Автор: BCI

Д-р Светла Гечева, водещ клиничен имунолог в ,Сърце и Мозък’ Плевен и Бургас

• На 29 април се отбелязва Световният ден на имунологията, една от най-динамично развиващите се съвременни науки. За първи път Денят на имунологията е отбелязан в Европа през 2005 г. От 2007 г. това събитие се чества и от световната имунологична общност.
• Имунолозите в света се обединяват, за да представят достиженията в клиничната имунология пред обществеността, значението й за развитието на медицината и биологията при диагностиката и лечението на редица заболявания с участието на имунни механизми – инфекциите, имунните дефицити, туморите, автоимунните болести, алергиите, трансплантационните и репродуктивните нарушения.

– Д-р Гечева, какво е мотото на Световния ден тази година и какви послания носи то?

– През 2025 г. отбелязването на Световния ден на имунологията е под мотото: „Мозък и имунитет: имунологични прозрения за неврологичните разстройства“. Темата носи едно много съществено послание – не можем да разглеждаме мозъка и имунната система като напълно отдeлни светове. Невроимунологията изследва това взаимодействие в различни аспекти, например, как инфекции, автоимунни заболявания и възпалителни процеси могат да повлияят на мозъчната функция и да доведат до симптоми като умора, депресия или когнитивни нарушения. Наблюдавамe как все повече неврологични състояния – като множествена склероза, автоимунен енцефалит, депресията, дори аутизъм започват да се разбират по-добре през призмата на имунологичните механизми.

През последните години значително нараства ролята на имунологията в диагностиката, прогнозата и лечението на социално значими болести, като Алцхаймер и други форми на деменция. Нови изследвания показват, че имунната система и възпалителните процеси в мозъка играят ключова роля в развитието и прогресията на тези заболявания. Оцени се ролята на микроглията във невровъзпалението и се въведоха нови биомаркери. Разработват се специфични противовъзпалителни терапии срещу микроглиалната активност, както и терапии с антитела срещу бета-амилоид и тау протеини. Някои от тях вече са получили одобрени в САЩ (например Леканемаб и Адуканумаб).

– Защо имунологията се определя като най-динамично развиващата се наука през последните години?

– Имунологията се утвърди като една от най-динамично развиващите се медицински науки, защото тя е в основата на разбирането и лечението на някои от големите предизвикателства пред здравето ни днес. В практиката си като клиничен имунолог в ,Сърце и Мозък, виждам как напредъкът в имунологията буквално променя ежедневната медицинска практика. Разкритията за ролята на имунната система не се ограничават само до инфекции или автоимунни заболявания – тя се оказва ключова и в онкологията, неврологията,  метаболитните заболявания, дори в психиатрията.

През последните години сме свидетели на истински пробиви: създаване на иновативни ваксини за рекордно кратко време, развитие на имунотерапии, които дават нов шанс на онкоболните, нови биомаркери за диагностика и персонализирани подходи в лечението. Имунната система вече не се разглежда само като „щит срещу инфекции“, а като сложна, интелигентна мрежа, която участва в почти всеки физиологичен процес. Тази динамика е резултат не само от научен напредък, но и от технологичен – съвременната биоинформатика, геномиката, протеомиката ни позволяват да надникнем в дълбочината на имунния отговор по начини, които до скоро изглеждаха немислими. В този смисъл категорично мога да заявя, че имунологията е двигателят на модерната медицина. Тя не просто се развива бързо – тя води напред науката и променя живота на пациентите ни в реално време.

– Как мултидисциплинарният подход, който се прилага в работата ви в ,Сърце и Мозък’ в Плевен и Бургас, работи в услуга на пациентите?

– Имунологичната лаборатория функционира в тясно взаимодействие с почти всички клинични медицински специалности, осигурявайки навременна и надеждна имунологична диагноза, съвременни имунотерапевтични подходи, профилактични грижи и компетентни консултации, свързани с имуномедиираните нарушения. Лабораторията предлага изследване на богата гама от автоантитела, свързани с ревматологични, гастроентерологични, хематологични заболявания, както и състояния, свързани с повишен риск от тромбози. В колаборация с други високоспециализирани диагностични лаборатории – генетична, клинична и патологична се осигурява висок стандарт в диагностиката, подпомагащ съвременното и персонализирано лечение на нашите пациенти. В духа на мотото: “Мозък и Имунитет” ще бъда по-конкретна за изследванията, касаещи заболявания, свързани с нервната система. Имунологичните тестове в цереброспиналната течност (ликвор) са изключително важни в неврологията, особено при диагностика на възпалителни, автоимунни, инфекциозни и онкологични заболявания на централната нервна система. Съвсем скоро към работния алгоритъм за изследване на ликвор добавихме нов биомаркер: свободни леки вериги капа (κ) и ламбда (λ). Измерването на тяхната концентрацията предоставя ценна информация за наличието на възпалителен процес в нервната система, който както казахме е от изключително значение за редица заболявания. Данните от този нов биомаркер представляват ценен инструмент в диагностиката и прогнозата на множествената склероза, като допринасят за по-ранно откриване и по-прецизно управление на заболяването, което е от съществено значение за подобряване на качеството на живот на пациентите.

В лабораторията се изследва и панел от онконевронални антитела, използвани основно за диагностициране на паранеопластични неврологични синдроми. Това са неврологични състояния, които възникват като имунна реакция на организма срещу тумор, но тази реакция по грешка атакува и нервната система. При наличие на онконевронални антитела без установен тумор, най-често може да се подозира наличието на: белодробен карцином, рак на млечната жлеза, тестикулярен или овариален тумор, лимфоми и други.

В процес на въвеждане е и още един допълнителен биомаркер, свързан с неврологията – неврофиламенти. Това са структурни белтъци на аксоните, които се освобождават в интерстициалното пространство и след това преминават в цереброспиналната течност и кръвта при увреждане на невроните. Установено е, че нивата на NfL (особено неврофиламент лека верига – NfL) са повишени при множествена склероза, невродегенеративни заболявания и остри неврологични инциденти.

Цялата новина можете да намерите тук.

Трима млади лекари от клиниката по кардиология в ,Сърце и Мозък‘ взеха активно участие и се представиха блестящо в 11-тото издание на Софийските дни по ехокардиография на 11 и 12 април в столицата.

Д-р Мартина Самарджиева, водещ специалист и началник на отделение, бе лектор на събитието с презентация на тема: „Образни методи за оценка на митрална клапа“. Пред повече от 500 участници тя представи основните образни методики за оценка на митралната клапа – трансторакалната и трансезофагеалната 2D и 3D ехокардиография, компютърната томография и ядреномагнитния резонанс на сърце за по-детайлна оценка.

И тази година лекар от отделението взе престижна награда. Д-р Теодора Стаменова, специализант в клиниката, зае второ място за най-добър клиничен случай на сесията за клинични случаи „Candle light session“. „Случаят, който тя представи, е изключително иновативен и е поредното доказателство за успеха на мултидисциплинарния екип от специалисти – кардиолози, кардиохирурзи и специалисти по образна диагностика във високотехнологичната болница ,Сърце и Мозък‘“ , информира д-р Самарджиева.

Темата беше “Транскатетърно затваряне на междупредсърдна комуникация. По-добре късно отколкото никога“. „В клиниката ни постъпи 46 г. пациентка с чести епизоди на сърцебиене, причерняване пред очите, световъртеж, гадене, чувство за затопляне на главата и изтръпване на тила. По време на хоспитализацията при пациентката се откри наличие на персистиращ овален отвор (PFO). Той е най-честата анатомична причина за междупредсърден дефект, среща се при една четвърт от населението. Обикновено протича безсимптомно, но може да причини парадоксална емболия, проявяваща се като инсулт, транзиторни исхемични атаки(ТИА) или периферна исхемия.
След провеждане на множество допълнителни диагностични тестове – трансторакална ехокардиография с bubble тест, трансезофагиална ехокардиография с bubble тест, транскраниална доплерова сонография с bubble тест, изчислена RoPE score системата, се установи връзката между находките и се верифицира вероятността на PFO да бъде етиологичен фактор за транзитивни исхемични атаки.

По време на кардиохирургичен тим се взе решение за корекция на дефекта, чрез затваряне с оклудер, устройство за затваряне на междупредсъдни дефекти. Два дни след затваряне на дефекта, пациентката бе дехоспитализирана в добро общо състояние“, информира д-р Теодора Стаменова.

Д-р Владимира Павлова-Попова също представи клиничен случай на пациент с рядко заболяване – амиолоидоза, рефериран и диагностициран в клиниката по кардиология.