Автор: BCI

Драматичната битка за живота на млад пациент с масивен инфаркт завърши успешно благодарение на светкавичната реакция и 24-часовата готовност на кардиологичния екип на ‚Сърце и Мозък‘. Екипът спаси живота на 42-годишен мъж в изключително тежко състояние, доказвайки за пореден път, че при острите сърдечносъдови заболявания всяка секунда е от значение.

Мъжът постъпва в спешното отделение на болницата по повод внезапна гръдна болка – класически симптом на инфаркт на миокарда. Още при първоначалния преглед в шокова зала състоянието му рязко се влошава. Сърцето на пациента спира да бие ритмично и навлиза в животозастрашаваща аритмия (камерна тахикатдия), което води до клинична смърт.

Дежурният екип в състав д-р Симонов, д-р Адова, д-р Александров реагира мигновено и започва реанимационни действия. Лекарите се борят с всички сили за живота му, като се налага прилагането на повече от 20 електрошока (дефибрилации), за да поддържат циркулацията на кръвта и да възстановят сърдечната дейност.

Причината за тази нестабилност е запушена коронарна артерия, поради което кардиолозите незабавно насочват пациента към инвазивната кардиология (ангиографска зала), докато реанимационните действия продължават. „Това беше надпревара с времето. При подобно критично състояние единственият шанс за пациента е отпушването на инфарктната артерия“, споделят от лекуващия екип.

В условия на спешност инвазивните кардиолози извършват коронарография. Специалистите установяват пълно запушване на основен кръвоносен съд, захранващ сърцето. Екипът успява да премине през запушването и извършва успешна реваскуларизация (поставяне на стент). Ефектът е мигновен. Още докато пациентът е на масата, кръвотокът е възстановен, сърдечният мускул се „успокоява“ и ритъмните нарушения изчезват напълно.

Този случай е поредното доказателство за ключовата роля на високоспециализираните центрове за лечение на инфаркти. Експертите от клиниката по кардиология напомнят, че острият миокарден инфаркт засяга все повече млади хора, а адекватната и навременна помощ е единственият шанс за оцеляване.

Клиниката по кариология под ръководството на доц. Хазърбасанов и инвазивната кардиология, ръководена от д-р Илиев, осигуряват непрекъснат режим на работа (24/7). Перфектната координация между спешните медици и кардиолозите осигурява „зелен коридор“ при пациенти с болка в гърдите – перфектна организация, гарантираща максимално бързи действия на лекарите от входа на болницата до процедурната зала – фактор, който в случая на 42-годишния пациент се оказва разликата между живота и смъртта.

Пациентът вече е изписан в стабилно състояние и се възстановява в дома си.

Младите лекари отдавна са чувствителни към недостатъците в здравната ни система, липсата на справедливост и замитането на проблемите. В тази връзка препубликуваме пост на д-р Дария Бояджиева, специализант по сърдечносъдова образна диагностика в ‚Сърце и Мозък‘ Бургас.

България е с най-висока детска смъртност сред държавите от ЕС, а основна причина са вродените сърдечни заболявания, когато те не са диагностицирани или лекувани своевременно. На този фон, националната детска болница е само на чертеж, а експертният съвет подаде оставка. Докато заработи Националната детска болница в София ще минат години.

 

 

Писмо до МЗ за срочно произнасяне по Заявление ЛД-00-162/17.07.2024 г. и ЛД-00-162/20.12.2024 г.
Отговор от МЗ от 02.12.2025 г. от зам.-министър Явор Пенчев/ ЛД-00-162/02.12.2025 г.
Отговор от ,Сърце и Мозък’ до МЗ / ЛД-00-162/04.12.2025 г.
Позиция на Дария Бояджиева във Фейсбук от 01.12.2025

Наследствените бъбречни заболявания засягат между 60 и 80 на 100 000 души в Европа, като честотата им значително се увеличава през последните години. Те са сред водещите причини за хронични бъбречни увреждания в детска възраст, а генетичната им основа се открива в 30–50% от случаите. Почти всички деца, достигащи терминален стадий на бъбречна недостатъчност и нуждаещи се от диализа или трансплантация, страдат от подобни наследствени заболявания. Нерядко те засягат и други органи и системи, което налага комплексен подход и значителен ресурс за лечение.

В клиниката за майчино и детско здраве „Мама и Аз“, единствена по рода си в България, мултидисциплинарен екип от нефролози и генетици прилага световно утвърдени методи за диагностика и лечение на наследствени нефропатии.

Специалисти от лабораторията по медицинска генетика, съвместно с детския нефролог доц. д-р Мария Гайдарова, ежедневно използват модерни диагностични алгоритми при вродени аномалии на бъбреците и пикочните пътища. Благодарение на този подход екипът успешно идентифицира генетичната причина за бъбречна поликистоза при дете, лекувано в „Мама и Аз“, установявайки патогенни варианти в PKD1 и PKHD1. Друг случай разкрива семейство с мутация в COL4A3, асоциирана със синдрома на Алпорт – мултисистемно наследствено заболяване с характерна бъбречна изява.

„Лекарите генетици ежедневно се сблъскват с предизвикателства при интерпретацията на генетичните находки, а точната диагноза е ключова за клиничния и репродуктивния мениджмънт – както за пациента, така и за цялото семейство,“ подчертава д-р Петя Ангелова от лабораторията по медицинска генетика. „Най-висока успеваемост се постига чрез ранно разпознаване и предотвратяване на тежките усложнения. Не можем да си позволим пациентите да достигат до най-тежките стадии, когато лечението е значително по-трудно и по-малко ефективно.“

Благодарение на тясното партньорство между педиатрични нефролози, педиатри, неонатолози и клинични генетици – често в колаборация с водещи фетални морфолози и детски уролози в страната – най-малките пациенти в „Мама и Аз“ получават съвременна, достъпна и комплексна грижа, включително генетична диагностика на европейско ниво.

Клиничните случаи и резултатите от работата на екипа бяха представени на Националната конференция по нефрология, където предизвикаха голям интерес и висока оценка. Академичното жури отличи доц. Мария Гайдарова, д-р Тодор Василев, д-р Наталия Тодоров и д-р Петя Ангелова за тяхната съвместна научна и практическа дейност.

Поредният успех на специалистите от „Мама и Аз“ утвърждава клиниката като водещ център в детското здравеопазване в България – заслуга на високия професионализъм и отдаденост на екипа на Клиниката по педиатрия с ръководител д-р Велимир Симов.

Между 15 и 20% от бебетата в България се раждат недоносени. На 17 ноември се отбелязва Международният ден на недоносените деца. Очаква се днес обществени сгради, паметници на културата и забележителности из страната да бъдат осветени по този повод в лилаво.

„Недоносеността е съвременният бич на детското здравеопазване. В световен мащаб се раждат годишно около 13 милиона недоносени деца. В България все още недоносеността се олицетворява с теглото при раждане. Не всяко бебе, родено под 2,5 килограма, е недоносено“, каза пред БНР д-р Андрей Христов, началник на Неонатологичната клиника в болница „Мама и аз“ в Плевен.

Той препоръча при очакване на рисково раждане родилката и семейството да се поинтересуват дали в болницата, към която са се насочили, има 24-часова грижа от неонатолог, има ли съвременна техника, изградена ли е верига, ако се наложи да бъде транспортирано бебето в отделение с по-висока степен на компетентност, защото първите минути от живото са от решаващо значение.

Международният ден на недоносените деца се отбелязва от 2009 г. по инициатива на Европейската фондация за грижа за новородените (EFCNI) с подкрепата на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) и Световната здравна организация (СЗО) в знак на съпричастност към проблемите на недоносените деца и техните семейства. В България денят се чества от 2012 г. по инициатива на фондация „Нашите недоносени деца“.

Мовембър е месецът, в който целият свят обръща внимание на мъжкото здраве. По този повод  ‚Сърце и Мозък‘  Плевен и Бургас за пореден път организират безплатни урологични прегледи за профилактика на едни от най-често срещаните заболявания при мъжете – карцином на простатата и карцином на тестисите.  Прегледите ще се извършват от 10 до 14 ноември от специалисти уролози в двете болници, с ръководител проф. д-р Деян Анакиевски, по график и след предварително записване.

Пациентите следва да имат готов резултат от кръвно изследване на туморен маркер PSA (Простатно-специфичен антиген – total и free), който могат да направят безплатно в клиничната лаборатория на болниците от 7:30 до 10:30 часа, в деня на консултацията.

Клиничната лаборатория  в ,Сърце и Мозък’ Плевен  се присъединява отново към кампанията Мовембър.  Д-р Наталия Китова, ръководител на лабораторията, припомня, че лабораторните изследвания са първата и най-важна стъпка в ранното откриване на това заболяване. Основният тест за ранната диагностика PSA измерва нивото на специфичен белтък, произвеждан от простатата. Повишеното му ниво може да бъде признак на злокачествен процес (рак на простатата), доброкачествена простатна хиперплазия или възпаление (простатит).

Специалистите от ‚Сърце и Мозък‘ съветват:

Защо да се прегледате?

• Защото профилактиката е най-доброто лечение. Едно навременно посещение при уролог може да ви даде сигурност за година напред.
• Мовембър ни напомня: Да си мъж означава и да се грижиш за здравето си.

Рак на простатата – заболяване, което не трябва да се подценява

• Простатата е малка жлеза, която има голямо значение за мъжкото здраве.
• Проблемът е, че в ранните стадии ракът на простатата обикновено няма симптоми – не боли, не притеснява, но може да се развива „тихо“ с години.
• За мъже над 50 г. PSA тест и ежегоден профилактичен преглед при уролог са най-сигурният начин да се открие навреме.
• Когато диагнозата се постави в ранен етап, лечението е изключително ефективно.

Рак на тестисите – младите също трябва да внимават

• За разлика от простатата, ракът на тестисите засяга предимно млади мъже – на възраст между 20 и 40 години.
• Добрата новина е, че когато бъде открит навреме, лечението е успешно в огромен процент от случаите.
• Самооглед и профилактични прегледи при уролог са ключът към ранна диагноза.

Прегледите и консултациите ще се провеждат след предварително запазване на час.