Автор: BCI

В навечерието на коледните празници всички хора чакат своето чудо. Нашето коледно чудо се случи още на Бъдни вечер 2022 г., когато разбрах, че съм бременна. Беше най-красивият подарък, който можех да получа. Бременността минаваше леко и спокойно, докато в 24 гестационна седмица станах главен герой на най-лошия си кошмар. Сменихме три болници, за да спасим момиченцето си. В първата се отказаха от нея, във втората се бореха за нея, докато тя стана толкова голяма, че да отиде в педиатрия, а в третата – ,Мама и Аз’ в Плевен, доктор Симов повярва в нея и ѝ даде шанс за живот.

Бебенцето ми се роди 590 грама. През първите месеци от живота си премина през толкова трудни моменти – няколко пъти прескочи смъртта, преживя лазерна операция на очичките, транспортиране от София до Плевен със специализирана неонатална линейка на ‚Мама и Аз‘. Не се предаде. С мъжа ми бяхме плътно до нея всеки ден, за да ѝ даваме сили. Вярвахме и се молехме молитвите ни да бъдат чути и съдбата да не ни отнеме рожбичката. А аз, с цялата си душа, исках точно тя да бъде моя дъщеря – Емилия.

Минаха месец, два, три, сърцето ми кървеше. Болката в мен ставаше все по-силна и безнадеждна. Аз загубих себе си. Не можех да повярвам, че точно това се случва на мен. Исках си бебето. Исках да ѝ помогна, но не знаех как. Единственото, което можех да направя, беше да се моля, да не спирам да вярвам и да ходя при нея всеки ден – да ѝ давам любовта и подкрепата си.

Когато тя беше зле, аз преживявах болката ѝ, изпитвах абсолютно реални симптоми. В най-трудния за нас момент, някак намерих сили. Казах си, че отчаянието няма как да продължи и ние сме тези, които трябва да променим пътя! С помощта на майки, които са минали през това изпитание и чиито дечица са били спасени от доктор Велимир Симов, аз направих опит да се свържа с него. Писах му имейл. Знаех, че той най-вероятно има толкова много ангажименти, че едва ли ще ми отговори точно на мен. Затова намерих първия телефон, който имаше под неговото име в интернет и се молех късметът да се усмихне. За моя най-голяма изненада попаднах на най-милата жена, която можеше да ми вдигне телефона (рядкост в България). Когато разказах историята си, плачейки и хлипайки, тя каза, че ще направи всичко възможно да ме свърже с доктор Симов. Така и стана, веднага имах положителен отговор.

Предстоеше ни да вземем най-важното решение като родители – дали да оставим детето в софийска болница, или да я преместим в Плевен при доктора, който ни даде надежда. Поехме риска. Не се знаеше, дали тя щеше да издържи пътя до Плевен даже и с най-специалната линейка на земята. Шансът да оцелее беше минимален, тъй като беше интубирана и в същото време болна от пневмония.

Разбира се, тя отново показа, че е герой и не се предаде!

Беше поета от екипа на педиатричното интензивно отделение на ,Мама и Аз’ в Плевен. В продължение на 2 месеца всички специалисти се бореха за живота ѝ денонощно. През този период имахме възможност да я посещаваме всеки уикенд. Пътувахме, виждахме я и се връщахме. Знаехме, че е в добри ръце.

Изненадата дойде, когато една сутрин д-р Симов ми се обади и каза: „Майче, идвай, детето е екстубирано и диша само вече 48 часа. Чакаме ви, ще ви настаним в самостоятелна стая, за да се грижите за нея“. Това и чаках. Веднага си стегнах багажа и потеглих за Плевен.

Исках да разцелувам лекаря, да взема детенцето в прегръдките си и да не я пусна никога повече! Настаниха ме при нея и първите дни всички сестри ми помагаха. Исках да се науча да правя всичко сама. Казвах им: „Моля ви, оставете ме аз да го направя. Искам Аз.“ Бързо научих как да се грижа за детето си. Какво се прави под час, как да се справям със зависимостта ѝ от кислород. На третия-четвъртия ден вече бяхме напълно самостоятелни.

Беше чудно, беше приказно! Аз бях с бебенцето си. Липсващата част от сърцето ми беше намерена, беше запълнена. Любовта ми беше пълна. Най-щастлива се чувствах, когато заедно с мъжа ми бяхме с нея и се гушнахме. Вече бяхме истинско семейство. Нашето детенце вече беше с нас!

Това е чудо на природата – от 590 грама да станеш 4 килограмов човек! Да желаеш толкова силно живота. Еми има мисия и е тук, за да я изпълни. А докторите, които я спасиха, са нейните пътеводни архангели. Сигурни сме, че най-хубавото тепърва предстои, защото днес ни изписват, а коледните празници ще прекараме заедно.

От името на щастливото ни семейство, искам да кажа едно огромно благодаря на всички, станали част от нашето щастие. Никога не се променяйте и преди всичко – останете толкова всеотдайни лекари и хора. Нашата Коледа ще бъде пълна. Вярвайте в чудеса и знайте, че те се случват на тези, които вярват в тях. Нашето чудо е Емилия! Защото го има явлението ‚Мама и Аз‘. Пожелаваме ви весели празници. И обичайте любимите хора. Раздялата се измерва в дни, а любовта е безгранична.

В България не достигат над 3000 АГ специалисти, а неонатологията и педиатрията не са привлекателни за младите лекари

от д-р Никол Горанова и д-р Добромир Андреев

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2021 г. броят на лицата под 18 години в България е 1 188 803 (17,4% от общото население). Страната ни е сред държавите, в които делът на децата в риск от бедност или социално изключване е значително по-висок от средния за Европейския съюз.

Няма европейска или друга развита държава, която да не е изправена пред предизвикателствата на застаряващото население и ниската раждаемост. По данни на гръцката статистика през последната година прирастът отново е отрицателен, като починалите са два пъти повече от новородените деца. Коефициентът на раждаемост в Унгария е 1,61 родени деца на жена през 2021 г., което е доста под правителствената цел от 2,1 раждания, необходими за нарастване на населението до 2030 г. Докато в Италия са регистрирани повече от 12 смъртни случая на всеки 7 раждания. Споменаваме само сходни по размери и манталитет държави от ЕС. На обратния полюс са Дания, Швеция и Люксембург, където отделят най-голям обществен ресурс за стимулиране на семействата, като процент от БВП под формата на необлагаеми приходи за всяко дете до 18 г. или семейни помощи за образование и издръжка. Логично е тези държави да бъдат привлекателно  място за младите семейства.

Приетият вчера бюджетен дефицит се формира главно от „социални“ плащания, сред тях обаче директното насърчаване на раждаемостта е незначително. През 2024 г. се очаква размерът на детските надбавки да остане непроменен спрямо 2023 г. Увеличава се, обаче, прагът за получаване на надбавки на 710 лв. (доход на човек от семейството) и за първи път след 2015 г. нарастват надбавките за деца с ТЕЛК, както и бюджетът за социални услуги. С 50% ще се увеличи еднократната помощ за раждане, но тя ще е само 375 лева за първо дете.  Продължават да не достигат места в детските ясли и градини, а цените на клиничните пътеки са много ниски спрямо средните в ЕС. Очевидно държавата остава голям длъжник към българските деца и семейства. Чужди инвеститори в нашия сектор няма, а националните частни инвеститори, едва наскоро се появиха.

За майчиното и детското здравеопазване е написано и казано много, почти от всички, но едва през тази година само една новопостроена клиника отвори врати. Затова пациентите я нарекоха „явлението“. Обществото и държавата трябва да подкрепят най-добрите – тези с реален принос и резултат, защото без да увеличим раждаемостта демографската криза ще ни погълне!

В България вече има едно място, което развива модерна педиатрична помощ и грижа с водеща експертиза, за да ги превърне в напълно достъпни за всички. Тук ежедневно доказваме, че високите технологии, хигиената и прецизните стандарти не са лукс, а клинична необходимост и медицинска ценност. Ние в ,Мама и Аз’ вече обяснихме как и защо пазим и пълним трезора на нашето национално богатство и бъдеще. Успяваме също да убедим десетки млади жени да имат трето дете след като сме акуширали второто. „Агресивното“ насърчаване на високата раждаемост, независимо от социалния, образователния, семейния, имотния и всякакъв друг статус трябва да бъде национална политика и дългосрочна стратегия.

Раян е едно от онези мънички и борбени деца, родени преждевременно, които наричаме малки герои. Той е предколедното чудо за едно семейство от малък град в Северна България – след двумесечен престой в отделението по неонатология на най-новата клиника за майчино и детско здраве у нас ,Мама и Аз’, малчуганът е вече вкъщи при своите родители.

„Раян се роди много по-рано от нормалното. Средната продължителност на една бременност е 40 гестационни седмици. Той се появи на бял свят в 30 гестационна седмица и то в условията на спешност, при реално животозастрашаващо състояние на майката. При раждането си тежеше едва 1300 г“, разказва д-р Андрей Христов, началник на неонатологията в ,Мама и Аз’.

„Имах проблемна бременност, по време на която бях консултирана и лекувана в софийска клиника. След стабилизиране на състоянието ми лекарите ме изпратиха вкъщи с уговорката при необходимост да постъпя в болница веднага. Усложненията обаче дойдоха неочаквано – обилен кръвоизлив от почти напълно отлепена плацента ме изпрати по спешност в болницата в периферен на Плевен град. Състоянието ми беше опасно както за живота на детето ми, така и за мен самата“, разказва майката на Раян.

„Благодарение на професионалните и бързи действия на колегите от многопрофилната болница, младата жена е реанимирана и веднага, без забавяне, е качена на операционната маса за спешно цезарово сечение. Резултатът е появата на Раян в 30 гестационна седмица“, разказва д-р Христов. Малкият веднага е поет от дежурния педиатър, но на практика е изключително неподготвен да живее без чужда помощ в резултат на преждевременното раждане. Лекарите провеждат първична реанимация на новороденото и създават необходимите условия за неговото транспортиране. За да спасят живота на бебето, те се обръщат към екипите на ,Мама и Аз’, защото добре познават възможностите и постигнатото в новата детска клиника, включително в грижата за екстремно незрелите деца.

При получаване на информация за случая в неонатологията на ,Мама и Аз’ лекарите веднага сформират екип и тръгват към населеното място със специализирания неонатологичен реанимобил, оборудван с интензивен транспортен кувьоз и респиратор. В рамките на час и 15 минути от обаждането, реанимационният екип от Плевен пристига на място.

„Наложи се Раян веднага да бъде интубиран и поставен на апаратна вентилация, да канюлираме и вена за вътревенозна инфузия на лекарствени вещества. Това се случи там, на място, ние вкарахме нашия интензивен транспортен кувьоз в самата операционна зала, за да осъществим цялата тази дейност в спешен порядък. След транспортирането му  към     Плевен, Раян постъпи в интезивния сектор на нашата неонатология“, продължава да разказва д-р Христов. Добрата екипна работа на лекарите от двете болници, техният професионализъм и наличието на съвременна апаратура дават шанс на един малък герой да живее.

Следват два месеца на грижи и внимание от целия екип. „Раян преживя доста тежки моменти – наложи се да му бъде приложено изкуствено дишане, инжектирахме му и специална субстанция в белия дроб, за да може да усвоява кислорода, антибиотици, плазма, кръв, подложен бе и на редица изследвания. Вече е в стабилно състояние, клинично здрави и с тегло от 2800 г. В крайна сметка нашата история има своя щастлив край и детето ни си е вкъщи“, развълнувано споделят родителите.

„За нас е важно и какво качество на живот ще има детето, след изписването. Радостен съм, че проведените скринингови изследвания при Раян показаха, че той няма очно засягане, изписваме го без прояви на дихателна недостатъчност и без нуждата от допълнително подпомагане на дишането в домашни условия“, споделя д-р Андрей Христов. И завършва: „Историята на Раян е история за доброто, която носи надежда и трябва да се разказва. Защото децата са най-ценното!“

Изпълнителеният директор на Българския Кардиологичен Институт е гост в епизод на подкаста на Българското Национално Радио „В центъра на системата“ по темата за холестерола. 50 на сто от хората на 50 годишна възраст имат атеросклероза по съдовете.

Чуйте подкаста тук.

Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е не само болница, а място, където има човещина и хуманност, за тях няма събота и неделя, казва Мина Джугларска

Бургазлийката Мина Джугларска пристигна със счупен крак и с патерици в редакцията на Флагман.бг, за да благодари на хората, които запазиха семейството ѝ. Познаваме добре Мина Джугларска покрай всеотдайната ѝ работа в подкрепа на децата със специални нужди в Община Бургас.

„Съпругът ми, който е баща, дядо и стълб за нашето семейство, е с нас за Коледа, защото Ви има“ – днес нейната благодарност е за директора д-р Лидия Стефанова и цялото семейство на болница „Сърце и мозък“, а емоционалният ѝ разказ е твърде личен, той няма нужда от редакция и встъпление, затова Ви го предоставяме:

„Всичко започна на 22 октомври, неделя, моят съпруг Васил Джугларски беше на лов. Тръгвайки си, се почувства зле, обажда ми се по телефона и казва: „Чувствам се зле, имам болка в гърдите и не мога да дишам.“ За мен беше повече от ясно, че нещата са много сериозни, но се постарах по най-добрия начин да отнема от него напрежението и болката. С общи усилия той успя да стигне до болница „Сърце и мозък“. Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е не само болница, а място, където има човещина и хуманност. Начело с директора д-р Лидия Стефанова за тях няма събота и неделя. 22 октомври беше неделя, но веднага екипът се събра по спешност заради моят съпруг. Установи се, че съпругът ми има много сериозен проблем с аортата, което аз няма как да кажа с медицински термин, за да не звучи глупаво. Животът на Васил беше в техните ръце и всичко се случваше за толкова кратко време. Ужасът вледени всички нас, неговите близки. Отделно аз бях със счупен крак от два дни, лежах неподвижна вкъщи с гипс, шина и две патерици.

За това, което се случваше, аз мислех, че никога злото не идва само. Веднага екипът го прие, задържаха живота му и започна една седмица физическа и психическа подготовка на неговото състояние, за да може да се проведе операцията, в която да се приложат иновативни методи и техники, с вкарване на ендопротеза и други необходими неща, за които всеки ден и всеки час се намираше специалист, който да ни обясни по човешки начин.

В деня на операцията доц. Владимир Корновски, кардиохирургът, който е на световно ниво в своя професионализъм, заедно със своя екип направи 12-часова операция, в която се случват и други неочаквани проблеми, които са овладени и всичко завършва по най-добрия начин. Въпреки 12-часовата операция и че ние близките стояхме и очаквахме резултата, имаше кой да ни обяснява защо операциите са толкова дълги, какво се случва, че е необходимо време. Екипът, който извърши операцията, положи грижи и след това. Всеки ден ни обясняваха какво следва. За кръводарителите, например, казваха, че можем да занесем бележките и по-късно – нужни бяха веднъж 6, а след това още 8. Непрекъснато ни успокояваха, срещахме такава човещина и отзивчивост, че няма как аз в навечерието на Коледните празници да не дойда и лично да не го разкажа. Добрият пример трябва да се казва, не може само да ругаем здравната система. Добрият пример съществува, лекарите се борят за нас, за нашите близки и за нашия живот. Освен екипите, които си знаеха перфектно работата, бяха готови и за изненада, най-човешкото е, че те обясняваха. Доц. Корновски отговаряше с търпение на всичките ми лаишки въпроси след тези 12 часа.

В процеса на възстановяване на съпруга ми се срещнах и с директора д-р Лидия Стефанова, исках да ѝ кажа, че това е много модерна болница, в нея има дори психолог. А санитари, медицински сестри, технически секретари – всички са на точното място в точното време. Тя казваше: „пациентът има право, той е на първо място, това е повече от нормално, което сме свършили, госпожо.“ С усмивка тя намери начин да ми обясни, че това е „Сърце и мозък“ и така ще бъде.

Много благодаря на всички, които помогнаха той да е вкъщи, да се възстановява. Виждам радостта и на медицинските екипи, когато ходим на контролни прегледи. Те го посрещат и му се радват. Процентът на оцелели при подобна животоспасяваща операция, въпреки добрата техника и подготовка на медицинските лица, е много малък като успеваемост. Моят мъж получи втори шанс, той да бъде жив и сред нас, неговото семейство.

Сега ще се съберем всички на Бъдни вечер. Всяка година имаше на кого и за какво да благодарим. Тази година ще благодарим на цялото семейство на болница „Сърце и мозък“. Вие сте сърце, което работи с мозък. Надявам се да станете бранд, както мечтае д-р Стефанова и наистина да сте гордостта не само в Бургас, България, а и извън граница.“

от д-р Никол Горанова и д-р Добромир Андреев

Старата мъдрост „здравето е голямо богатство“ е винаги актуална. Днес населението застарява, а продължителността на живота расте, но дори и в много напреднала възраст здравето е богатството на всеки.
Застрахователните и презастрахователните компании, осигурителните схеми, банкерите и инвестиционните банкери – всички, които оценяват хиляди класове рискове – от десетилетия включват здравния статус на населението, служителите, предприемачите и даже политическите лидери в техните матрици, анализи и прогнози за оценка на богатството. Ние обаче по емпиричен път знаем нещо по-важно и по-ценно – есенциалният компонент на богатството, просперитета, щастието и дълголетието са нашите здрави деца! Ние в „явлението“ ‚Мама и Аз‘ развиваме екзистенциалното ядро в трезора на нашето национално богатство и нашето бъдеще.

От друга централна медия вчера ни попитаха защо нямаме обществен съвет или консултанти, за да ни напътстват в развитието. Всъщност имаме най-честния, най-компетентния обществен съвет, за който може да се мечтае: над 300 пациентски семейства, над 900 дарители само в рамките на двуседмична кампания, над 20 партньорски клиники в страната и над 10 в чужбина. От 1 юни т.г., когато новопостроената клиника ‚Мама и Аз‘ отвори врати, до днес имаме 137 родени  живи и здрави бебета. А за развитието на кадрите в детското здравеопазване, по-нататък,  формализираната „романтична“ бюрокрация няма да помогне. Изборът на пациентите и реферирането на най-тежките случаи от колеги в другите клиники са главните сили, които задължително ни напътстват. Доверието на дарителите също силно ни обвързва и мотивира!

Дарете тук!

Приемаме единствено поименни дарения, прозрачно, само по банков и електронен път на преводите – с пълен отчет към дарителите.
Пропуснатите ранни диагностика и лечение при новородените и децата, освен че предизвикват преждевременна смърт и страдания за цял живот на много семейства, създават огромна икономическа, финансова, социална, психологическа и хуманна тежест за нацията – за години, десетилетия наред. Хората обедняват емоционално, финансово, материално, духовно. Така семейният трезор е напълно ограбен! Производителността и благосъстоянието на родителите на болни деца – виждаме го всеки ден – се смачкват, променят се до неузнаваемост. Особено трагично е когато всичките спестявания и средства, набрани от всякакви дарителски кампании, са изхарчени в чужбина без съществен медицински напредък и често без никакъв резултат и надежда. А не трябва да е така! Нали сме общество на споделените хуманни и демократични ценности…

Ние сме благочестиви християни и не е богохулно да кажем истината по Коледа, че само с пожелания и молитви детското здравеопазване няма да се възроди. Увеличението на педиатричните и свързаните интервенционални клинични пътеки трябва да продължи и да се превърне в ежегодна устойчива тенденция. Тогава повечето хора ще намалят говоренето, а добрите клиники ще покажат силни резултати, като нас. Сега се стараем усилено да върнем колкото се може повече излекувани деца вкъщи за Коледа.

Без да има специализиран национален фонд за иновации и обучение на кадрите в детското здравеопазване, ние все пак се подготвяме и ще специализираме в чужбина. Ще се върнем да се грижим за майките и децата в България, ще се посветим на научни изследвания в педиатрията, акушерството и гинекологията и ще практикуваме напреднала медицина, за да лекуваме и се грижим за децата на България.

Пациентите знаят отлично защо.

Цялата новина можете да прочетете тук.