцето, и на дело, Българският Кардиологичен Институт (БКИ) създаде първата специализирана кардиологична болница през 2007 г. в Плевен. До днес в нея са преминали стотици хиляди възхитени пациенти и са спасени десетки хиляди живота при животозастрашаващи сърдечносъдови заболявания и събития, главно инфаркт на миокарда.

Кой е главният приоритет на държавната здравна политика в България?

Няма единна политическа или легална дефиниция. Безспорно той включва осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ, лечение и здравни услуги за цялото население на страната. Във водещите модерни болници ‚Сърце и Мозък‘ и блестящата новопостроена клиника ‚Мама и Аз‘ се лекуват малки и големи пациенти от цялата страна и от всички държави на Балканите, от абсолютно всички възрастови групи, от абсолютно всички етноси, включително хора от Африка и Азия. „Ние никога не сме ‚подбирали‘ пациентите, подлежащи на хоспитализация, нито по платежоспособност, нито по друг критерий, например имуществен или образователен ценз, етнос, произход и т.н., а се съобразяваме единствено с медицинските показатели и индикации и практикуваме медицина, основана на доказателствата“ – твърдо заявява проф. д-р Яна Симова, изпълнителен директор  на БКИ.

Частните болници не получават държавни субсидии и капиталови инжекции

И как така се справят, за да не бъдат, както ги определя министърът, „цъкащи бомби“, а по-скоро трябва да бъдат и са като „цъкащи часовници“? Фалшивите обвинения за подбор на пациентите или за неприемането на най-тежките случаи рухнаха бързо тази година, когато НЗОК обяви, че 24% от тежките кардиохирургични операции (при 100% остри животозастрашаващи състояния) през 2022 г. са извършени в ‚Сърце и Мозък‘, при това с рекордно ниска за цяла Европа вътреболнична смъртност. Над 60% от всички кардиохирургични интервенции и инвазивни кардио процедури се извършват в частни болници с – по общо признание – много добри клинични резултати. Сериозните частни болници разкриха собствени отделения по патоанатомия, лаборатории и други звена с ниска или нулева доходност.

Спешната помощ е държавна по закон и физически се намира по-често в държавните болници

Този продължаващ монопол, за който няма клинична пътека и изцяло се финансира от държавния бюджет, изкривява картината за приноса на частните болници, създава условия за феодално влияние на отделни държавни директори и най-лошото – потиска избора на пациента. Един въпиещ пример на феодализация в Плевен: спешната държавна помощ се намира в сградата на държавната болница. Директорът на държавната болницаа е забранил и след серия скандали със сменената директорка на спешната помощ, е успял да ограничи реферирането (изпращането) на спешни пациенти към частните болници в града и особено към „Сърце и Мозък“. Въпреки че там има пълна готовност и отлични условия за оказване на най-съвременна спешна помощ, редица пациенти са принудително отведени в непредпочитаната от тях държавна болница – против тяхната воля и волята на техните роднини. Грубото администриране на процеса нарушава правото на избор на пациента и понижава качеството в болничното здравеопазване в страната, което със сигурност остава първокласен държавен приоритет. А обществената функция, която лекарят изпълнява – независимо дали работодателят му е държавен, общински или частен, е една и съща. Например, винаги когато български съд е определил лекар експерт от частна болница по съдебно дело, той се е отзовавал и е давал своята обективна професионална експертиза.

Министърът няколко пъти потвърди своето правилно разбиране, че само със съвместни и координирани усилия на частните и държавните болници, включително сливания, приватизация или други организационни форми на сътрудничество, и единствено чрез конкуренция по качеството можем да издигнем националното здравеопазване до европейско ниво.

Тризнаци – две момиченца и момченце, заченати по естествен път, проплакаха в последния ден на август в най-новата клиника за майчино и детско здраве ,Мама и Аз’. В момента бебетата са под наблюдение в неонатологичния интензивен сектор на клиниката. Състоянието им е стабилизирано, информира д-р Андрей Христов, началник на отделението по неонатология.

Малчуганите са се появили на бял свят с минута разлика – в 9,15 ч., 9,16 ч. и 9,17 ч. и са с тегло между 1400 г. и 2100 г. Раждането са водили д-р Александър Любенов – началник на отделението по обща и онкологична гинекология и екипа му, неонатологични екипи под ръководството на д-р Андрей Христов, екип от отделението по анестезиология и интензивно лечение и интензивни акушерки.

„Своята глътка живот посрещнаха за първи път наши пациенти – тризнаци, от високорискова бременност. Майката е от друг областен град, но е избрала ,Мама и Аз’ заради отличните специалисти и модерната апаратура, благодарение на които можем да посрещнем и най-големите предизвикателства. За да посрещнем бебетата, бяха сформирани три пълни самостоятелни неонатологични екипа със съответната техника. След първоначалната стабилизация на новородените, те бяха преместени с транспортен кувьоз до неонатологично интензивно отделение, където започна борбата за техния живот. Направихме вливания на необходимите лечебни разтвори и лекарства, а на 20-ата минута приложихме лекарство, за да могат белите дробове да функционират по-добре, подпомогнати от апаратите за дишане“, съобщи д-р Христов.

Майката на бебетата – Мирослава, се чувства добре и е настанена в родилното отделение на ,Мама и Аз’. Тя и таткото Захари вече са имали среща с лекарите, за да се информират за състоянието на децата си. Таткото е имал възможност и лично да види малчуганите. Тризнаците вече си имат и имена. „Със съпруга ми избрахме Габриела, Елена и Мирослав. Най-важното за нас е да са здрави“, споделя щастливата Мирослава и разкрива, че вкъщи с най-голямо нетърпение бебетата очаква баткото, който е на 2-години.

Габриела, Елена и Мирослав ще останат под наблюдение, докато достигнат необходимото препоръчително тегло за своята възраст.

Цялата новина можете да прочетете тук.

Мъж на 46 г. със симптоми на миокарден инфаркт постъпва по спешност в ‚Сърце и Мозък‘ през нощта и е приет от д-р Халит Чобан и д-р Мартин Корийков. Още в спешния кабинет пациентът изпада в клинична смърт. Моментално е събран реанимационен екип.

„Веднага започнахме реанимационни мероприятия в пълен обем, включително над 30 дефибрилации и сърдечен масаж в продължение на час и половина. Поставихме временен пейсмейкър“, коментира д-р Нестор Петров – лекар реаниматор.

След стабилизиране на жизнените показатели екипът на д-р Камелия Кръстева, инвазивен кардиолог, провежда спешна коронарография с апаратна вентилация и поставя два стента.

След едноседмично лечение в интензивния сектор и клиниката по кардиология пациентът е изписан със запазена помпена функция на сърцето, без оплаквания.

Въпреки съвременните методи за диагностициране и лечение на исхемичната болест на сърцето, смъртността от остър коронарен синдром остава висока, предимно поради неглижиране на симптомите от страна на пациентите и късното търсене на медицинска помощ. Острият миокарден инфаркт може да засегне и пациенти в млада възраст, затова превенцията и навременните медицински грижи са особено важни.